Съдържание

I.Въведение

II.Същност на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане

III. Етапи на приложение на правото на изслушване

  1. Изслушване преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане

1.1. Процесуални гаранции за ефективно изслушване на заинтересования чужденец по време на издаване на заповедта за имиграционно задържане

а) Право на езиков превод

б) Уведомяване за започнатото административно производство по издаване на заповед за задържане и за правото на изслушване

в) Право на съдействие от адвокат или друг защитник

г) Право на достъп до документите по преписката

д) Осигуряване на възможност за изразяване на становище от чужденеца

е) Изясняване на всички релевантни факти и обсъждане на становището на чужденеца

ж) Допълнителни процесуални гаранции за уязвими лица

1.2. Материално-правно съдържание на правото на изслушване. Относно какво следва да бъде изслушан чужденецът?

а) Изслушване относно основните лични идентификационни данни: възраст, имена и гражданство

б) Изслушване относно това дали да се издава заповед за връщане или лицето подава молба за международна закрила

в) Изслушване относно предоставянето на срок за доброволно напускане

г) Изслушване относно пропорционалността на задържането

  1. Правото на изслушване като средство за защита след издаване на заповедта за имиграционно задържане. Право на жалба и на бърз и справедлив съдебен контрол.

а) Право на информация

б) Право на достъп до адвокат

в) Право на бърз съдебен контрол

г) Право на справедлив съдебен процес

  1. Правото на изслушване по време на имиграционното задържане

3.1. Условия на задържане

– Правото на изслушване при налагане на дисциплинарни мерки

3.2. Изслушване във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането

3.3. Периодично преразглеждане на задържането

  1. Правото на изслушване при продължаване периода на имиграционното задържане

4.1. Правото на изслушване от административния орган преди вземане на решението

4.2. Правото на изслушване от съда при контрола за законосъобразност на решението

IV. Избрана библиография

V. Основна съдебна практика

 

Използвани съкращения

АПК – Административно-процесуален кодекс на Република България

АССГ – Административен съд – София град

ВАС – Върховен административен съд на Република България

ГДГП – Главна дирекция „Гранична полиция“

ГПУ – Гранично полицейско управление

ДАНС – Държавна агенция „Национална сигурност“

Директива 2011/95/ЕС – Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

Директива 2013/32/ЕС – Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

Директива 2013/33/ЕС – Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила

Директивата за връщане – Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

ЕКПЧ – Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

ЕС – Европейски съюз

ЕСПЧ – Европейски съд по правата на човека

ЗДОИ – Закон за достъп до обществена информация

ЗЗКИ – Закон за защита на класифицираната информация

ЗМВР – Закон за министерството на вътрешните работи

ЗПП – Закон за правната помощ

МПГПП – Международен пакт за граждански и политически права

Наредбата за СДВНЧ – Наредба № Із-1201 от 1 юни 2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци

РДГП – Регионална дирекция „Гранична полиция“

РПЦ на ДАБ – Регистрационно-приемателен център на Държавната агенция за бежанците

РЦ – Разпределителен център

СЕС – Съдът на Европейския съюз

СДВНЧ – Специален дом за временно настаняване на чужденци

СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи

ТЦ – Транзитен център

Хартата – Хартата на основните права на Европейския съюз

 

I. Въведение

Този Наръчник се основава на признатите стандарти и съдебна практика относно правото на изслушване съгласно международното право (в това число, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), правото на Европейския съюз и националното право на Република България. Той отчита събраните доказателства по проекта HEAR[1] относно правните, психологическите и социалните аспекти на приложението на правото на изслушване на задържаните имигранти. Наръчникът представя същността на правото на изслушване при имиграционно задържане и предлага алгоритъм на действие за ефективното приложение на това право. Наръчникът е предназначен за всички „слушатели“ в процедурите, свързани с имиграционното задържане: служители от административните органи, съдии, адвокати и други защитници, както и за всеки, който проявява интерес към спазване на правото на изслушване като част от правото на защита.

Правото на изслушване се използва в широкия му смисъл и обхваща както административното производство, така и съдебното производство във връзка с налагането, преразглеждането и продължаването на имиграционно задържане. Правото на изслушване се разглежда като процесуална гаранция в административното производство и като ефективно средство за защита при съдебния контрол.   

В съответствие с член 15 от Директивата за връщането на Европейския съюз, този Наръчник използва термина „имиграционно задържане“, на мястото на термина, възприет в българския закон, „принудително настаняване“.

Обратно към съдържанието      

II.Същност на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане

  1. Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на производство по приемането на решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му.[2] На адресата на увреждащо решение трябва да бъде предоставена възможност да изложи своето становище, преди решението да бъде прието. Това правило цели компетентният орган да бъде в състояние да отчете надлежно всички релевантни елементи. Засегнатото лице следва да има възможност да поправи грешка или да изтъкне такива свързани с личното му положение елементи, които могат да насочат към това решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание.[3]
  2. Правото на изслушване е неразделна част от правото на защита[4]. Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Европейския съюз.[5] Принципът „Audi alteram partem“ (от латински език, „Изслушайте другата страна“) е познат от Древността като основа на справедливостта и правосъдието в повечето правни системи.
  3. Правото на изслушване като част от правото на защита има конституционен статус, както в правовия ред на Европейския съюз, така и в националното право. То е залегнало в членове 41, 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно член 56 от Конституцията на Република България, „всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси; в държавните учреждения той може да се явява и със защитник“.[6] Зачитането на правото на изслушване е задължително, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване.[7]
  4. Задължението за мотивиране на решенията на административните и съдебни органи по специфичен и конкретен начин, за да се позволи на заинтересованото лице да разбере причините за взетото решение, е следствие от принципа на зачитане на правото на защита и, в частност, на правото на изслушване.[8] Така, например, член 15, параграф 2 от Директивата за връщане изисква решението да е в писмен вид и да съдържа фактическите и правните основания за задържането. Европейският съд по правата на човека изисква подробно развити мотиви в решението за имиграционно задържане като критерий за неговата законосъобразност.[9]
  5. Правото на изслушване по принцип не е абсолютно право и може да бъде предмет на ограничения. За да бъдат законосъобразни, допустимите ограничения на правото на изслушване трябва да отговарят на преследвани от съответната мярка цели от общ интерес и да са пропорционални[10], тоест, „да не съставляват прекомерно и недопустимо засягане на гарантираните права“[11]. За прилагането на тези ограничения, трябва да са спазени точно всички свързани с тях законови условия.[12]
  6. Когато държавите членки вземат решения в приложното поле на правото на Европейския съюз, по принцип последствията от нарушаването на правото на изслушване се уреждат в съответствие с принципа на равностойност и принципа на ефективност.[13] Принципът на равностойност означава, че държавите-членки в рамките на процесуалната си автономия уреждат упражняването на правото на защита и изслушване при същите условия, приети за уреждане на сходни вътрешноправни положения. Принципът на ефективност означава, че националните разпоредби не бива да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Европейския съюз. Съгласно съображение 2 от Директивата за връщането, целта й е да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, с цел съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство.[14]
  7. Когато предмет на вземаното от властите решение е имиграционно задържане, следва да се отчита, че правото на свобода е едно от най-основните права на човека и изисква ефективна защита.[15] Мерки, които водят до задържане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, несъмнено ги увреждат.[16] Макар да не е наказание, имиграционното задържане води до лишаване от свобода и поради това е замислено само като крайна мярка.[17]
  8. Прагът за „същественост“ на процесуалното нарушение, когато са засегнати основни човешки права като правото на свобода, е по-нисък, за да доведе нарушението до незаконосъобразност на издадения административен акт. В тази връзка Генерален адвокат Wathelet по делотоG. и N.R., С-383/13 PPU, счита, че доводите на Съда на Европейския съюз от сферата на конкурентното право[18], че процедурно нарушение на правото на изслушване води до незаконосъобразност на решението, само ако при липсата на това процедурно нарушение съдържанието на взетото решение би могло да бъде различно, не могат да се приложат по аналогия при мерки като задържането, които ограничават толкова много свободата на човека.
  9. Изводът на Генералния адвокат по делото G. и N.R., С-383/13 PPU, е в съответствие с тълкуването на правото на свобода и сигурност съгласно член 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), дадено от Европейския съд по правата на човека. Съгласно член 5, параграф 1, буква „f“ от ЕКПЧ, никой не може да бъде лишен от свобода, освен „само в съответствие с процедури, предвидени от закона“ в случай на „законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиции“. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото в нея се съдържат права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Правото на Съюза може да предоставя по-широка защита, но не може да слиза под установения праг от гаранции за правата, установен от ЕКПЧ. Това важи и за правото на свобода и сигурност, закрепено в член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
  10. За да приеме, че едно задържане е „законосъобразно“, в това число, наложено според предвидена в закона процедура, Европейският съд по правата на човека основно изисква спазване на материалните и процесуалните норми на националния закон. Това обаче не е решаващият елемент за определяне на законосъобразността на задържането. „Съдът трябва в допълнение да се увери, че задържането е съвместимо с целта на член 5 § 1 от Конвенцията, която е да не се позволява хората да бъдат лишавани от свобода по произволен начин.“[19] Едно имиграционно задържане може да изглежда „законно“ според националния закон, но да е произволно и, следователно, незаконно, според ЕКПЧ.
  11. Забраната на произволното задържане е изрично разписана в член 9 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП)[20]. В своя Общ коментар относно член 9 от МПГПП, Комитетът по правата на човека посочва, че задържането може да бъде законно съгласно вътрешното законодателство, но въпреки това да бъде произволно. „Понятието „произволност“ не следва да се приравнява на понятието „незаконност“, а да се тълкува по-широко, включвайки в себе си елементите неприемливост, несправедливост, непредсказуемост и незачитане на процесуалните гаранции, както и целесъобразност, необходимост и пропорционалност.“[21]

Обратно към съдържанието     

III. Етапи на приложение на правото на изслушване

1. Изслушване преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане

Производство пред административен орган

  1. Всеки има право на „предварително изслушване“, преди да се вземе решение дали да бъде задържан или не[22]. Правото на изслушване е процесуална гаранция за законосъобразност на издавания административен акт.
  2. Съгласно член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, „правото на добра администрация“ включва: а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него; б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна; в) задължението на администрацията да мотивира своите решения. Правото на добра администрация означава, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
  3. Въпреки че член 41 от Хартата се отнася до „институциите, органите, службите и агенциите на Съюза“ и не може да служи като източник за задълженията на държавите – членки, Съдът на Европейския съюз подчертава, че правното основание на задължението на държавите да спазват правото на изслушване и правото на добра администрация е общият принцип на правото на защита, който е основен принцип на правото на Европейския съюз.[23]
  4. Правото на „предварително изслушване“ в контекста на досъдебното административно производство следва да се разграничава от правото на изслушване в контекста на съдебен спор. Това ясно личи от отделните разпоредби на член 41 и член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз. Системата от правата на защита, гарантирани от Хартата, изисква да не бъде заличавана последователността при упражняването им в съответните производства. Наличието на последващ съдебен контрол не може само по себе си да заличи допуснато при издаване на заповедта от административния орган нарушение на правото на изслушване, отразено в член 41 от Хартата.[24]
  5. Производството по подготовка на приемането на мярката по задържане се развива пред административен орган[25], който е компетентен да издаде заповед за имиграционно задържане или да наложи по-лека от задържането мярка. Правото на изслушване е процесуална гаранция, в частност, за това, че задържането ще отговаря на изискванията за необходимост и пропорционалност и ще се прилага като крайна мярка[26].

