Аналитичен доклад относно приложението в България на правото на задържаните имигранти да бъдат изслушвани

Директива 2011/95/ЕС – Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

Директива 2013/32/ЕС – Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

Директива 2013/33/ЕС – Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила

Директивата за връщане – Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

ЕКПЧ – Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

ЕС – Европейски съюз

ЕСПЧ – Европейски съд по правата на човека

ЗДОИ – Закон за достъп до обществена информация

ЗЗКИ – Закон за защита на класифицираната информация

ЗМВР – Закон за министерството на вътрешните работи

ЗПП – Закон за правната помощ

МПГПП – Международен пакт за граждански и политически права

Наредбата за СДВНЧ – Наредба № Із-1201 от 1 юни 2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци

РДГП – Регионална дирекция „Гранична полиция“

РПЦ на ДАБ – Регистрационно-приемателен център на Държавната агенция за бежанците

РЦ – Разпределителен център

СЕС – Съдът на Европейския съюз

СДВНЧ – Специален дом за временно настаняване на чужденци

СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи

ТЦ – Транзитен център

Хартата – Хартата на основните права на Европейския съюз

I. Методология

Докладът обобщава и анализира събрани доказателства и документирани практики относно прилагането на правото на задържаните имигранти в България да бъдат изслушвани. Тези дейности са част от осъществяването на проекта HEAR: Hearing Entails Awareness and Rights (в превод от английски език: „ЧУЙ: Слушането води до разбиране и права“). Проектът HEAR има за цел да насърчи прилагането на правото на изслушване като повишава разбирането и знанието в тази връзка.

Данните в доклада на първо място се основават на проведените тридесет дълбочинни интервюта със задържани имигранти в СДВНЧ[1]-София. Интервютата са проведени от водещия адвокат във Фондация за достъп до права – ФАР, като се отчита и правната документация по случаите. Респондентите в интервютата са подбрани естествено, съответно на заявките за правна помощ, които идват от самите чужденци в СДВНЧ.[2] Интервютата следват полу-структуриран формат, който събира информация относно спазването на практика на правото на задържаните имигранти на добра администрация (включващо правото на изслушване преди вземане на първоначалното решение за имиграционно задържане, по време на имиграционното задържане и преди продължаване на периода на задържане) и правото на ефективни средства за защита (включващо правото на изслушване от съда относно законосъобразността на задържането и/или неговото продължаване). Освен правните въпроси, интервютата включват и основни въпроси, които оценяват връзката между упражняването на правото на изслушване и психологическото функциониране на задържаните имигранти. Полуструктурираните въпроси са изготвени от мултидисциплинарен експертен екип, включващ адвокат, психолог и социолог, които имат дългогодишен опит относно прилагането на имиграционно задържане. Техниката за интервюиране посредством полу-структурирано интервю предоставя на задържаните пространство да изразят и други свои съображения, свързани с упражняването на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане. Интервютата се провеждат със съдействието на професионален преводач. Дълбочинните интервюта протичат в рамките на поредица от ежеседмични адвокатски свиждания, по време на които задържаните получават правна помощ. Съгласилите се да участват в изследването чужденци подписват Информирано съгласие, след превод от преводач. Във формуляра за съгласие те посочват дали желаят в доклада да се използва тяхното първо име или посочват заместващ псевдоним. Интервютата със задържаните имигранти са проведени в периода от октомври 2015г. до април 2016г.

След извършената теренна работа, експертният екип по проекта направи няколко запитвания по Закона за достъп до обществена информация с цел сравнение и доизясняване на находките от интервютата с данните в национален мащаб. Благодарим на Министерството на вътрешните работи, Столичната дирекция на вътрешните работи и Административен съд – Хасково, които предоставиха изчерпателни отговори на зададените въпроси и по този начин съдействаха на изследването.

Структурата на доклада отразява етапите на приложение на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане. Първата част се отнася до въпроса за изслушването на чужденците преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане. Втората част се отнася до правото на изслушване като средство за защита след издаване на заповедта за имиграционно задържане: правото на жалба и на бърз и справедлив съдебен контрол. Третата част се отнася до изслушването по време на имиграционното задържане. Тя включва въпросите за условията на задържане и правото на изслушване при налагане на дисциплинарни мерки, изслушването във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането и периодичното преразглеждане на задържането. Четвъртата част се отнася до правото на изслушване при продължаване периода на имиграционното задържане.

Всеки раздел от доклада завършва с препоръки за постигане на съответствие на българския закон и практика с признатите европейски и международни стандарти, отразени в Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти.

В доклада произнасянията на административните и съдебните органи, които обичайно са предмет на експертни анализи, се срещат с гледната точка на задържаните имигранти. Най-ценната характеристика на този доклад е, че той отдава съществено място на свидетелствата и думите на задържаните хора. Читателят може непосредствено да ги „изслуша“ и да продължи с анализа и заключенията от „чутото“.

Обратно към съдържанието

II.Представяне на интервюираните

Всеки случай е индивидуален и затова при представянето на интервюираните хора „обобщаваме“ данните индивидуално за всеки от тях (вж Таблицата).

Таблица: Задържани имигранти, интервюирани по проекта HEAR.

