Изображението e използвано според лиценз CC BY 2.0. Автор: changTing
Случаите на Али и Милад [1]
Те са непридружени деца. Граждани на Афганистан. И двамата са на 16 години.
Али e задържан в СДВНЧ [2] от 23.09.2015г. до 17.12.2015г. Продължителност на задържане: 2 месеца и 23 дни.
Милад е задържан в СДВНЧ от 07.09.2015г. до 17.12.2015г. Продължителност на задържане: 3 месеца и 10 дни.
Специфичното при тях е, че и двамата имат истински валидни афганистански паспорти, в които обаче датите им на раждане умишлено са декларирани така, че те да изглеждат пълнолетни (за да могат легално да пътуват сами извън Афганистан). Али предава паспорта си доброволно в СДВНЧ, а паспортът на Милад е задържан от полицията при залавянето му. Чрез адвоката по проекта HEAR, семействата на двамата непълнолетни предоставят актовете им за раждане, от които е видна действителната им възраст.
В заповедта за имиграционното му задържане Али е записан със съвсем различни имена и дата на раждане.
„В полицейския участък ми сложиха името. Казах им, че не е моето име, но без резултат.
Бяхме много хора. В полицейския участък имаше само преводач от английски език. Аз не говоря английски език. Преводачът от себе си даваше дати на раждане, по-бързо да се махаме.“
Али разполага с екземпляр от заповедта за първоначалното му задържане за срок до 24 часа във 2-ро РУ на СДВР. Заповедта му е връчена без преводач.
В СДВНЧ Али доброволно предоставя националния си паспорт, в който са истинските му имена. Опитва се да обясни и за възрастта си, но няма преводач. Не разговарят с него. Не поправят напълно грешно записаните имена в заповедите му, въпреки че правилните имена са посочени в паспорта.
В случая на Милад, при залавянето му полицията задържа паспорта му и, без да бъде изслушван, в заповедите му са преписани данните от паспорта (правилни имена и невярна дата на раждане).
Заповедите за имиграционно задържане на Али и Милад са издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР, МВР. Те са еднотипни. В тях има препратка към докладна записка на началник група „Контрол по пребиваването на чужденци“ при сектор „Миграция“ – СДВР. Връчени са на Али и Милад без преводач, срещу подпис под бланкетен текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“. Нито Али, нито Милад успяват да подадат жалби.
По време на задържането му Али се оплаква от болки и тежест в дясната част на главата. Той е жертва на отвличане и физическо насилие в Афганистан. Баща му е бизнесмен в Афганистан, внася стоки от Иран и Китай. Помага на училищата, което не се харесва на талибаните. Един ден, когато Али излиза от магазина, от един черен автомобил се появяват хора и го удрят по главата, отвличат го със завързани очи. Един месец го държат „хора с качулки“. Али показва ръцете си: рязан е с нож и са го заплашвали, че ще му режат и гърлото. След време той бяга и баща му го праща извън Афганистан.
„Боли ме главата в дясната страна, но полицаят не позволява да отида до лекар. Старшината ми даде хапче от джоба си, но не му се доверявам да го изпия.“
Чрез адвоката си по проекта HEAR, на 10.12.2015г. Али подава пряка молба в деловодството на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). В молбата е подчертано, че той е непридружен непълнолетен. Али е регистриран като търсещ закрила на 17.12.2015г. и освободен от СДВНЧ на същата дата. ДАБ го регистрира с правилните имена.
Изображението e използвано според лиценз CC BY-NC-SA 2.0. Автор: Greenmonster
На адвокатското свиждане на 04.12.2015г. Милад споделя, че ДАБ са го регистрирали преди около 45 дни в СДВНЧ, но са го оставили задържан. При регистрацията им е казал, че е на 16 години. Видно от Определение от 25.11.2015г. на Административен съд – София град [3], ДАБ действително са регистрирали Милад на 16.10.2015г. (молбата за закрила е била подадена един месец по-рано, на 15.09.2015г.). Заради извършената на 16.10.2015г. регистрация, Съдът оставя иска на Милад без разглеждане, но посочва: „С оглед на направеното искане, обаче в мотивите на настоящото си определение не съществува пречка настоящата съдебна инстанция за пълнота да се произнесе и по обстоятелството, че действително от подаването на молбата за закрила до извършената регистрация от административния орган е било налице бездействие на административния орган“. Въпреки че е регистриран като търсещ закрила на 16.10.2015г., непридруженият непълнолетен Милад остава задържан в СДВНЧ още два месеца след това и е освободен едва на 17.12.2015г.
Милад е убеден, че го държат в СДВНЧ повече време, защото има национален паспорт:
„Афганистанците с паспорти ги задържат по-дълго.“
Коментар:
На първо място, неизслушването на двете деца в административните производства по издаване на заповедите им за имиграционно задържане води до записването им като пълнолетни и нарушение на законовата забрана за задържане на непридружени деца в СДВНЧ.[4] Административните органи следва да имат предвид посочената практика при националните паспорти на непълнолетни лица от Афганистан. Наличието на документи за самоличност в чужденците не освобождава властите от задължението да изслушат засегнатите лица. Али предоставя паспорта си доброволно, след издаването на заповедта за задържане, но въпреки това явната фактическа грешка при напълно погрешното записване на имената му не е поправена.
На второ място, двете деца търсят закрила. Али бяга от преследване в Афганистан и принадлежи към поне две групи уязвими лица[5]: на непридружените деца и на жертвите на сериозни форми на физическо и психическо насилие. Въпреки това, тази негова уязвимост не е идентифицирана поради липсата на изслушване на детето. Въпреки оплакванията на детето за тежест и болки в дясната част на главата, които то свързва с преживяното насилие, охраната в СДВНЧ не го допуска до лекар. Този епизод още веднъж поставя въпросът за условията на задържане на деца в СДВНЧ.
Милад остава задържан в СДВНЧ три месеца след подаването на молбата за закрила и два месеца след официалната й регистрация. Той е убеден, че причината за това е, че той има афганистански паспорт. Това се потвърждава и от наблюденията на ФАР[6] по други случаи на правна помощ в СДВНЧ.[7] Ако, след регистрацията му като търсещ закрила, българските власти продължават да предприемат действия по изпълнението на заповедта за връщане на Милад, тези действия са противозаконни[8] и противоречат на принципа за забрана за връщане (non-refoulement). Ако не се предприемат действия по извеждане, имиграционното задържане не обслужва законова цел и е произволно.
[1] Имената са псевдоними, избрани от интервюираните хора
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци (законово название за център за имиграционно задържане в България)
[3] Адм. дело 9740/2015 по описа на АССГ, 10 с-в
[4] Член 44, алинея 9 от Закона за чужденците в Република България гласи: „По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.“
[5] По смисъла на член 21 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, както и на § 1, точка 4б от Закона за чужденците в Република България.
[6] Фондация за достъп до права – ФАР
[7] През месец май 2015г. ФАР документира връщането на десетки граждани на Афганистан, принадлежащи към уязвими групи, въпреки подадените от тях молби за закрила. Те имат афганистански паспорти, задържани от властите, което означава, че изпълнението на заповедите за връщане не се влияе от политиката на посолството на Афганистан в България да не издава документи за пътуване на свои граждани, нежелаещи да се завърнат.
[8] Член 67, алинея 1 от Закона за убежището и бежанците предвижда спиране ex lege на изпълнението на заповедите за връщане, докато производството по разглеждане на молбата за закрила приключи с окончателно решение.