Обратно към съдържанието      

1.1. Процесуални гаранции за ефективно изслушване на заинтересования чужденец по време на издаване на заповедта за имиграционно задържане

  1. Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази полезно и резултатно становището си в административното производство.[27] Заповедта за имиграционно задържане се основава на поведението на засегнатия чужденец. От друга страна, по време на това административно производство чужденците обикновено се намират в позиция на подчинение и зависимост[28]. Без създадени специални условия за предварително изслушване на заинтересования чужденец, административният орган не може основателно да твърди, че внимателно и безпристрастно е изследвал всички обстоятелства по случая така, че да може да изложи подробни мотиви в тази връзка в издадения индивидуален административен акт.
  2. Европейският съд по правата на човека установява принципа на добросъвестната комуникация на властите с чужденците, дори ако те пребивават нелегално. Властите не бива да злоупотребяват с доверието на хората в тях и умишлено да ги въвеждат в заблуждение с цел лесно да ги задържат за по-ефективното им връщане. Подобно поведение на държавните органи би било в противоречие с член 5 от ЕКПЧ.[29]
  3. В правото на Европейския съюз няма разписани конкретни процедурни гаранции за осигуряване на ефективното упражняване на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане. СЕС посочва, че когато в правото на Европейския съюз не са конкретизирани определени условия за спазване на правото на изслушване, тези условия се определят от националното право.[30] Правилата в националното право не бива да са по-неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешноправни производства (принцип на равностойност), и от друга страна, не бива да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективността).[31]
  4. В българското административно процесуално право общите процедурни гаранции за осигуряване на ефективно упражняване на правото на изслушване се намират в разпоредбите на членове 14, 26, 28, 34 и 35 от АПК. Тези разпоредби се отнасят до назначаването на преводач, задължението за уведомяване за започването на административното производство, съдействието и информацията от административните органи, участието на страните в производството и изясняване на релевантните факти и обстоятелства. В специални закони като Закона за закрила на детето, например, се съдържат допълнителни процесуални гаранции за уязвими лица.
  5. В контекста на административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане, процедурните гаранции за ефективно изслушване на заинтересования чужденец са следните: назначаване на преводач от езика, който чужденецът владее, уведомяване за започнатото производство по издаване на заповед за задържане, предоставяне на възможност за ползване на защитник или адвокат, осигуряване на възможност за запознаване с документите по преписката, осигуряване на възможност за изразяване на становище по събраните доказателства, за правене на писмени искания и възражения, изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на направените обяснения и възражения на заинтересования чужденец. По този начин се спазва изискването на Директивата за връщане решенията да се вземат „индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид.“[32]


infographic_1_2_50

Обратно към съдържанието      

а) Право на езиков превод

  1. В правото на Европейския съюз съществуват ясни правни разпоредби, които изискват наличието на преводач при изслушване на гражданин на трета държава в контекста на извеждането му като нелегално пребиваващ[33] или на достъпа до процедурата за убежище[34]. Тъй като административно-правният статут на чуждия гражданин (дали пребивава нелегално или е търсещ закрила) е релевантно обстоятелство при издаването на заповед за имиграционно задържане, посочените разпоредби относно осигуряването на преводач са относими и към изслушването в контекста на имиграционното задържане. Наред с това, в българската административна практика връчването на заповедта за имиграционно задържане става едновременно с връчването на заповедите за извеждане и за забрана за влизане в страната.
  2. В националните законодателства на държавите-членки на Европейския съюз често разпоредбите относно назначаване на преводач са по-благоприятни от минималните стандарти, предвидени в Директивата за връщане.[35] В българското право, съгласно член 14, алинея 2 от АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.[36] Тъй като административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане започва по инициатива на административния орган, а не на чужденеца, разноските за преводача са за сметка на административния орган.[37]
  3. В българската практика, често заповедта за имиграционно задържане се предшества от заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейските органи на основание член 72, алинея 1, точка 4 от ЗМВР, с цел установяване самоличността на лицето. В писмената заповед за задържане се посочва правото на лицето да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.[38] Задържаното лице, което не разбира български език, се запознава с основанията за задържането му и предвидената в закона отговорност и се разясняват правата му и редът за действие на разбираем за него език с помощта на преводач.[39]

Обратно към съдържанието      

б) Уведомяване за започнатото административно производство по издаване на заповед за задържане и за правото на изслушване

  1. Предпоставка за упражняване правото на изслушване в хода на административното производство е изпълнението от административния орган на задължението да уведоми заинтересования чужденец, че спрямо него е започната процедура по издаване на заповед за имиграционно задържане.[40] За да може да участва в административното производство, чужденецът следва да е уведомен за началото му и за правото му на изслушване. В противен случай, правото на защита на лицето е ограничено, тъй като възможността му адекватно да я организира е препятствана.[41] Не е достатъчно административният орган да изготви уведомително писмо, ако не предприеме действия по връчването му.[42]

Обратно към съдържанието      

в) Право на съдействие от адвокат или друг защитник

  1. Съгласно член 56 от Конституцията на Република България, всеки, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени, може да се явява и със защитник в държавните учреждения.[43] Въпреки че в Директивата за връщане няма изрично разписано право на правна помощ в административната фаза на производството преди вземането на решение, Съдът на Европейския съюз посочва, че незаконно пребиващият гражданин на трета страна винаги може на свои разноски да ангажира адвокат, който да го подпомага при изслушването му от компетентните национални органи.[44] При наличие на възможност, правно съдействие може да се предоставя и от адвокати от работещи в тази сфера неправителствени организации.
  2. При задържане за срок до 24 часа от полицейските органи на основание член 72, алинея 1 от ЗМВР, лицето има право на безплатна правна помощ, ако отговаря на условията за това.[45] Незабавно след задържането задържаното лице се запознава с правата му, в това число и с правото на адвокатска защита от момента на задържането. Задържаното лице попълва декларация в два екземпляра, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си. Адвокатската защита може да се осъществява от защитник, посочен от задържаното лице, за негова сметка, или от защитник по реда на Закона за правната помощ (ЗПП).[46] При декларирано изрично желание от задържаното лице за назначаване на защитник по реда на ЗПП дежурният полицай незабавно уведомява по телефона избрания защитник или представителя на адвокатския съвет.[47] Тъй като при задържане на незаконно пребиваващи чужденци, периодът на задържане до 24 часа съвпада с административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане за срок до шест месеца, чужденците би следвало да са добре запознати и да се възползват от правото си на адвокат през този период.

Обратно към съдържанието      

г) Право на достъп до документите по преписката

  1. Заинтересованият чужденец следва да има възможност да изрази информирано становище. За целта, първо трябва да може да се запознае с документите по преписката, която го касае.[48] Правото на достъп до документите е част от правото на защита като основен принцип на правото на ЕС.[49] ЕСПЧ отново свързва този достъп с ефективността на последващите средства за защита и посочва, че „няма равнопоставеност, когато на един адвокат се забранява достъпът до документи от следственото дело, чието проучване е необходимо, за да се оспори ефикасно законосъобразността на задържането на неговия клиент.“[50]
  2. Както правото на Европейския съюз[51], така и българското право[52] допускат правото на достъп до документите да бъде ограничавано поради легитимни цели, предвидени в закона. Ограничението обаче следва да се прилага пропорционално и при индивидуално обсъждане на всеки случай.[53] Директивата за връщане изрично посочва, че решенията съгласно нея следва да се вземат индивидуално и незаконният престой не е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид.[54] Административният орган е задължен да отрази в мотивите на издадения акт причините за приложеното изключение от правото на изслушване.[55]
  3. Достъпът до документи от преписката може да бъде ограничаван, но не напълно забранен. Това важи, дори когато става дума за класифицирана информация. Съгласно член 39а от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), при упражняване на конституционното им право на защита лицата получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“[56].

Обратно към съдържанието      

д) Осигуряване на възможност за изразяване на становище от чужденеца

  1. Съгласно общите процедурни правила в Република България, административният орган трябва да осигури на чужденеца възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Чужденецът може да прави писмени искания и възражения.[57] Ако изброените по-горе процесуални гаранции (право на преводач, уведомяване за началото на производството, право на защитник, право на достъп до документите) са налице, изразяването на становище от заинтересования чужденец може да се извърши полезно и резултатно. Тук важи всичко казано в предходната точка относно допустимите ограничения на тази процесуална гаранция и условията за прилагането им.

Обратно към съдържанието      

е) Изясняване на всички релевантни факти и обсъждане на становището на чужденеца

  1. Административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на чужденеца.[58] Правото на изслушване изисква от държавните органи да отделят цялото необходимо внимание на така представеното становище на заинтересованото лице, да разгледат грижливо и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства и съответно да мотивират подробно решението си.[59] Наличието на подробно развити мотиви в заповедта за имиграционно задържане, отговарящи на индивидуалния случай, е критерий за нейната законосъобразност.