[table id=1 /]

По отношение на изслушването, от събрания материал няма данни за разлика в отношението на властите в зависимост от възрастта, семейното положение и липсата на придружители на децата. Изглежда се касае за една униформена, еднаква позиция на властите, която не търси и не допуска диференциации. За сметка на това по отношение на продължителността на задържането два фактора се очертават като по-значими – това да си сам мъж без семейство и страната на произход. Най-дългият срок на задържане след интервюираните е около 9 месеца и половина. Четирима мъже на възраст между 21 и 33 години от Пакистан са задържани за такъв период от време.От изследваните 30 случая, в 18 случая е налице принадлежност към някоя от следните уязвими групи: придружени деца, непридружени деца, лица с увреждания, възрастни хора, самотни родители с малолетни деца и лица, които са били подложени на изтезание или други сериозни форми на психическо или физическо насилие. В два случая, деца – съответно на 7 и 9 години – са задържани заедно с родителите си, а в 7 случая са задържани непридружени деца. Непридружените деца, обаче, не бяха идентифицирани като такива от административния орган. В СДВНЧ те са задържани заедно с пълнолетни лица. Така, например, Мухамад Хусайн (на 12 години) споделя, че той и Билал Али (на 16 години) са в една стая с пълнолетни афганистанци (с които не могат да разговарят, защото не знаят пащу) и общо в стаята са 45 човека.

Значителното присъствие в изследването на граждани на Пакистан беше продиктувано от обстоятелството, че в началото на изпълнението на проекта HEAR това бяха „забравените“ имигранти в СДВНЧ-София.

„Дори и когато сам съм се опитвал да отида при някой служител и да говоря – директно ми казват, че няма смисъл, защото пакистанците нямат шанс.“ – Мехмуд

„Още отначало сме дали молби за закрила, а не ни приемат. Ние сме останали с впечатление, че това е специално отношение спрямо пакистанците. Извършили сме едно и също като другите задържани, а нас ни дискриминират.“ – Зайн

Въпреки че подобни съмнения има при всички националности, при адвокатските свиждания действително проличава, че пакистанците са напълно изключени и маргинализирани поради езиковата бариера и приемането на страната им на произход за „сигурна“. Освен събиране на доказателства, една от целите на проекта HEAR беше и възстановяване на справедливостта в индивидуалните случаи на отделните хора посредством предоставяне на правна помощ.

Сред 30-те случая, изследвани по проекта HEAR, 29 случая са на лица от мъжки пол. В един от случаите става дума за семейство, състоящо се от съпруг и съпруга и 9-годишната им дъщеря. В интервютата със семейството съпругата има водеща роля при предоставените отговори.[4] Преобладаващата мъжка гледна точка в изследването като цяло, обаче, се дължи на това, че подборът на включените респонденти беше естествен и съответстваше на направените заявки или насочвания за правна помощ от задържаните. Преобладаващото население в центъра за имиграционно задържане е от мъжки пол. Според официалната статистика[5], през 2015 година, броят на задържаните жени в СДВНЧ-София е 490, а броят на задържаните мъже е 5558[6]. Въпреки това, авторът на доклада отчита необходимостта от целенасочени усилия за включване на повече жени-респонденти в следващите изследвания.

Обратно към съдържанието

III. Етапи на приложение на правото на изслушване

1. Изслушване преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане

В контекста на административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане, процедурните гаранции за ефективно изслушване на заинтересования чужденец са следните: назначаване на преводач от езика, който чужденецът владее, уведомяване за започнатото производство по издаване на заповед за задържане, предоставяне на възможност за ползване на защитник или адвокат, осигуряване на възможност за запознаване с документите по преписката, осигуряване на възможност за изразяване на становище по събраните доказателства, за правене на писмени искания и възражения, изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на направените обяснения и възражения на заинтересования чужденец. По този начин се спазва изискването на Директивата за връщане решенията да се вземат „индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид.“.[7]

С оглед законовата цел на задържането – „само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане“^[8] – административният орган трябва правилно да запише основните идентификационни данни на имигранта и да го изслуша във връзка със законността на пребиваването и евентуалното издаване на заповед за връщане, в това число дали лицето е търсещ закрила, предоставянето на срок за доброволно напускане и наличието на индивидуални основания за прилагане на задържането като крайна мярка в съответствие с принципа за пропорционалност.[9]

В България заповедите за имиграционно задържане се издават от административни органи^[10] в рамките на административно производство. Сред изследваните по проекта HEAR 30 случая, в 21 случая, непосредствено преди да бъде издадена заповедта за имиграционно задържане, чужденците са задържани за срок до 24 часа на основание член 72, алинея 1, точка 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице с цел установяване на самоличността му. В три случая чужденците са върнати в България по силата на Дъблинския регламент^[11] и от аерогарата в София са откарани направо в СДВНЧ-Бусманци. В два случая чужденците са прехвърлени от Централния софийски затвор след изтърпяване на наказателно-правна мярка „задържане под стража“ и наказание „лишаване от свобода“ поради нелегално пресичане на границата. В един случай чужденецът е извикан за бежанско интервю в ДАБ и оттам, вместо с него да бъде проведено интервю, е задържан и отведен в СДВНЧ-Бусманци въз основа на заповед на председателя на ДАНС. В един случай чужденецът е спрян пред дома му и отведен в СДВНЧ-Бусманци. В други два случая заповедите за имиграционно задържане са издадени направо от административните органи при различни обстоятелства. В нито един от изследваните по проекта HEAR случаи, задържаният чужденец не е бил изслушан в хода на административното производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане.

Във връзка с материално-правното съдържание на правото на изслушване, всички интервюирани по проекта HEAR чужденци отговориха, че административният орган не им е задавал въпроси във връзка със законността на пребиваването им, в това число дали лицето е търсещ закрила, предоставянето на срок за доброволно напускане и наличието на индивидуални основания за прилагане на задържането като крайна мярка, съответно, изследване на приложимостта на алтернативи на задържането. В нито един от изследваните случаи административният орган не е предоставял срок за доброволно напускане на чужденците. В нито един от случаите в заповедите за имиграционно задържане няма обсъждане и изложени мотиви защо по-леки от задържането мерки не могат да се приложат ефективно. Чужденците споделят многобройни повтарящи се свидетелства за погрешно записване на техните основни идентификационни данни (имена, дата на раждане и гражданство). На въпроса на интервюиращия по проекта HEAR „Преди да Ви доведат в СДВНЧ, казахте ли защо не трябва да бъдете задържан/депортиран? Имахте ли възможност да дадете обяснение, да бъдете изслушан?“, чужденците предоставят следните отговори:

„Бяхме в полицейски участък; Нищо подобно не са ни питали. Питаха ни само за име, дата на раждане, каналджия, пари“. – Мехмуд, записан с погрешно гражданство (Индия, вместо Пакистан)[12].

„Такива въпроси нямаше и не чувствах той [служителят] да търси нещо по-леко за мен. (…) Когато дойдох на Аерогарата, двама души ме заведоха в полицейски участък на самата Аерогара. Там ме питаха въпроси на английски език, който аз владея слабо: как си излязъл от България и чрез кого. Около три часа по-късно ме закараха в Бусманци“ – Сафар, върнат в България по Дъблинския регламент

„На всички седем човека при задържането ни бяха сгрешени личните ни данни“ – Навийд; сгрешени са името, гражданството му (Индия, вместо Пакистан) и датата му на раждане.

„Бяхме двама пакистанци и двама афганистанци. Афганистанците казаха, че ние сме сирийци. Затова първо извикаха преводач от арабски. Опитахме се да кажем, че сме от Пакистан. Извикаха преводач от урду. Въпреки това, като дойдохме в Бусманци разбрахме, че пак пише, че сме от Сирия.“ – Али, записан с погрешно гражданство (Сирия, вместо Пакистан). Има грешки и в датата на раждането и името му.

„В полицейския участък никой не пита за датата на раждане, те питат само за годината. Мен дори не ме попитаха за годината. Само ме попитаха на колко години си – казах „на 29“. Преводачът в полицейското управление е изчислил.“ – Али

„Афганистанецът в полицейското управление сам си е написал дати на раждане. Той беше един от задържаните в групата.“ – Акмал, записан с погрешна дата на раждане и грешки в имената му.

„Записаха ме, че съм от Сирия и с дата на раждане „1 януари“, понеже бях заловен със сирийци. Въпреки, че казах, че съм от Ирак.“ – Арас.

„На 21.05.2015г. преводачката от фарси на ДАБ ми се обади да отида на интервю на следващия ден, в 9 часа. Когато отидох в ДАБ, взеха ми синята карта^[13] и ми казаха „Ти вече нямаш шанс в България. Депортация или Бусманци!“ Питаха ме „Ти какво правиш 4 години вече в България, защо още не си отишъл в друга държава, Франция?“ Отговорих им, че защото нямам пари. Нямаше преводач. Аз говоря малко български.“ – Мусаб.

„Когато пристигнах (на аерогарата) никой не говори с мен. Само ме биха. В стаята имаше пепелник и цигари и си извадих една цигара, за да пуша. Полицаят влезе в стаята, удари мe по лицето, по един шамар от двете страни, и ми каза: „Тук е България. Understand?” Удари ме по ръцете. Цигарата ми падна. (…) Не посмях да кажа нищо след това. Страхувах се да говоря.“ – Фарамарз, върнат по Дъблинския регламент.

От изследваните 30 случая по проекта HEAR, при 19 в заповедите за извеждане и за имиграционно задържане са допуснати съществени грешки в имената, датата на раждане и/или гражданството на чужденците. Там, където няма допуснати грешки, обикновено чужденците са върнати по регламента Дъблин, прехвърлени са в СДВНЧ от Централния софийски затвор, имат статут на международна закрила, регистрирани са като търсещи закрила от ДАБ или са влезли легално в страната. В 9 от изследваните 30 случая по проекта HEAR властите записват погрешно гражданството на задържаните чужденци. В четири случая лицата са записани за граждани на Индия, а са граждани на Пакистан; в два случая лицата са записани за граждани на Сирия, а са граждани съответно на Ирак и на Пакистан; в един случай лицето е записано като гражданин на Ирак, а е гражданин на Турция; в един случай семейството е записано като граждани на Афганистан, а са граждани на Иран; в един случай лицето е записано като гражданин на Босна и Херцеговина, а е без гражданство. В 8 от тези 9 случая чужденците са предоставили на властите верни данни, но не са били чути. Само в един случай – на семейство с 9-годишно дете – родителите умишлено са казали, че са от Афганистан, а не от Иран, под страх да не бъдат върнати. След подробни разяснения от страна на адвоката по проекта HEAR, семейството декларира истинското си гражданство в ДАБ.