Обратно към съдържанието      

ж) Допълнителни процесуални гаранции за уязвими лица

  1. Както правото на Европейския съюз[60], така и българското право[61] изискват от държавните органи да вземат предвид специалните потребности на уязвимите лица като децата (малолетни или непълнолетни), непридружени деца, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на изтезание, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие[62]. За ефективното изслушване на уязвимите лица може да са необходими специални допълнителни гаранции, които не биха могли да се приложат, ако лицето не е идентифицирано, че принадлежи към уязвима група.[63]
  2. В правото[64] и практиката[65] се признава необходимостта от ранна идентификация на уязвимостта, за да може специфичното положение на тези лица да бъде действително отчетено. От една страна, изслушването е най-добрата гаранция за ранна идентификация на уязвимост. От друга страна, по време на изслушването могат да се появят индикации за необходимостта от допълнителни гаранции и условия, за да може то да е резултатно.
  3. Така, например, при деклариране на непълнолетна възраст от непридружено лице, административният орган следва inter alia да му назначи законен представител и да осигури правна помощ на детето[66]. Нарушението на задължението на административния орган да изслуша детето в административното производство, ако то е навършило 10-годишна възраст, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на издадения акт.[67]
  4. Член 10, параграф 1 от Директивата за връщането предвижда, че „преди да се вземе решение за издаването на решение за връщане по отношение на непридружено малолетно или непълнолетно лице, съответните служби — различни от властите, изпълняващи връщането — предоставят съдействие, като се отчитат надлежно висшите интереси на детето. В България това означава, че органите, компетентни да налагат заповедите за връщане, следва да сезират Дирекция „Социално подпомагане“ в съответствие с член 15, ал.7 от Закона за закрила на детето.[68]
  5. Ако бъде взето решение за връщане на детето-чужденец, ако то е непридружено, дори най-краткото задържане може да е несъвместимо с човешкото достойнство.[69] В България е налице законова забрана за имиграционно задържане на непридружени деца.[70] Липсата на идентифициране на лицето като непълнолетно или документалното „прикрепване“ на детето към възрастен, който не го придружава в действителност, обаче, на практика дезангажира компетентните органи от съблюдаване на специално признатите в закона права и гаранции спрямо непридружените деца и излага децата на огромен риск.[71]
  6. Според ЕСПЧ, имиграционното задържане на придружени деца (допустимо според българския закон) също може да нарушава забраната за нечовешко и унизително отнасяне в член 3 от ЕКПЧ. ЕСПЧ подчертава, че изключителната уязвимост на децата следва да бъде първостепенно съображение и да взема превес над статута на незаконно пребиваващ.[72]

Обратно към съдържанието      

1.2. Материално-правно съдържание на правото на изслушване. За какво следва да бъде изслушан чужденецът?

  1. Имиграционното задържане трябва да обслужва законова цел. Съгласно Директивата за връщане, задържането е с цел извеждане, тоест, „само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане“[73]. Административният орган трябва правилно да запише основните идентификационни данни на имигранта и да го изслуша във връзка със законността на пребиваването и евентуалното издаване на заповед за връщане, в това число дали лицето е търсещ закрила, предоставянето на срок за доброволно напускане и наличието на индивидуални основания за прилагане на задържането като крайна мярка в съответствие с принципа за пропорционалност.

Обратно към съдържанието    

infographic_2_1_50

а) Изслушване относно основните лични идентификационни данни: възраст, имена и гражданство

  1. Извеждането на чужденеца се извършва с документ за пътуване, в който се посочват идентификационните данни на лицето. Затова, на първо място, е необходимо властите да посочат правилно в заповедите за извеждане и имиграционно задържане: гражданството (ако има) на лицето, имената на чужденеца и датата на раждане. Ако тези основни данни са погрешно записани, извеждането е неосъществимо и задържането не обслужва законова цел.

Обратно към съдържанието      

б) Изслушване относно заповедта за връщане

  1. Преди издаване на заповед за връщане, която е основание за имиграционно задържане, чужденецът следва да бъде изслушан относно законността на неговото пребиваване, евентуалната приложимост на принципа на „забрана за връщане“ (наличието на производства по бежанското право или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване), висшите интереси на детето, семеен живот, продължителността на пребиваване на територията на приемащата страна, принадлежност към уязвима група, здравословно състояние, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето, наличието на разрешение за пребиваване в друга държава-членка на ЕС и условията за евентуалното връщане.[74]
  2. Ако чужденецът е влязъл в страната (нелегално) с цел да търси закрила, спрямо него не бива да бъде издавана заповед за връщане.[75] Член 8 от Директива 2013/32/ЕС задължава държавите-членки, при наличие на признаци, че чужденец може да пожелае да подаде молба за международна закрила, да му предоставят информация относно възможността да направи това. В граничните зони и в местата за задържане се осигурява устен превод, доколкото това е необходимо за улесняване на достъпа до процедурата за убежище. Чужденецът има статут на търсещ закрила от подаването на молба за закрила.[76] ЕСПЧ посочва, че – след като правото на Европейския съюз и международното право предвиждат право на търсещите закрила да останат на територията на приемащата държава по време на разглеждането на молбата им – задържането с цел да се предотврати незаконното влизане на лицето в страната или с цел депортиране по смисъла на член 5, параграф 1, буква “f” от ЕКПЧ е неприложимо.[77]

Обратно към съдържанието      

в) Изслушване относно предоставянето на срок за доброволно напускане

  1. В рамките на първоначалния етап от процедурата по връщане трябва да се отдаде предпочитание на доброволното изпълнение на задължението за връщане, като член 7, параграф 1 от Директива 2008/115 гласи, че в решението за връщане се предвижда подходящ срок за доброволно напускане с продължителност от седем до тридесет дни.[78]
  2. Допустими са изключения от правилото за предоставяне на срок за доброволно изпълнение от чужденеца, при прилагането на които административният орган следва да изложи мотиви защо не предоставя срок за доброволно напускане или предоставеният срок е по-кратък от седем дни.[79] В тази връзка СЕС подчертава, че държавата не може автоматично да се въздържи  – било по нормативен ред, било с практиката – да предостави срок за доброволно напускане. „Правилното използване на предвидената за целта възможност в член 7, параграф 4 от Директива 2008/115 изисква във всеки отделен случай да се проверява дали липсата на такъв срок би била съвместима с основните права на това лице.“ [80]
  3. Едва ако срок за доброволно напускане не е предоставен с изложени за това мотиви или в случай че задължението за връщане не е изпълнено в предоставения за доброволно напускане срок, държавата, която е приела решение за връщане срещу чужденец, който е в незаконен престой, следва да вземе всички необходими мерки за извеждането му, включително при необходимост принудителни мерки като имиграционното задържане, действайки пропорционално и при спазване на основните човешки права.[81]

Обратно към съдържанието      

г) Изслушване относно пропорционалността на задържането

  1. Съгласно член 15, параграф 1 от Директивата за връщането, имиграционно задържане може да бъде наложено само при кумулативното наличие на следните индивидуални основания, свързани с принципа за пропорционалност: съществува риск лицето да се укрие или то избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането и по-леките мерки в конкретния случай не могат да се приложат ефективно.[82]
  2. СЕС подчертава необходимостта от постъпателност в мерките, които се вземат с оглед на изпълнение на решението за връщане, от мярката, която оставя най-голяма свобода на заинтересуваното лице, към мерките, които я ограничават в най-голяма степен (задържането), като на всеки от етапите трябва да се осигури зачитане на принципа на пропорционалност.[83] Това означава, че преди налагане на най-тежката мярка (задържането), административният орган следва да изслуша чужденеца относно възможността за прилагане на алтернативни на задържането мерки.[84] В България такава алтернативна по-лека мярка е ежеседмично явяване на чужденеца в районното управление на полицията съгласно член 44, алинея 5 от ЗЧРБ.

Обратно към съдържанието      

 

2. Правото на изслушване като средство за защита след издаване на заповедта за имиграционно задържане. Право на жалба и на бърз и справедлив съдебен контрол.

48. Достъпът до правосъдие е основа на правовата държава. Директивата за връщане предвижда, че когато е постановено задържане от административни органи, държавите-членки: а) или осигуряват бърз съдебен контрол на законността на задържането, който се осъществява във възможно най-кратък срок след началото на задържането; или б) предоставят на съответния гражданин на трета страна правото да започне производство, при което решението за законността на задържането подлежи на бърз съдебен контрол, при който съдът се произнася във възможно най-кратък срок след започването на съответното производство.

49. Автоматичният съдебен контрол осигурява правото на всички задържани лица да бъде извършена проверка за законосъобразност на задържането от независим орган.

50. Достъпът до правосъдие, обусловен от подаването на жалба от задържания имигрант в определен преклузивен срок[85], изисква от държавите-членки да осигурят определени процесуални гаранции за упражняването на правото на жалба. Тези процесуални гаранции са правото на информация (незабавно и на разбираем език) и правото на достъп до адвокат. ЕСПЧ винаги припомня, че „съществуването на средствата за защита трябва да е достатъчно сигурно не само на теория, но на практика, като в противен случай те няма да отговарят на изискванията за достъпност и ефективност“[86].

Обратно към съдържанието      

а) Право на информация

  1. Задържаният чужденец има право на информация относно основанията за задържането и правата във връзка със заповедта за задържане, в това число и правото на жалба.[87] ЕСПЧ подчертава, че член 5 § 2 от ЕКПЧ „съдържа основната гаранция, че всяко арестувано лице трябва да знае защо той или тя е лишено от свобода. Тази разпоредба е неразделна част от схемата на защита, предоставена от член 5: по силата на член 5 § 2 на всяко арестувано лице трябва да се каже, на обикновен, не на технически език, който може лесно да бъде разбран, съществените правни и фактически основания за ареста, така че да бъде в състояние, ако той или тя намери за добре, да се обърне към съда, за да оспори неговата законосъобразност в съответствие с член 5 § 4“. [88] Член 15, параграф 2 от Директивата за връщане гласи, че държавите уведомяват незабавно задържания чужденец относно възможността да започнат производство по оспорване на законосъобразността на задържането.
  2. Властите трябва да предоставят тази информация незабавно[89] и на разбираем за задържания език. В делото Conka v. Belgium ЕСПЧ не приема възражението на правителството, че жалбоподателят не е изчерпал всички вътрешни възможности за обжалване, тъй като Съдът намира, че последните са били недостъпни. Фактите по случая показват, че информацията относно начините за обжалване е била напечатана с много малки букви и на език, който лицата не разбират; имало е само един преводач за голяма група хора; при тези обстоятелства жалбоподателите не са се свързали своевременно с адвокат. Съдът заключава, че „Конвенцията е създадена да защитава права, които са не теоретични или илюзорни, а практически и ефективни“.[90]

Обратно към съдържанието      

б) Право на достъп до адвокат

  1. С оглед на обстоятелството, че лицето е задържано, (в обичайния случай) не владее официалния език и не познава правната система на задържалата го държава, ефективният достъп до правосъдие изисква да бъде осигурена и правна помощ за подаването на жалбата.[91] Наличието на правна помощ още по време на административното производство води до по-добра информираност на чужденеца и също така е фактор за ефективно упражняване на правото на жалба. Така по делото Conka v. Belgium ЕСПЧ приема, че достъпността на средствата за защита несъмнено е била засегната и от обстоятелството, че властите не са предоставили никаква форма на правно съдействие на задържаните имигранти, нито в полицейското управление, нито в центъра за имиграционно задържане.[92]

Обратно към съдържанието      

в) Право на бърз съдебен контрол

  1. Съгласно член 5, параграф 4 от ЕКПЧ и член 9, параграф 3 от МПГПП, задържаното лице има право да инициира производство, при което законосъобразността на задържането му да бъде разгледана бързо (ЕКПЧ)[93] и без забавяне (МПГПП) от съд и освобождаването му да бъде незабавно[94] разпоредено, ако задържането не е законосъобразно. Това са изискванията и на правото на ЕС.[95] Гарантирането на упражняването на това право е от ключово значение, тъй като това е средството за защита, ако е било извършено произволно задържане (например, в нарушение на правото на изслушване).