Внимание заслужават случаите на непридружените деца, които са задържани в СДВНЧ. Съгласно българското законодателство^[14], имиграционното задържане на непридружени деца е забранено. Законът допуска задържане в краен случай само на придружени деца, за срок, не по-дълъг от 3 месеца. В 7-те случая на задържани непридружени деца, изследвани по проекта HEAR, законовата забрана за задържане е заобиколена от властите чрез надписване на възрастта на децата. Така, считани за пълнолетни, някои от тях са задържани дори над максимално допустимия тримесечен срок за придружени деца.[15] Мухамад Хусайн (на 12 години), Билал Али (на 16 години) и Ясар (на 13 години) първоначално са били задържани за 24 часа в 5-то РУ на СДВР за „установяване на самоличност“. Ясар има копие от заповедта за задържане за срок до 24 часа, подписана е от него, без преводач. Попитан „Как Ви записаха за роден на 01.01.1997г.?“, Ясар отговаря:

„Нямаше преводач. Афганистанецът така ни записа.“

Мухамад Хусайн е роден през 2003г., но в заповедта за задържането му е записан, че е роден на 1 януари 1997г. (тоест, вместо на 12 години, го водят за 18-годишен). Също така, в заповедта му за задържане е записано, че той е придружител на непълнолетния Билал Али (на 16 години).

„Нямаше преводач, когато ни задържаха. Бяхме пакистанци и афганистанци. Имаше един афганистанец, който записа годините на всички ни. От два месеца той вече е в отворен лагер. Той нищо не ни попита, защото не се разбираме, ние не говорим пащу. Само попита как се казвам и сам записа годините. Когато се опитах да кажа, че съм на 12, служителят каза „Не ми приличаш на 12.“ (…) В СДВНЧ има още деца, които са записани на 18 години, а са на 12 години и на 13 години.“ – Мухамад Хусайн

Асиф, на 14 години, също е записан за роден на 1 януари 1997г.

„Имаше едно момче от Афганистан, задържаха ни с него. Той превеждаше в полицията – говореше на английски с полицаите. Пита ни на каква възраст сме. Ние казахме. Той: ‘Не, не, много ще е трудно.‘ И всички ни записа с една дата на раждане. Бяхме пет човека малолетни заедно и на всички ни поставиха една и съща дата на раждане: 01.01.1997г.“ – Асиф

Файсал, на 17 години, също е записан за роден на 1 януари 1997г. Преди да бъде преместен в СДВНЧ, той прекарва 55 дни задържан под стража в Централния софийски затвор за „нелегално пресичане на границата“.

„В полицията имаше официален преводач, не беше от задържаните. Аз му казах дата на раждане, но той ме принуди да подпиша, без да знам какво. Каза ми да седя и да мълча. На Гранична полиция и в затвора им казах на колко години съм, но вече гледаха първоначалното.“ – Файсал

В случая на Милад, на 16 години, никой не разговаря с него. В полицията преписват данните от националния му паспорт, с който е задържан. Там Милад е вписан като 23-годишен, за да може да пътува сам.

Али, на 16 години, е записан с напълно погрешно име и възраст на 18 години.

„В полицейския участък ми сложиха името. Казах им, че не е моето име, но без резултат. Бяхме много хора. В полицейския участък имаше само преводач от английски език. Аз не говоря английски език. Преводачът от себе си даваше дати на раждане, по-бързо да се махаме.“ – Али.

В нито един случай не са спазени процесуалните гаранции за упражняване на правото на изслушване. Често няма преводач или чужденците не разбират езика на преводача. За „преводачи“ понякога се използват други задържани чужденци. Нито един от чужденците не е уведомен за започнатото административно производство по издаване на заповед за имиграционно задържане и за правото на изслушване. В нито един от 30-те изследвани случая по проекта HEAR чужденецът не е имал съдействие от адвокат по време на административното производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане. Чужденците не са имали достъп до документите по преписката, не са имали възможност за изразяване на становище. Съответно, издадените заповеди за имиграционно задържане като правило са с еднотипни мотиви (отнасящи се до нелегалното влизане или пребиваване и свързаната с това презумпция за опасност от укриване), без обсъждане на възражения на лицето, без аргументи за това защо не се предоставя срок за доброволно напускане и защо не се прилагат по-леки от задържането мерки[16]. Заповедите за имиграционно задържане се основават на писмена Докладна записка от полицай, в която се посочва кога и къде е установено нелегалното влизане или пребиваване на лицето. Например, всички заповеди за имиграционно задържане, издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР, МВР, съдържат препратка към писмо на началник група „Контрол по пребиваването на чужденци“ при сектор „Миграция“ – СДВР. Заповедите за имиграционно задържане на двамата сирийски граждани в проекта HEAR (чиято страна на произход е ноторно несигурна), са издадени от РДГП – Драгоман със следните мотиви: „не притежава документи за самоличност, средства да напусне страната и може да се укрие“ (в случая на Ахмад) и съществуващи пречки за изпълнение на заповедта за извеждане, тъй като „чужденецът не притежава необходимите средства да напусне страната, а в страната му на произход има въоръжен конфликт, което възпрепятства изпълнението на заповедта [за извеждане]“ (в случая на Халил).