Обратно към съдържанието      

г) Право на справедлив съдебен процес

  1. Изискването за бързина на съдебния процес не може да е за сметка на изискването за неговата справедливост. Когато прилагат Директивата за връщане, държавите-членки следва да зачитат член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има право да бъде съветван, защитаван и представляван. Същностна характеристика на справедливия и равнопоставен съдебен процес е правото на задържаното лице да бъде изслушано от съда.
  2. С оглед ефективност на съдебното средство за защита, приложение отново намират mutatis mutandi процесуалните гаранции, посочени при изслушването от решаващия орган в административното производство.[96] В съдебния процес чужденецът има право на езиков превод; уведомяване за насроченото съдебно заседание и за правото на изслушване; право на съдействие от адвокат или друг защитник; право на достъп до документите по преписката[97]; осигуряване на възможност за изразяване на становище от чужденеца и изясняване на всички релевантни факти и обсъждане на становището на чужденеца от решаващия съд.

Обратно към съдържанието      

 

3. Правото на изслушване по време на имиграционното задържане

3.1. Условия на задържане

  1. Условията на задържане на чужденците имат важна роля във връзка с упражняване на правото на изслушване по време на задържането. Те трябва да бъдат хуманни и да позволяват дължимото уважение към личното достойнство, присъщо на всяко човешко същество. Ако не отговарят на необходимите стандарти, условията на задържане водят до унизително отнасяне[98], което препятства ефективното изслушване на лицето.
  2. Административното имиграционно задържане не бива да създава усещане за „затворническа“ среда. Стаите за принудително настаняване трябва да бъдат адекватно обзаведени, чисти и в добро състояние. Организираните дейности следва да включват упражнения на открито, достъп до радио/телевизия и вестници/списания, както и други подходящи средства за отдих и смислени занимания.[99]
  3. Служителите, които работят в центрове за имиграционно задържане, трябва да са обучени относно умения за междуличностна комуникация, отчитане на междукултурните различия и разпознаване на принадлежност към уязвими групи. Следва да има служители и преводачи, които да позволяват комуникация на основните езици, които задържаните говорят.[100]
  4. На задържаните чужденци трябва системно да бъде предоставяна информация, която обяснява правилата в центъра за задържане, процедурата, приложима към тях, и техните права и задължения. Тази информация трябва да бъде на разположение в писмен вид на езиците, най-често използвани от заинтересованите лица и, ако е необходимо, да се ползва и устен преводач.[101]
  5. Властите трябва да осигурят на задържаните чужденци достъп до адвокат (в това число правото да разговарят с адвокат насаме), лекар, неправителствени и правителствени организации, членове на семейството. Задържаните трябва да имат възможност да общуват с външния свят, в съответствие с националното законодателство.[102]
  6. Държавите следва да създадат ефективна система за наблюдение на принудителното връщане, в това число и на местата за задържане с цел извеждане.[103] Съгласно българския закон[104], Омбудсманът и представители на национални или международни неправителствени организации осъществяват наблюдение при изпълнението на заповедите за принудително връщане. При извършване на наблюдение, наблюдателите следва да имат не само визуален контакт с извежданите чужденци, но да имат възможност и да ги изслушат.
  7. Властите трябва да създадат ефективен механизъм за подаване на оплаквания от задържаните чужденци срещу полицейско насилие или малтретиране от други задържани. Жалбоподателите и свидетелите следва да бъдат защитени от последващо лошо отнасяне или заплахи. Властите следва ефективно да разследват подадените сигнали.[105]

Обратно към съдържанието      

– Правото на изслушване при налагане на дисциплинарни наказания

  1. Поведението, което се квалифицира като дисциплинарно нарушение, описанието и продължителността на дисциплинарните наказания и реда за налагането им, както и органите, компетентни да ги налагат, трябва да бъдат определени в закон.[106] Задържаните имат право да бъдат изслушани преди спрямо тях да се предприемат дисциплинарни мерки.[107] Те имат право да получат писмен акт с фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание и да го обжалват пред независим (съдебен) орган.

Обратно към съдържанието      

3.2. Изслушване във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането

  1. Член 15, параграф 1 от Директивата за връщането предвижда, че „всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури“[108]. ЕСПЧ също изисква действията по извеждане на чужденеца да се извършват с „подходяща грижа“[109] (“due diligence”). През целия срок на задържането властите трябва „активно, трайно и непрекъснато“ да правят постъпки, за да издействат от посолството издаването на документи за пътуване.[110] ЕСПЧ изисква властите да действат „енергично“ по въпроса.[111]
  2. Предпоставка за ефективността на постъпките за издаването на документи за пътуване е правилното посочване на държавата по местоназначение на извеждането.[112] Ако тази държава не е определена или ако е погрешно определена, извеждането е обречено на неуспех.[113] Изслушването на чужденеца при определяне на държавата по местоназначение има ключово значение. Нарушаването на правото на изслушване в този контекст води до липса на надлежно изпълнение на процедурите за връщане, което от своя страна влече незаконосъобразност на задържането. Чужденецът може да е не само обект на връщане, но и активен субект в този процес.

Обратно към съдържанието      

3.3. Периодично преразглеждане на задържането

  1. Директивата за връщане предвижда, че „(в)ъв всеки един случай задържането се преразглежда през разумни интервали или по молба на засегнатия гражданин на трета страна, или служебно“.[114] Задържането продължава, докато съществуват условията за налагането му съгласно член 15, параграф 1, и то е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане.[115] Когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в член 15, параграф 1 от Директивата за връщане условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.[116]
  2. Изслушването на задържания имигрант в процеса на преразглеждане на задържането е необходима предпоставка за ефективността и законосъобразността на проверката. В много случаи отказът на задържания чужденец да подпише документи за доброволно връщане води до отказ на дипломатическото представителство на неговата държава на гражданство да издаде документи за неговото пътуване/влизане обратно в страната. В тези случаи властите трябва да преценят дали възможността за извеждане е разумна и реалистична, а не абстрактна и теоретична.[117] Ако извеждането на лицето е на практика невъзможно, задържането престава да бъде оправдано, тъй като то не трябва да бъде самоцелно.[118]
  3. Основанията за налагане на задържането могат да отпаднат поради възможност за прилагане на по-лека от задържането мярка, алтернатива на задържането. При наличие на сигнал за това, властите са задължени надлежно да изслушат заинтересования чужденец и да отдадат приоритет на по-леката мярка, ако тя е приложима.[119]
  4. Често срещана правна пречка за изпълнение на извеждането е подаването на молба за международна закрила от чужденеца. В този случай изпълнението на извеждането се спира по силата на закона и задържането с цел извеждане престава да бъде оправдано. Ако властите намират за необходимо да задържат търсещия закрила, това може да е законосъобразно, само въз основа на отделна заповед, издадена на основания от бежанското право.[120] Следва също да се отчита, че един чужденец има качеството на търсещ закрила от подаването на молбата за международна закрила.[121] От този момент задържането с цел извеждане следва да бъде прекратено.
  5. Както ЕСПЧ посочва в делата Suso Musa[122] и M.[123], имиграционното задържане на търсещи закрила не може да бъде оправдано и се цел „да се предотврати незаконното влизане в страната“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква “f” ЕКПЧ, когато националното право (по инициатива на държавата или на правото на Европейския съюз) позволява право на търсещите закрила да останат на територията по време на разглеждане на искането им за международна закрила.[124]
  6. Когато задържането с цел извеждане продължава да се осъществява по време на процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила, то не само е незаконно само по себе си, но и влияе на законността на решението по молбата за закрила.[125] Справедливостта на процедурата по разглеждане на молбата за закрила в условията на задържане е силно подкопана[126], а залогът е твърде голям: преценката[127] на риска от преследване или тежки посегателства и правото на убежище, закрепено в член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз.[128]

Обратно към съдържанието      

4. Правото на изслушване при продължаване периода на имиграционното задържане

73. Съгласно Директивата за връщане, всяка държава-членка определя максимална продължителност за задържане, която не може да надвишава шест месеца. По изключение, държавите могат да удължават посочения шестмесечен срок с допълнителни дванадесет месеца. Член 15, параграф 6 от Директивата за връщане предвижда алтернативно две материалноправни условия за продължаване на задържането, когато – независимо от положените от властите разумни усилия – операцията по извеждането е вероятно да продължи по-дълго: а) поради липса на съдействие от чужденеца или б) забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Властите трябва да изслушат чужденеца, преди да преценят наличието на някое от тези две материалноправни условия да продължат задържането.

74. По делото Джалти срещу България, ЕСПЧ посочва, че липсата на съдействие от страна на задържания чужденец не освобождава държавните власти да извършват подготовката по връщане с дължимата грижа и, ако такива действия не са предприемани активно от държавата, поведението на задържания чужденец не може да служи за основание за продължаване на задържането: „като се има предвид пасивността на българските власти, поведението на жалбоподателя не изглежда да е основната причина за натрупаното забавяне в изпълнението на мярката за принудително отвеждане до границата.“[129] В този смисъл е и правото на ЕС: член 15, параграфи 1, 4 и 6 от Директивата за връщане изискват държавните власти да изпълняват „надлежно“ процедурите по връщане и да са положили всички разумни усилия в тази връзка. При липса на разумна възможност за извеждане на чужденеца, задържането се прекратява незабавно.

75. По делото Mahdi C-146/14, СЕС на първо място припомня, че трябва да съществува действителна възможност за успешно извеждане предвид сроковете, определени в Директивата за връщане.[130] На второ място, при вземане на решение за продължаване на задържането трябва „да се провери отново дали са налице материалноправните условия по член 15, параграф 1 от тази директива, въз основа на които е взето първоначалното решение за задържане“ на съответния чужденец.[131] Така, например, ако в конкретния случай могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки от задържането принудителни мерки, това трябва да бъде сторено. На трето място, член 15, параграф 6 от Директивата изисква съответният орган, преди да провери дали е налице някое от двете материалноправни условия за продължаване на задържането, да е в състояние да докаже, че операцията по извеждане продължава по-дълго от предвиденото независимо от положените разумни усилия. Това, например, означава, че компетентните власти са полагали и все още активно полагат усилия, за да осигурят издаването на документи за самоличност на чужденеца.[132] На последно място, решаващият орган следва да провери дали е налице „липса на съдействие от чужденеца“ или „забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни“.

76. Във връзка с хипотезата „липса на съдействие на чужденеца“ СЕС посочва, че за прилагането й е необходима подробна проверка на фактическите обстоятелства и поведението на чужденеца, отнасящи се към целия срок на първоначалното задържане. Следва да се отговори на въпроса дали е вероятно операцията по извеждане да продължи по-дълго от предвиденото именно в резултат от тази липса на съдействие.[133] Следва да се отчита и въпросът дали по време на първоначалното задържане властите са създали необходимите условия за комуникация с чужденеца, за да получат неговото съдействие.

Обратно към съдържанието      

4.1. Правото на изслушване от административния орган преди вземане на решението за удължаване на периода на задържането

  1. Следва да се подчертае, че при продължаване на вече наложено задържане, нищо не пречи на държавните органи да проведат ефективно и предварително изслушване на заинтересования чужденец преди приемането на съответното решение за продължаване на задържането. Правото на изслушване не е трудно да се осигури, тъй като не е налице никаква неотложност – чужденецът вече е задържан и следователно няма никаква опасност да се укрие.[134] За да може да чуе задържания чужденец, властимащият трябва да създаде условия и пространство, в което събеседникът да говори. Тъй като в случая „събеседникът“ е задържан, провеждането на този разговор основно зависи от организацията, създадена от властимащия.
  2. Както и при решението за налагането на първоначалното задържане, изслушването на заинтересования чужденец е предпоставка за вземане на подробно мотивирано решение. Подходът на решаващия орган трябва да е индивидуален към всеки случай. Отчитайки събраните в проекта HEAR[135] доказателства относно практическото прилагане на правото на изслушване в условия на имиграционно задържане, ние се присъединяваме към становището на Генералния адвокат по делото C‑383/13, че няма „несъществено“ нарушение на правото на изслушване, когато става дума за приемането на законосъобразно решение за продължаване на задържането съгласно член 15, параграф 6 от Директивата за връщане.[136]

Обратно към съдържанието      

4.2. Правото на изслушване от съда при контрола за законосъобразност на решението за продължаване на имиграционното задържане

  1. Гаранция за изслушването на задържания чужденец от Съда е възможността за комуникация с него, както по време на съдебното заседание, така и във фазите на призоваване и на съобщаване на съдебното решение. С оглед условията на задържане, съдът следва да обръща специално внимание на ефективното получаване на съдебните съобщения от заинтересования чужденец на език, който той/тя разбира.[137]
  2. В съответствие с изискванията на ефективност на средствата за защита съгласно член 5, параграф 4 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на ЕС, производството пред съда трябва да е състезателно и да гарантира равнопоставеност на страните. За целта, задържаният чужденец следва да бъде непосредствено изслушан от съда, със съдействието на преводач и с правната помощ от адвокат.[138] Приложение отново намират mutatis mutandi процесуалните гаранции, посочени при изслушването от решаващия орган в административното производство.[139]
  3. Строгостта на контрола за законосъобразност, упражняван от съда, естествено следва да се увеличава с нарастването на продължителността на задържането. Колкото по-дълго продължава лишаването от основното човешко право на свобода, толкова по-солидни трябва да са основите, на които това решение се крепи. С течение на времето тежестта на доказване за задържащия орган, че задържането все още отговаря на законовата си цел – ефективното връщане, пропорционално се увеличава. В тази връзка правото на изслушване има изключително важна роля за установяване на релевантните факти.
  4. В заключение, следва да отбележим, че националните органи не само са длъжни да зачитат правото на защита със същностна част – правото на изслушване, когато прилагат правото на Европейския съюз, но и за да не се допусне тези права да останат само на книга или само формални, заинтересованите лица могат да се позовават пряко на тях пред националните юрисдикции.[140]

Обратно към съдържанието      

 

 IV. Избрана библиография

На български език:

Български адвокати за правата на човека, Анализ на съдебната практика на Административен съд – София град, Административен съд – град Хасково и Върховния административен съд, отнасяща се до съдебния контрол върху заповедите за настаняване на чужденци в Специалните домове за временно настаняване на чужденци и продължаването на настаняването за повече от 6 месеца, 2016

Иларева, Валерия, Имиграционното задържане в международното право и практика (В търсене на решения за предизвикателствата в България), списание Правата на човека, брой 1/2008

Иларева, Валерия (съставител), Сборник по бежанско право, издателство „Блек фламинго пъблишинг“, 2015,  http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/

Иларева, Валерия, Анализ на правните и административни пречки за действие на Координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци, пребиваващи в Република България, включително търсещи или получили международна закрила, УНИЦЕФ, 2016

Barna Maria, Gábor Gyulai, със съдействието на партньорите по проекта, От изтезанието до задържането. Достъп до права и грижи по време на задържане на преживелите изтезаниe и травма лица, търсещи закрила, 2016

На английски език:

Center for Legal Aid – Voice in Bulgaria, Reasons for Detaining Migrants Easy to Find, Study of Court Decisions Shows, 1 February 2016, http://detainedinbg.com

Costello, Cathryn, The Human Rights of Migrants and Refugees in European Law, Oxford University Press, 2015

De Bruycker, Philippe, and Sergo Mananashvili, „Audi alteram partem in immigration detention procedures, between the ECJ, the ECtHR and Member States: G & R„, Common Market Law Review 52 (2015): 569–590

EASO, Tool for Identification of Persons with Special Needs, 2016 https://ipsn.easo.europa.eu/

ECRE, The Legality of Examining Asylum Claims in Detention from the Perspective of Procedural Rights and Their Effectiveness, 2015

FRA, Alternatives to detention for asylum seekers and people in return procedures, 2015

Ilareva, Valeria, Solitary Confinement of Immigration Detainees, Silesian Journal of Legal Studies, Vol.2/2010, pp.45-57

Ilareva, Valeria, Undocumented Immigrants and Their Access to Fundamental Human Rights, Scholars’ Press, 2013

Ilareva, Valeria, Detention of asylum seekers: interaction between the Return and Reception Conditions Directives in Bulgaria, Odysseus Network Blog, November 2015

International Detention Coalition, There are alternatives, 2015

Jesuit Refugee Service Europe, Becoming vulnerable in detention. Civil Society Report on the Detention of Vulnerable Asylum Seekers and Irregular Migrants in the European Union (The DEVAS Project), 2010

Moraru, Madalina; Renaudiere, Geraldine, European synthesis report on the judicial implementation of chapter III of the return directive procedural safeguards, 2016

Odysseus Academic Network, MADE REAL – Training Tool on Alternatives to Detention, 2015

 

 

Обратно към съдържанието      

V. Основна съдебна практика

Европейски съд по правата на човека

Решение от 22 март 1995г. по делото Quinn v. France, жалба 18580/91

Решение от 25 юни 1996г. по делото Amuur v. France, жалба 19776/92

Решение от 15 ноември 1996г. по делото Chahal v. the United Kingdom, жалба 22414/93

Решение от 6 март 2001г. по дело Dougoz v. Greece, жалба No.40907/98

Решение от 5 февруари 2002г. по делото Conka v. Belgium, жалба 51564/99

Решение от 8 февруари 2005г. по делото Bordovskiy v. Russia, жалба 49491//99

Решение от 29 януари 2008г. по делото Saadi v. the United Kingdom, жалба 13229/03

Решение от 22 септември 2009г. по делото Abdolkhani and Karimnia v. Turkey, жалба 30471/08

Решение от 19 януари 2010г. по делото Muskhadzhiyeva and Others v. Belgium, жалба 41442/07

Решение от 11 февруари 2010г. по делото Раза срещу България, жалба № 31465/08

Решение от 21 януари 2011г. по делото M.S.S. v. Belgium and Greece, жалба 30696/09

Решение от 5 април 2011г. по делото Rahimi v. Greece, жалба 8687/08

Решение от 7 юни 2011г. по делото R.U. v. Greece, жалба 2237/08

Решение от 26 юли 2011г. по делото M. и други срещу България, жалба 41416/08

Решение от 20 септември 2011г. по делото Lokpo et Touré v. Hungary, жалба 10816/10

Решение от 11 октомври 2011г. по делото Ауад срещу България, жалба 46390/10

Решение от 19 януари 2012г. по делото Popov v. France, жалба  39472/07, 39474/07

Решение от 12 февруари 2013г. по делото Амие и други срещу България, жалба № 58149/08

Решение от 12 март 2013г. по делото Джалти срещу България, жалба 31206/05

Решение от 13 юни 2013г. по делото A.F. v. Greece, жалба 53709/11

Решение от 23 юли 2013г. по делото M.A. v Cyprus, жалба 41872/10

Решение от 23 юли 2013г. по делото Suso Musa v. Malta, Жалба 42337/12

Решение от 17 декември 2013г. по делото Černák v. Slovakia, жалба 36997/08

Решението от 17 юли 2014г. по делото Kim v. Russia, жалба 44260/13

Решение от 11 декември 2014г. по делото Mohamad v. Greece, жалба 70586/11

Решение от 15 януари 2015г. по делото Mahammad and Others v. Greece, жалба 48352/12