В нито една от издадените заповеди за имиграционно задържане, изследвани по проекта HEAR, административният орган не е отчел принадлежността на чужденеца към уязвима група.[17] Така, например, г-н Фарамарз, на 51 години, е жертва на изтезание в страната си на произход и има физически увреждания (болест на Бехтерев, деформация на гръбначния стълб). Около месец след началото на имиграционното му задържане, в Докладна записка от Медицинския институт на МВР до Началника на СДВНЧ-София е посочено, че в случая на г-н Фарамарз „не е уместен продължителен престой в СДВНЧ-София поради риск за здравето и живота му“. В заповедта за имиграционното му задържане, издадена от директора на Дирекция „Миграция“-МВР, обаче, като мотиви единствено е посочено, че задържането се налага „предвид обстоятелствата, че е необходимо да се създаде организация за осигуряване транспортна връзка и билет на лицето до страната на произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ[18]“. Административният орган издава заповедта за имиграционно задържане на г-н Фарамарз два дни преди той да пристигне на българска територия при трансфер от държава-членка на ЕС съгласно Дъблинския регламент.[19]

Легалното определение за „уязвими лица“ съгласно българския закон^[20] включва уязвимите лица като децата (малолетни или непълнолетни), непридружени деца, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на изтезание, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие. В официалната статистика на МВР, обаче, има данни само за следните пет категории уязвими групи задържани чужденци: „малолетни, непълнолетни, възрастни, болни и бременни“. Това са видовете уязвими групи задържани чужденци, които МВР сочи^[21] в отговор на въпроса „Какви уязвими групи лица са принудително настанявани в СДВНЧ за периода януари 2007г. до май 2016г. по години, и какъв е съответният им брой по групи съгласно §1.4.б от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ?“ Броят на тези задържани имигранти е предоставен в таблицата по-долу. От липсата на данни за други уязвими групи лица може да се направи заключение, че няма идентификация на други видове уязвимост при или по време на имиграционното задържане.

Таблица: Видове и брой уязвими лица, задържани в България

[table id=3 /]

Броят на задържаните деца е поразителен и говори за това, че находките в проекта HEAR не са изключение, а по-скоро представителна извадка.

Препоръки

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки във връзка с правото на изслушване преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане:

При задържане на чужденци за срок до 24 часа съгласно ЗМВР, органите на МВР трябва да спазват разписаните правни норми^[22] за това да запознават задържаното лице, което не разбира български език, с основанията за задържането му и правата му и редът за действие, на разбираем за него език с помощта на преводач.
Чужденците трябва да са добре запознати и да се възползват от правото си на адвокат при задържане до 24 часа съгласно ЗМВР. Този период на задържане до 24 часа съвпада с административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане за срок до шест месеца. Органите на МВР трябва да спазват разписаните правни норми^[23] и да уведомяват чужденеца за правото му на адвокатската защита от адвокат, посочен от задържаното лице, за негова сметка, или от защитник по реда на Закона за правната помощ (ЗПП). При декларирано желание от задържаното лице за назначаване на защитник по реда на ЗПП, дежурният полицай незабавно уведомява по телефона избрания защитник или представителя на адвокатския съвет.^[24]
Във всички случаи, административните органи трябва да прилагат индивидуален подход и да изслушват чужденците при осигуряване на процесуалните гаранции за това.[25] Нужни са целенасочени усилия за прекратяване на сегашната практика, при която имиграционното задържане се налага като първа мярка, единствено въз основа на незаконно влизане или пребиваване на чужденеца, в противоречие на Съображение 6 от Преамбюла на Директивата за връщане.
Нужни са целенасочени усилия за изграждане на доверие в институциите. За целта, служителите на Държавната агенция за бежанците и Дирекция „Миграция“ на МВР не бива да злоупотребяват с доверието на хората в тях и умишлено да ги въвеждат в заблуждение с цел лесно да ги задържат за по-ефективното им връщане[26].
Административните органи трябва да полагат подходяща грижа, за да „чуват“ и записват правилно основните идентификационни данни на чужденците: гражданство (ако има), имена и дата на раждане. Ако тези основни данни са погрешно записани, извеждането е неосъществимо и задържането не обслужва законова цел.
При установени пречки за изпълнение на заповедта за извеждане, властите трябва да спазват закона (член 44, алинея 5 от ЗЧРБ[27]) и на първо място да изследват приложимостта на алтернатива на задържането, а – в случай на неприложимост – да изложат мотивите си за това заключение в заповедта за налагане на имиграционно задържане като крайна мярка. За целта, административните органи трябва да изслушват заинтересования чужденец по въпроса за прилагането на по-леки от задържането мерки.
Един от задължителните въпроси, по които административният орган трябва да провежда скрининг и изслушване на заинтересования чужденец е дали той или тя принадлежи към уязвима група по смисъла на пълния списък на уязвимите групи лица съгласно 1.4.б от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ.
На непридружените деца трябва да се назначава законен представител. За целта е необходимо ЗЧРБ да предвиди изрично назначаването на представител от Дирекция „Социално подпомагане“ във връзка с член 15, алинея 7 от Закона за закрила на детето, член 10 (1) от Директивата за връщането (2008/115) и член 7 (4) от Директива 2013/32.
Административните органи трябва да направят честен и добронамерен анализ на причините да надписват възрастта на децата или да ги прикрепват към неистински придружители. Следва да бъде показана политическа воля от ръководството в МВР тази практика по заобикаляне на забраната за имиграционно задържане на непридружени деца да бъде прекратена и да бъде спазван законът (член 44, алинея 9 ЗЧРБ), който предвижда органът, издал заповедта за връщане, да уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.

Обратно към съдържанието

**2. Правото на изслушване като средство за защита след издаване на заповедта за имиграционно задържане. Право на жалба и на бърз и справедлив съдебен контрол.**

Гарантирането на упражняването на правото на жалба е от ключово значение, тъй като това е средството за защита, ако е било извършено произволно задържане (в т.ч., в нарушение на правото на изслушване). В този раздел е обобщена и анализирана информацията относно упражняването на правото на жалба срещу имиграционното задържане и свързаните с това гаранции (правото на информация и правото на достъп до адвокат). Изследваме и дали в България задържаните чужденци могат да разчитат на бърз справедлив съдебен контрол на задържането им.