Решение от 19 май 2016г. по делото J.N. v. the United Kingdom, жалба 37289/12

Решение от 5 юли 2016г. по делото O.M. v. Hungary, жалба 9912/15

Решение от 12 юли 2016г. по делото A.B. and Others v. France, жалба 11593/12

 

Съдът на Европейския съюз

Решение от 10 юли 1980г. по дело Distillers Company/Комисия (30/78)

Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90

Решение от 15 юни 2006г. по делото Dokter и др., C‑28/05

Решение от 3 септември 2008г. по дело Kadi I, C‑402/05 P и C‑415/05 P

Решение от 18 декември 2008 година по делото Sopropé, C-349/07

Решение от 30 ноември 2009г. по делото Kadzoev, C‑357/09 PPU

Решение от 28 април 2011г. по делото El Dridi, С-61/11 PPU

Решение на СЕС от 19 май 2011 година по делото Iaia и други, С-452/09, точка 16

Решение от 21 декември 2011г. по делото Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P

Решение от 22 ноември 2012г. по дело М., С-277/11

Решение на Съда (голям състав) от 4 юни 2013 г. по дело ZZ, C-300/11

Решение от 10 септември 2013г. по дело M.G. и N.R., C‑383/13 PPU

Решение от 5 юни 2014г. по делото Mahdi, C-146/14 PPU

Решение от 17 юли 2014г. по Съединени дела YS и други, C‑141/12 и С‑372/12

Решение от 5 ноември 2014г. по делото Mukarubega, С-166/13

Решение от 11 декември 2014г. по делото Boudjlida, С-249/13

Решение от 11 юни 2015г. по делото Zh. and O., C-554/13

Решение от 17 март 2016г. по делото Bensada Benallal, C-161/15

 

Българска съдебна практика

Върховен административен съд

Решение от 5 август 2011г. на ВАС по адм. дело № 13868/2010

Определение от 9 ноември 2011г. на ВАС по адм. дело № 13731/2011

Решение от 27 април 2012г. на ВАС по адм. дело 5255/2011

Решение от 02.07.2014г. на ВАС по адм. дело 358/2014

Решение от 5 август 2014г. на ВАС по адм. дело 16862/2013

Решение от 14 юли 2015г. на ВАС по адм. дело 15154/2014

Решение от 23.11.2015г. на ВАС по адм. дело 15238/2014

Определение от 01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 12205/2015

Административен съд – София град

Решение от 29 септември 2008г. на АССГ, 2 с-в, по адм. дело 2054/2008

Решение от 12 март 2012г. на АССГ, 12 с-в, по адм. дело 6758/2009

Решение от 7 януари 2013г. на АССГ, 10 с-в, по адм. дело 6638/2012

Решение от 30 април 2013г. на АССГ, 44 с-в, по адм. дело 3502/2013

Решение от 8 октомври 2014г. на АССГ, 28 с-в, по адм. дело 5670/2014

Решение от 2 декември 2015г. на АССГ, 4 с-в, по адм. дело 8571/2015

Определение от 14 декември 2015г. на АССГ, 44 с-в, по адм. дело 11493/2015

Решение от 28 декември 2015г. на АССГ, 11 с-в, по адм. дело 10640/2015

Решение от 19 януари 2016г. на АССГ, 15 с-в, по адм. дело 10635/2015

Определение от 26 февруари 2016г. на АССГ, 15 с-в, по адм. дело 176/2016

Решение от 26 юли 2016г. на АССГ, 47 с-в, по адм. дело 3817/2016

Административен съд – Бургас

Решение от 17 май 2013г. на Административен съд – Бургас по адм. дело 1428/2012

Обратно към съдържанието      

 

[1] Проектът HEAR: Hearing Entails Awareness and Rights (в превод от английски език: „ЧУЙ: Слушането води до разбиране и права“), http://hear.farbg.eu, се осъществява от Фондация за достъп до права – ФАР, неправителствена организация в България. В рамките на проекта, главният адвокат във ФАР провежда 30 дълбочинни интервюта със задържани имигранти в България и документира практиките относно прилагането на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане.

[2] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 44

[3] Решение на СЕС от 18 декември 2008 година по делото Sopropé, C-349/07, точка 49; Решение на СЕС от 5 ноември 2014г. по делото Mukarubega, С-166/13, точки 46-48

[4] На английски език „правото на защита“ се употребява в множествено число като “rights of the defence”. Виж, например, дело С-383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз

[5] Решение на СЕС от 10 септември 2013г. по дело M.G. и N.R., C‑383/13 PPU, точка 32; Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 44; Решение на СЕС от 11 декември 2014г. по делото Boudjlida, С-249/13, точки 32-34

[6] В Решение от 05.08.2014г. на ВАС по адм. дело 16862/2013, Съдът посочва, че правото на изслушване е „проявление на конституционното право на защита – чл. 56 от Конституцията“.

[7] Решение на СЕС от 22 ноември 2012г. по дело М., С-277/11, точка 86; СЕС, M.G. и N.R., C-383/13, точка 32

[8] СЕС, М., C-277/11, точка 88;

[9] Решение на ЕСПЧ от 20 септември 2011г. по делото Lokpo et Touré v. Hungary, жалба 10816/10, параграф 24 и цитираната там съдебна практика.

[10] Решение на СЕС от 15 юни 2006г. по делото Dokter и др., C‑28/05, точка 75. Делото се отнася до силно заразната болест шап и нуждата от бърза и ефективна борба с нея; Решение на СЕС от 21 декември 2011г. по делото Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, точки 61—67. Делото се отнася до първоначалните решения за замразяване на средства срещу лицата и образуванията, свързани с терористични мрежи; Решение от 3 септември 2008г. по дело Kadi I, C‑402/05 P и C‑415/05 P. Делото се отнася до първоначалните решения за замразяване на средства срещу лицата и образуванията, свързани с терористични мрежи.

[11] СЕС, M.G. и N.R., C‑383/13 PPU, точка 33

[12] СЕС, ZZ, C-300/11, точка 51; СЕС, Zh. and O., C-554/13, точка 69; Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 55

[13] СЕС, M.G. и N.R., C‑383/13 PPU, точка 35-36

[14] Решение на СЕС от 28 април 2011г. по делото El Dridi С-61/11 PPU, точка 31; СЕС , Mukarubega, С-166/13, точкa 39

[15] Член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Член 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

[16] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 53

[17] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 54

[18] Решение на СЕС от 10 юли 1980г. по дело Distillers Company/Комисия (30/78)

[19] Решение на Европейския съд по правата на човека от 25 юни 1996г. по делото Amuur v. France, жалба Nо. 19776/92, параграф 50; Решение на ЕСПЧ от 29 януари 2008г. по делото Saadi v. the United Kingdom, жалба 13229/03, параграф 67; Решение на ЕСПЧ от 23 юли 2013г., M.A. v Cyprus, жалба 41872/10, параграф 197; Решение на ЕСПЧ от 5 юли 2016г. по делото O.M. v. Hungary, жалба 9912/15, параграф 41 и цитираната там практика

[20] Член 9, параграф 1 от МПГПП гласи: “Всяко лице има право на лична свобода и сигурност. Никой не може да бъде обект на произволен арест или задържане. Никой не може да бъде лишаван от свобода, освен на основания и съгласно правила, установени от закона.”

[21] Комитет по правата на човека, ООН, Общ коментар № 35: Член 9 (Свобода и лична неприкосновеност),  CCPR/C/GC/35, 16 декември 2014г., параграф 14, преведен на български език на адрес: http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/komentar-pakt-gpp/

[22] Вж, например, СЕС, M.G. и N.R., С-383/13, точка 32; СЕС, Boudjlida, С-249/13, точка 36

[23] Решения на СЕС по съединени дела YS и други, С-141/12 и С-372/12, точка 68; Mukarubega, С-166/13, точки 44-45; Boudjlida, С-249/13, точки 32-34. Във връзка с прилагането на основните права, закрепени в Хартата, като общи принципи на правото на Европейския съюз, вж и Решение от 30 април 2013г. на АССГ, 44 с-в, по адм. дело 3502/2013, стр.11 и 12

[24] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точки 46-48

[25] Член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО предвижда, че задържането се постановява от административните или съдебните власти. В Република България задържането се постановява от административните власти.

[26] Член 15, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО предвижда, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, само ако в конкретния случай е налице опасност от укриване или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането (тест за необходимост) и когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки (тест за пропорционалност).

[27] СЕС, Boudjlida, С-249/13, точка 36

[28] В България, преди да бъде издадена заповедта за имиграционно задържане, често чужденците вече са задържани за срок до 24 часа на основание Закона за Министерство на вътрешните работи: съгласно член 72, алинея 1, точка 4 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице с цел установяване на самоличността му.

[29] Решение на ЕСПЧ от 5 февруари 2002г. по делото Conka v. Belgium, жалба 51564/99, параграф 42. Относно практиката в България, виж „Изследване на индивидуален случай: 9. Случаят на Мусаб“.

[30] СЕС, Sopropé, C-349/07. В конкретния случай по това дело става въпрос за срока за представяне на становище от заинтересованото лице.

[31] Решение на СЕС от 19 май 2011 година по делото Iaia и други, С-452/09, точка 16

[32] Съображение 6 от Преамбюла на Директивата за връщане. В този смисъл, вж и Решение на Върховния административен съд от 05 август 2011г. по адм. дело № 13868/2010

[33] Член 12, параграф 2 от Директивата за връщането изисква като минимален стандарт от държавите-членки да осигуряват, при поискване, писмен или устен превод на основните елементи на решенията, свързани с връщане, включително информация относно съществуващите правни средства за защита, на език, който гражданинът на трета страна разбира или който основателно може да се предполага, че разбира. Параграф 3 от същата разпоредба допуска изключение под формата на „стандартен формуляр“, който е разяснен в брошури с обща информация на най-малко пет от езиците, които най-често се използват или се разбират от незаконните мигранти, влизащи в съответната държава-членка.

[34] Съображение 28 от Директива 2013/32/ЕС гласи: „За да се улесни достъпът до процедурата по разглеждане на молбите на граничните контролно-пропускателни пунктове и в местата за задържане, следва да се предостави информация относно възможността да се кандидатства за международна закрила. Посредством услугите на преводач следва да се гарантира осъществяването на основна комуникация, чрез която компетентните органи да разберат дали лицата обявяват желанието си да кандидатстват за международна закрила.“ В този смисъл е член 8 от Директивата.

[35] Moraru, Madalina; Renaudiere, Geraldine, European synthesis report on the judicial implementation of chapter III of the return directive procedural safeguards, 2016, http://hdl.handle.net/1814/42184, pp.23-25

[36] В Определение от 9 ноември 2011г. на ВАС по адм. дело № 13731/2011, Съдът посочва, че полагането на подпис от чужденеца под вписана бланкетна отметка „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“, като не е установено безспорно, че към момента на връчване на акта това е български език, не представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. ВАС взема предвид, че на връчената заповед не е отбелязан нито езикът, на който съдържанието на заповедта е сведено до знанието на чуждия гражданин, нито има данни, че актът е съобщен в присъствието на преводач, съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

[37] По аргумент от член 14, алинея 4 от АПК.

[38] Член 74, алинея 2, точка 6, буква „е“ от ЗМВР

[39] Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, член 16

[40] Член 26 от АПК

[41] Решение от 29.09.2008г. на АССГ, 2 с-в, по адм. дело 2054/2008, стр.3; Решение от 8 октомври 2014г. на АССГ, 28 с-в, по адм. дело 5670/2014, стр.3; Решение от 05.08.2014г. на ВАС по адм. дело 16862/2013

[42] Решение от 7 януари 2013г. на АССГ, 10 с-в, по адм. дело 6638/2012, стр.2

[43] Член 26, алинея 2 от Конституцията на Република България признава тези права и на чужденците, които пребивават в Република България

[44] СЕС, Boudjlida, C-249/13, точка 65

[45] Член 21, точка 4 от Закона за правната помощ

[46] Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, член 15.

[47] Пак там, член 15, алинея 7

[48] Член 34, алинея 1 от АПК. Разпоредбата също предвижда право на лицето да си прави бележки и извадки или – според техническите възможности – копия за своя сметка.

[49] СЕС, M.G. и N.R., C‑383/13 PPU, точка 32

[50] Решение на ЕСПЧ от 25 март 1999г. по делото Николова срещу България, жалба 31195/96, параграф 58

[51] Член 12, параграф 1 от Директивата за връщането допуска информацията да бъде ограничена „за да се гарантира националната сигурност, отбраната, обществената сигурност и с оглед предотвратяването, разследването, разкриването и санкционирането на престъпления“.

[52] Член 34, алинея 4 от АПК предвижда, че административният орган може да не приложи гаранциите за участие на страните в производството „в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси.“

[53] Във връзка с приложението на понятието „опасност за обществения ред“, СЕС посочва: „Когато, за да констатира такава опасност, държавата членка се позовава на обща практика или на каквато и да било презумпция, без да са надлежно отчетени личното поведение на гражданина и опасността, която това поведение представлява за обществения ред, тази държава пренебрегва изискванията както за индивидуално разглеждане на съответния случай, така и на принципа на пропорционалност.“ (СЕС, Zh. and O., C-554/13, точка 50)

[54] Съображение 6 от Преамбюла на Директивата за връщане.

[55] Решение от 12 март 2012г. на АССГ, 12 с-в, по адм. дело 6758/2009, стр.5; Решение от 17 май 2013г. на Административен съд – Бургас по адм. дело 1428/2012; Решение от 14 юли 2015г. на ВАС по адм. дело 15154/2014; Решение от 27 април 2012г. на ВАС по адм. дело 5255/2011

[56] Съгласно член 3, алинея 2 от ЗЗКИ, принципът „необходимост да се знае“ се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация.

[57] Член 34, алинея 3 от АПК.

[58] Член 35 от АПК.

[59] СЕС, М., C-277/11, точка 88; Решение на СЕС от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, точка 14; СЕС, Sopropé, C-349/07, точка 50

[60] Член 14, параграф 1, буква „г“ и член 16, параграф 3 от Директивата за връщане; Член 21 от Директива 2013/33/ЕС

[61] Член 44, алинея 2 от ЗЧРБ

[62] Легално определение на „уязвими лица“ се съдържа в член 3, параграф 9 от Директивата за връщане и § 1, точка 4б от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ

[63] Виж, например, EASO, Tool for Identification of Persons with Special Needs, https://ipsn.easo.europa.eu/

[64] Например, член 22 от Директива 2013/33/ЕС

[65] Вж, напр., Barna Maria, Gábor Gyulai, със съдействието на партньорите по проекта, От изтезанието до задържането. Достъп до права и грижи по време на задържане на преживелите изтезаниe и травма лица, търсещи закрила, 2016; Jesuit Refugee Service Europe, Becoming vulnerable in detention. Civil Society Report on the Detention of Vulnerable Asylum Seekers and Irregular Migrants in the European Union (The DEVAS Project), 2010

[66] Член 15 от Закона за закрила на детето предвижда следните гаранции за участие на детето в процедури:

„ (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

  1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
  2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) Дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.“

[67] Вж, например, Решение от 23.11.2015г. на ВАС по адм.дело 15238/2014; Решение от 28.12.2015г. на АССГ, 11 с-в, по адм.дело 10640/2015; Решение от 19.01.2016г. на АССГ, 15 с-в, по адм.дело 10635/2015; Решение от 02.07.2014г. на ВАС по адм.дело 358/2014; Решение 29.09.2008г. на АССГ, 2 с-в, по адм.дело 2054/2008

[68] Иларева, Валерия, Анализ на правните и административни пречки за действие на Координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци, пребиваващи в Република България, включително търсещи или получили международна закрила, УНИЦЕФ, 2016

[69] Решение на ЕСПЧ от 5 април 2011г. по делото Rahimi v. Greece, жалба 8687/08 – по това дело задържането на детето е било с продължителност 2 дни; Вж също Решение на ЕСПЧ от 11 декември 2014г. по делото Mohamad v. Greece, жалба 70586/11, в което Съдът намира за произволно продължаването на имиграционното задържане с навършване на пълнолетие на лицето.

[70] Член 44, алинея 9 от ЗЧРБ гласи: „По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.“

[71] Виж, например, изследваните индивидуални случаи по проекта HEAR, „Непридружени деца от Пакистан“ и „Непридружени деца от Афганистан“, http://hear.farbg.eu/evidence-collection-bg/case-studies-bg/

[72] Решение на ЕСПЧ от 19 януари 2010г. по делото Muskhadzhiyeva and Others v. Belgium, жалба 41442/07; Решение на ЕСПЧ от 19 януари 2012г. по делото Popov v. France, жалба  39472/07, 39474/07; Решение на ЕСПЧ от 12 юли 2016г. по делото A.B. and Others v. France, жалба 11593/12

[73] Член 15, параграф 1 от Директивата за връщане

[74] СЕС, Boudjlida, C-249/13, точка 68; Член 44, алинея 2 от ЗЧРБ

[75] Принципът non-refoulement (забрана за връщане)

[76] Член 3, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС

[77] Решение на ЕСПЧ от 7 юни 2011г. по делото R.U. v. Greece, жалба 2237/08; Решение на ЕСПЧ от 23 юли 2013г. по делото Suso Musa v. Malta, Жалба 42337/12, пар. 97

[78] Същото задължение да се предостави срок за доброволно напускане на чужденеца е предвидено и в член 39б от ЗЧРБ.

[79] Според член 7, параграф 4 от Директивата за връщане, „ако съществува опасност от укриване или ако молбата за законен престой е отхвърлена като явно неоснователна или измамна, или ако засегнатото лице представлява опасност за обществения ред, обществената или националната сигурност, държавите-членки могат да се въздържат от предоставяне на срок за доброволно напускане или да предоставят срок, който е по-кратък от седем дни.“

[80] СЕС, Zh. and O., C-554/13, точка 70

[81] СЕС, 28 април 2011г., El Dridi С-61/11 PPU, точки 36-38

[82] Иларева, Валерия, Имиграционното задържане в международното право и практика (В търсене на решения за предизвикателствата в България), списание Правата на човека, брой 1/2008, стр.14-18

[83] СЕС, 28 април 2011г., El Dridi С-61/11 PPU, точка 41

[84] International Detention Coalition, There are alternatives, 2015; Odysseus Academic Network, MADE REAL – Training Tool on Alternatives to Detention, 2015

[85] Съгласно член 46а, ал.1 от ЗЧРБ, заповедта за имиграционно задържане може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване, по общия ред на АПК.

[86] Решение на ЕСПЧ от 16 септември 1996г. по делото Akdivar and Others v. Turkey, жалба 21893/93, параграф 66

[87] Член 5, параграф 2 от ЕКПЧ гласи, че „На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“.

[88] Решение на ЕСПЧ от 22 септември 2009г. по делото Abdolkhani and Karimnia v. Turkey, жалба 30471/08, параграф 136

[89] Член 9, параграф 2 от МПГПП гласи, че информацията следва да се предостави „ в момента на арестуването“.

[90] ЕСПЧ, Conka v. Belgium, жалба 51564/99, параграф 46

[91] Член 22, ал.1, т.9 от ЗПП предвижда, че правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело се предоставя на чужденци, спрямо които е приложена принудителна административна мярка, и чужденци, които са имиграционно задържани, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита.

[92] ЕСПЧ, Conka v. Belgium, жалба 51564/99, параграфи 43 и 44; В този смисъл е и Решението на СЕС, Boudjlida, C-249/13, точка 59: „От гореизложеното следва, че правото на изслушване преди вземането на решение за връщане трябва да даде възможност на националната администрация да проучи преписката, за да вземе решение при пълно познаване на фактите и да го мотивира надлежно, така че при необходимост заинтересованото лице да може действително да упражни своето право на жалба.“

[93] Във връзка с нарушения на изискването за бързина и на член 5, параграф 4 от ЕКПЧ, вж Решение на ЕСПЧ от 26 юли 2011г. по делото M. и други срещу България, жалба 41416/08; Решение на ЕСПЧ от 12 февруари 2013г. по делото Амие и други срещу България, жалба № 58149/08; ЕСПЧ, Suso Musa v. Malta, жалба 42337/12;

[94] Комитет на министрите на Съвета на Европа, Двадесет ръководни начала относно принудителното връщане, 4 май 2005г., ръководно начало 9 &1

[95] Член 15, параграф 2 от Директивата за връщане

[96] Вж параграфи 17-38 по-горе в Наръчника

[97] В Решение от 4 юни 2013г. по делото C-300/11 – ZZ, СЕС посочва във връзка с член 47 от Хартата, че „въпреки че член 52, параграф 1 от Хартата признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права и свободи, тази разпоредба все пак изисква всяко ограничаване да зачита основното съдържание на съответното основно право и освен това ограничения могат да се налагат само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес, като се спазва принципът на пропорционалност“ (точка 51)

[98] Решение на ЕСПЧ от 6 март 2001г. по дело Dougoz v. Greece, жалба No.40907/98, параграфи 46, 48; В своето Решение от 15 януари 2015г. по делото Mahammad and Others v. Greece, жалба 48352/12, ЕСПЧ посочва, че член 5, параграф 4 от ЕКПЧ задължава държавите да осигурят възможност за ефективни средства за защита и срещу условията на имиграционно задържане (параграфи 67 и 68).