В България достъпът до съдебен контрол на издадената заповед за имиграционно задържане не е автоматичен[28], а зависи от подаването на жалба от задържания чужденец в срок до 14 дни от датата на фактическото настаняване в СДВНЧ. Ако в посочения срок чужденецът не подаде жалба, правото на жалба се преклудира. Член 46а, ал.1 от ЗЧРБ въвежда изключение от общото правило[29] в административния процес, съгласно което срокът за обжалване на индивидуалните административни актове започва да тече от датата на съобщаването[30] им на техния адресат. ЗЧРБ поставя задържаните чужденци в по-неблагоприятна позиция, въпреки че те са по-уязвими, тъй като (в обичайния случай) не владеят български език и не познават националната правна система, а същевременно са задържани по време на срока за обжалване.

От изследваните 30 индивидуални случая на задържани имигранти по проекта HEAR, жалби срещу заповедта си за имиграционно задържани са успели да подадат 3 човека. Една от жалбите е подадена с правна помощ от адвоката по проекта HEAR, а в другите 2 случая на подадени жалби лицата пребивават в България от години (съответно, 4 и 16 години).

За да установим какъв процент от издадените заповеди за имиграционно задържане в България преминават през съдебен контрол, направихме няколко запитвания по Закона за достъп до обществена информация: както до административните органи, които обичайно издават заповедите, така и до Административен съд – София град (АССГ), Административен съд – Хасково (АСХ) и Върховния административен съд (ВАС). От запитаните съдилища, информация предостави единствено АСХ. АССГ[31] и ВАС[32] отговориха, че не събират и не разполагат със статистическа информация, свързана със съдебния контрол на имиграционното задържане по реда на член 46а, ал.1 и 4 от ЗЧРБ. АСХ предостави информацията[33], че броят на образуваните в съда дела по член 46а, алинея 1 от ЗЧРБ (по жалби срещу заповеди за имиграционно задържане) е шест броя през 2015г. и седем броя в периода от 01.01.-30.06.2016г. Освен това, от 01.01. до 30.07.2016г. в АСХ има заведени 68 броя дела по „чл.250 от АПК във връзка с член 46а от ЗЧРБ“.

В отговора на директора на СДВР се посочват следните данни за издадени и обжалвани заповеди за имиграционно задържане:

Таблица: Брой на издадени и обжалвани заповеди за имиграционно задържане (Източник: СДВР[34])

[table id=4 /]

От предоставените официални данни е видно, че през 2015г. процентът на обжалваните заповеди от общия брой издадени заповеди от Директора на Дирекция „Миграция“ на МВР, директора на СДВР и началника на сектор „Миграция“ на СДВР е 0,2 % (7 обжалвани заповеди от 3780 издадени заповеди). През първите шест месеца на 2016г. от наличните данни за 604 заповеди, издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР, 45 са обжалвани – тоест, на съдебен контрол са подлежали 7,5 % от тях.

Съгласно отговора на Министерство на вътрешните работи[35], Дирекция „Миграция“ – МВР „не поддържа регистър“ на издадените заповеди за имиграционно задържане. МВР предоставя следните данни от Главна дирекция „Гранична полиция“[36]:

[table id=5 /]

Изводът от официалните данни е, че в национален план процентът на обжалваните заповеди е още по-малък от извадката по проекта. Въпреки че в закона има предвидено право на обжалване на имиграционното задържане, упражняването му се среща изключително рядко. Интервюираните по проекта HEAR чужденци посочват, че не са знаели, че имат право да подадат жалба.

„Всичко, което ми казаха е „This is your six-months detention. Sign here“^[37]“ – Мехмуд, задържан за 9 месеца и 12 дни

„Докато ни водеха от полицейския участък насам, ние дори си мислехме, че отиваме в отворено общежитие. (…) Сега от Вас разбирам как трябва да стават нещата. Иначе сме с впечатление, че хората са принуждавани да живеят като животни.“ – Зайн, задържан 9 месеца и 12 дни

„Мислех, че това е документ, в който пише откъде съм, какви проблеми имам в Пакистан и защо съм избягал. Мисля, че тук пише, че съм от Пакистан“ – Али, задържан за 2 месеца и 11 дни, в отговор на въпроса знае ли какво пише в екземпляра от заповедта за имиграционно задържане, който има, в който се посочва, че той е от Сирия.

„Не знаех нищо. Казват „Sign!“[38] Няма преводач. Подписах около четири листа. Казаха ми „Първо подпиши, после ще го занесеш на преводач.“ Tе си мислят, че ние нищо не разбираме от цивилизация.“ – Абдел, задържан за 2 месеца и 3 дни

„Нищо не ми дадоха, даже не ми обясниха.“ – Сафар, задържан за 4 месеца и 20 дни

„Не си спомням да е имало преводач. Никога нищо не ми е превеждано“. Когато узнава, че едната заповед е за връщане в Ирак: „Не съм знаел, че има такава заповед. Продали сме всичко и сме взели всичките ни пари. Вече нямаме нищо в Ирак“. „Казаха, че на шестия ден децата ще ги пуснат да излязат от затвора, а вече повече от месец сме тук.“ – Фуад, задържан с четирите си деца за около 2 месеца

„Проблемът е, че когато ме доведоха в Бусманци, нямаше никаква информация. Не ти дават информация, например, защо си там и кога ще те освободят. Получих основна информация от други задържани.

Казаха само „Sign and Go!”^[39] Много хора бързат и подписват. Казват ни „Go! Go! Go!”^[40] Не знам защо се нуждаят от нашия подпис. Ние искаме да знаем защо сме тук.“ – Маджид, задържан за 5 месеца и 20 дни

„Как е възможно да не искам адвокат? Никой не ми е казал, че имам право!“ „Никога през живота ми не съм мислил, че ще имам толкова голямо наказание. Долно наказание!“ – Христоф, задържан 4 месеца

За да бъде правото на жалба ефективно и достъпно средство за защита, държавата следва да осигури следните процесуални гаранции: правото на информация (незабавно и на разбираем език) и правото на достъп до адвокат.[41] Правото на информация включва информация за това защо лицето е задържано и какъв е начинът за защита. От интервютата по проекта HEAR личи, че на първо място имигрантите не знаят за какво са задържани или възприемат задържането си като наказание.

„Ако държавата ме обвинява за нещо, искам да знам какво е то, за да не се повтори. Аз не знам за какво ме обвиняват.“ – Хамид

„Нямам представа. Никой нищо не ми е обяснил. Аз съм подал молба за убежище и съм изумен защо съм сложен в затвора. Аз не съм извършил престъпление.“ – Абдел

„Не съм престъпник. В този живот не съм правил лошо, само съм работил да изкарвам хляба.“ – Христоф

В нито един от изследваните по проекта HEAR случаи, задържаният чужденец не е получил информация за правото да подаде жалба срещу имиграционното си задържане, за срока и реда за това. Преводач има при връчване на заповедта за имиграционно задържане само в 3 от 30-те изследвани случая: при връчване на заповед съответно на началника на ГПУ-Калотина, на директора на РДГП-Драгоман и на началника на ГПУ-Свиленград. В тези три случая в заповедите са посочени личните данни на преводач. Въпреки това, и в трите случая чужденците не са успели да подадат жалба, тъй като не са разбрали за правата си и не са имали правна помощ.

В преобладаващата част от случаите заповедта за имиграционно задържане е връчена без преводач срещу подпис на чужденеца под бланкетен текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“ (виж Снимката по-долу). По този начин са връчени заповедите, издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР и от директора на Дирекция „Миграция“ на МВР.

18_image

По реда на ЗДОИ, попитахме СДВР и МВР каква е процедурата за осигуряване на превод на езика, който чужденецът владее, при издаване и връчване на заповед за принудително настаняване на чужденец по ЗЧРБ (заповед за имиграционно задържане). СДВР отговори, че издадените заповеди „се връчват на мигрантите при фактическото им настаняване в присъствието на преводач от съответния СДВНЧ“.[42] СДВНЧ са на подчинение на Дирекция „Миграция“ на МВР.[43] Дирекция „Миграция“ отговори, че връчването на заповедите за имиграционно задържане се извършва от органа, който ги е издал.[44] На въпроса „Какъв е броят на преводачите, които работят на граждански/трудов договор с МВР или орган от неговата структура, в СДВНЧ-София, в СДВНЧ-Любимец и в РЦ-Елхово, и съответно от какъв език превеждат“, МВР предостави следния отговор: „Няма назначени преводачи на граждански/трудов договор в СДВНЧ-София, СДВНЧ-Любимец и РЦ-Елхово. Дирекция ‚Миграция‘ на МВР се подпомага по отношение осъществяване на комуникация с настанените чужди граждани в специализираните й домове от Агенция „Фронтекс“ и други международни организации, имащи отношение към настанените в СДВНЧ чужденци.“[45] Фактът, че в СДВНЧ няма преводачи, се потвърждава както от интервютата със задържаните чужденци[46], така и от други мониторингови доклади[47]. С оглед липсата на преводачи, прехвърлянето на отговорността за предоставяне на информация на чужденците към Дирекция „Миграция“, в чиято структура се намират центровете за имиграционно задържане, на този етап означава, че чужденците не получават информация на разбираем за тях език за причините за задържането им и средствата за защита.

По отношение на езиковия превод при връчване на заповеди, издадени от структурите на Главна Дирекция „Гранична полиция“, в отговора на МВР се съдържа препратка към „заповед 8121з-166/13.02.2015г.“[48] на министъра на вътрешните работи, която не е публикувана. Предоставена е информация за преводачи и езици, ползвани от структурите на ГДГП. Според общодостъпната информация[49], за осигуряване на правото на превод през 2015г. за търсещите закрила на държавните граници, ГДГП използва консултантски услуги на преводаческа агенция по процедура за обществена поръчка, като за извършени услуги е разходвана сумата от 364 936 лева. Действително, в трите случая на интервюирани чужденци, в които заповедите за имиграционно задържане съдържат лични данни и подпис на преводач, те са издадени и връчени от структури на Гранична полиция.

Само в един от изследваните 30 случая чужденецът отказва да подпише без преводач заповедта за имиграционното му задържане, издадена от директора на Дирекция „Миграция“. Като последица от това, екземпляр от заповедта не му е предоставен, което допълнително затруднява неговата защита. Въпреки това, с помощта на адвоката си по проекта “HEAR”, чужденецът успява да подаде жалба срещу заповедта в преклузивния 14-дневен срок. Този случай е изключение от съществуващата към момента практика. Той обаче показва значението на достъпа до адвокат за упражняване на правото на жалба.