[99] Комитет на министрите на Съвета на Европа, „20 насоки относно принудителното връщане“, 4 май 2005г., Насока 10.2. (Насоките на Съвета на Европа са изрично посочени в Директивата за връщането)

[100] Пак там, Насока 10.3.

[101] Пак там, Насока 10.7.

[102] Пак там, Насока 10.5 и Коментар 4.

[103] Пак там, Насока 10.5.; Член 8, параграф 6 от Директивата за връщане

[104] Член 39а, алинея 2 от ЗЧРБ.

[105] Комитет на министрите на Съвета на Европа, „20 насоки относно принудителното връщане“, 4 май 2005г., Насока 10.6. Съгласно член 13 и член 16 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, всяка държава – страна по конвенцията, осигурява на всяко лице, което твърди, че е било подложено на изтезания или на други прояви на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на територия под нейна юрисдикция, правото да подаде жалба пред нейните компетентни власти и жалбата да бъде бързо и безпристрастно разгледана от тези власти. Тя взема мерки за осигуряване защита на жалбоподателя и свидетелите срещу всякакво малтретиране или заплашване вследствие на неговата жалба или на свидетелски показания. ЕСПЧ тълкува член 3 от ЕКПЧ по същия начин.

[106] С Решение № 164 от 7 януари 2016г. по адм. дело № 973/2015г.  ВАС отменя като незаконосъобразна уредбата на дисциплинарното наказание в разпоредбата на член 14, алинея 3 от Наредбата за СДВНЧ, издадена от министъра на вътрешните работи. Съдът отбелязва, че в ЗЧРБ не е предвидено реализирането на дисциплинарни мерки при извършени нарушения на вътрешния ред. Тези отношения следва да бъдат уредени първоначално със закон. Подзаконовият нормативен акт (наредбата) би могъл впоследствие да ги конкретизира, но не и да ги въвежда за първи път. Ето защо Съдът отменя разпоредбата като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

[107] В този смисъл е съдебната практика на върховните съдилища на Република България, например, Решение на Върховния касационен съд по дело 1738/1997 Г (във връзка с изслушване на работник при дисциплинарно производство) и Решение на Върховния административен съд по дело 2028/2012 (във връзка с изслушване на магистрат при определяне на дисциплинарно наказание).

[108] Вж и СЕС, 28 април 2011г., El Dridi С-61/11 PPU, точкa 43

[109] Вж, например, Решение на ЕСПЧ от 22 март 1995г. по делото Quinn v. France, жалба 18580/91, параграф 48; Решение на ЕСПЧ от 8 февруари 2005г. по делото Bordovskiy v. Russia, жалба 49491//99, параграф 50; Решение на ЕСПЧ от 15 ноември 1996г. по делото Chahal v. the United Kingdom, жалба 22414/93, параграф 113; Решение на ЕСПЧ от 19 май 2016г. по делото J.N. v. the United Kingdom, жалба 37289/12, параграф 107

[110] Становище на Генералния адвокат M. Szpunar по делото Махди C‑146/14 PPU пред СЕС, представено на 14 май 2014 година, точка 89

[111] В Решението си от 11 октомври 2011г. по делото Ауад срещу България, ЕСПЧ установява, че за период от 18 месеца българските органи просто са изпратили три писма до посолството на съответната трета страна, за да поискат то да издаде документ за пътуване на жалбоподателя. ЕСПЧ намира това за нарушение на правото на свобода. Според ЕСПЧ тези три писма не са достатъчни, за да се докаже, че българските власти са предприели „активни и усърдни стъпки“ за изпълнение на експулсирането (параграф 132 от Решението). В този смисъл е и Решението на ЕСПЧ от 11 февруари 2010г. по делото Раза срещу България, жалба № 31465/08, параграф 73.

[112] В Решението по делото Ауад срещу България ЕСПЧ посочва, че с оглед изискванията за правна сигурност, „страната на местоназначението трябва винаги да се посочва в правния обвързващ акт и промяната на местоназначението трябва да подлежи на обжалване по съдебен ред“ (параграфи 133 и 139).

[113] Вж, например, Решението на ЕСПЧ от 17 юли 2014г. относно имиграционното задържане на лице без гражданство по делото Kim v. Russia, жалба 44260/13

[114] Член 15, параграф 3 от Директивата за връщане. Съгласно член 44, алинея 8 от ЗЧРБ, имиграционното задържане продължава до отпадане на основанията за налагането му. За наличието на основанията за имиграционно задържане се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция „Миграция“.“

[115] Член 15, параграф 5 от Директивата за връщане

[116] Член 15, параграф 4 от Директивата за връщане. В този смисъл е и член 44, алинея 8 от ЗЧРБ.

[117] СЕС, Решение от 30 ноември 2009г. по делото Kadzoev, C‑357/09 PPU, точки 65-67

[118] ЕСПЧ, Решение от 12 май 2013г. по делото Амие и други срещу България, жалба № 58149/08, параграф 76; Решение от 8 октомври 2009г. по делото Mikolenko v. Estonia, жалба № 10664/05,  параграфи 63 и следващите

[119] FRA, Alternatives to detention for asylum seekers and people in return procedures, 2015

[120] Член 8 от Директива 2013/33/ЕС. В този смисъл, в Решението си по делото Kadzoev, C‑357/09 PPU, СЕС посочва, че “задържането с цел извеждане, уредено в Директива 2008/115, и задържането, постановено спрямо лице, търсещо убежище, в частност по силата на Директива 2003/9, Директива 2005/85 и приложимите национални разпоредби, се обуславят от различни правни режими” (точка 45).

[121] Член 3, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС.

[122] Решение от 23 юли 2013г. по делото Suso Musa v. Malta, Жалба 42337/12, параграф 97

[123] Решение от 5 юли 2016г. по делото O.M. v. Hungary, жалба 9912/15, параграф 47

[124] Така, например, член 29, алинея 1, точка 1 от ЗУБ предвижда, че „по време на производството чужденецът има право да остане на територията на Република България“.

[125] Решение на ЕСПЧ от 21 януари 2011г. по делото M.S.S. v. Belgium and Greece, жалба 30696/09 (нарушение на член 13 във връзка с член 3 от ЕКПЧ заради недостатъците в процедурата по разглеждане на молбата за убежище); Решение на ЕСПЧ от 7 юни 2011г. по делото R.U. v. Greece, жалба 2237/08 (делото се отнася до задържането на търсещ закрила с кюрдски произход от Турция и провеждане на бежанско производство); Решение на ЕСПЧ от 13 юни 2013г. по делото A.F. v. Greece, жалба 53709/11 (делото се отнася до търсещ закрила от Иран, който е задържан, а властите отказват да регистрират молбата му за политическо убежище).

[126] Вж раздел 3.3. от Аналитичния доклад относно приложението на правото на задържаните имигранти да бъдат изслушвани в България

[127] Съгласно член 4 от Директива 2011/95/ЕС, „държавите-членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата-членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.“ Член 10, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС предвижда специални процесуални гаранции за „подходящо разглеждане“ на молбите за закрила.

[128] В тази връзка, вж аргументите и съдебната практика в ECRE, The Legality of Examining Asylum Claims in Detention from the Perspective of Procedural Rights and Their Effectiveness, 2015; Detention Action, The Legal Challenge: http://detentionaction.org.uk/campaigns/end-the-fast-track-to-despair/legal-challenge

[129] Решение на ЕСПЧ от 12 март 2013г. по делото Джалти срещу България, жалба 31206/05, параграф 53

[130] Решение от 5 юни 2014г. по делото Mahdi, C-146/14 PPU, параграф 60

[131] Пак там, параграф 61

[132] Пак там, параграф 83

[133] Пак там, параграфи 84 и 85

[134] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 76

[135] http://hear.farbg.eu

[136] Пак там, точка 55. Решението на СЕС по Дело C‑383/13 PPU се разглежда от академичната общност като „нагледен пример за противоречие между съдебната практика на Люксембург и Страсбург“ (De Bruycker, Philippe, and Sergo Mananashvili, „Audi alteram partem in immigration detention procedures, between the ECJ, the ECtHR and Member States: G & R„, Common Market Law Review 52 (2015): 588)

[137] В Определение от 01.12.2015г. по адм. дело № 12205/2015, Върховният административен съд на Република България посочва, че съобщението за връчване на съдебни книжа е част от съдебното производство, затова на чужденеца следва да бъде осигурена възможност за запознаване със съдържанието на тези съдебни книжа на език, който владее. Случаят касае връчването на решение на първоинстанционния съд относно продължаване периода на задържането на чужденеца с шест месеца. Чужденецът е отказал да подпише съобщението, тъй като не е знаел за какво се отнася. Като последица от това, той пропуска срока за обжалване на решението. ВАС приема, че съобщаването на съдебния акт е било нередовно и поради това жалбата не е просрочена.

[138] Вж, например, Решение на ЕСПЧ от 17 декември 2013г. по делото Černák v. Slovakia, жалба 36997/08. В тази връзка, Върховният административен съд на Република България оставя без приложение националната правна уредба в член 46а, алинея 4 от ЗЧРБ, която предвижда решаване на делото „в закрито заседание“ без участието на чужденеца. ВАС се позовава пряко на член 47 от Хартата и посочва, че „неучастието на лицето в съдебното производство поставя под съмнение ефективността на съдебната защита“ (Определение от 27.05.2010г. по адм. дело 2724/2010 по описа на ВАС).

[139] Вж параграф 56 по-горе

[140] Становище на Генералния адвокат г-н M.Wathelet, представено на 23 август 2013 година по Дело C‑383/13 PPU пред Съда на Европейския съюз, точка 52