Освен посочения случай, в който през първите 14 дни от задържането си чужденецът е получил правна помощ по проекта HEAR, oще двама от интервюираните 30 души са получили правна помощ и съответно са подали жалби срещу задържането си. На въпроса дали са се срещали с адвокат, някои от задържаните отговориха така:

„Не. Дойде един човек от отворения лагер преди около 2 седмици и каза, че ще се опита да ни прехвърли за около седмица. Мисля, че беше от ООН, но каза ‚идвам от отворения лагер‘.“

„Имахме адвокат. Тримата й дадохме по 500 евро, общо 1500 евро. Не може точно да става въпрос за доверие, защото не я познаваме. Затова й дадохме парите. След като взе парите, един път само дойде. От визитката й имаме телефон. Успяхме един път да говорим. Каза, че много е плащала за нас, затова трябва още 500 евро. Казахме й, че нямаме вече пари, да ни помогне. Тя повече не отговори. Не ни е давала копия от документи, които е подавала. Това беше преди 5 месеца.“

От събраната информация и нейния анализ е видно, че правото на жалба не се упражнява от задържаните чужденци в България. Това е обусловено от липсата на процесуалните гаранции за достъп до това право: липсва незабавна информация за причините за задържането и средствата за защита на език, който чужденецът владее, и липсва ефективен достъп до адвокат.

В три от изследваните случаи чужденците успяват да подадат жалба навреме. Поради това следва да анализираме дали те са успели да се възползват от правото на бърз и справедлив съдебен процес.[50] В първия случай, г-н Мусаб е задържан на 22.05.2015г., съдебните заседания по жалбата му срещу заповедта за задържане се състоят на 28.10.2015г. и 25.11.2015г., а Решението на съда е постановено на 28.12.2015г.[51] Решението на Съда по подадената жалба излиза повече от 7 месеца след обжалваното задържане на чужденеца и 6 дни, след като чужденецът вече е освободен в изпълнение на Решение на друг състав на същия съд, с което във връзка с искането на директора на Дирекция „Миграция“ за продължаване на периода на задържането, то е заменено с по-лека мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е спазил разпоредбата на член 46а, алинея 2 от ЗЧРБ, съгласно която Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до 1 месец от образуването на делото. Срокът за произнасяне не е спазен и от Върховния административен съд (ВАС) при касационното обжалване. Решението на ВАС е постановено на 11.05.2016г., а член 46а, алинея 2 от ЗЧРБ предвижда това да става в срок до 2 месеца. На практика, правната разпоредба за срока за произнасяне на съда се приема за инструктивна, а не за задължителна.

Във втория случай, г-н Хамид е задържан на 30.06.2015г., решението на АССГ[52] по жалбата срещу имиграционното му задържане е постановено на 6.10.2015г., а решението на ВАС[53] по касационната жалба – на 15.03.2016г. Видно е, че сроковете на произнасяне на Съда не отговарят на изискването за бърз съдебен процес.

В третия случай, г-н Фарамарз е задържан на 20.01.2016г., решението на АССГ[54] по жалбата срещу имиграционното му задържане е постановено на 12.07.2016г., след едномесечния срок, предвиден в закона. Към датата на изготвяне на настоящия доклад се очаква насрочване на съдебно заседание по касационната жалба пред ВАС.

От гореизложеното следва заключението, че – въпреки че са упражнили правото си на жалба – тримата чужденци не са получили бърз съдебен процес. Положителен елемент в трите случая на достъп до съда е, че са проведени открити съдебни заседания, при спазване на процесуалните гаранции за изслушване на задържаните чужденци посредством преводач и наличие на правна помощ от адвокат.[55]

Препоръки

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки във връзка с правото на изслушване като средство за защита след издаване на заповедта за имиграционно задържане:

Член 46а, алинея 1 от ЗЧРБ следва да бъде изменен, така че срокът за обжалване на имиграционното задържане да започва да тече от датата на надлежното съобщаване на лицето на заповедта за имиграционно задържане (не от фактическото настаняване на лицето).
С оглед подобряване на прозрачността и анализа, Дирекция „Миграция“-МВР следва да води статистика относно броя на издадените от директора на дирекция „Миграция“ заповеди за имиграционно задържане и процентът на заповедите, обжалвани по съдебен ред.^[56] Това се налага още повече от това, че директорът на Дирекция „Миграция“ има основна и универсална компетентност да издава заповеди за имиграционно задържане^[57] и центровете за имиграционно задържане „СДНЧ“ са създадени към дирекция „Миграция^[58].
Административен съд – София град и Върховният административен съд (ВАС) следва да събират основна статистическа информация като брой на заведените пред тях дела с предмет „принудително настаняване на чужденци в СДВНЧ“ във връзка с член 46а, алинея 1 и 4 от ЗЧРБ, и процент на уважените жалби сред тях.
Административните органи, които издават заповедите за имиграционно задържане, трябва незабавно да уведомяват чужденците на разбираем език защо са задържани и какъв е начинът за защита (срок и ред за подаване на жалба).
Административните органи, които издават заповедите за имиграционно задържане, трябва незабавно да уведомяват чужденците за правото им на адвокат и на правна помощ. Необходимо е разработване на ефективен механизъм за насочване и приложение на член 22, ал.1, т.9 от ЗПП, подобно на изработения механизъм по отношение на задържането за срок до 24 часа съгласно ЗМВР.
Съдът трябва да спазва разпоредбата на член 46а, алинея 2 от ЗЧРБ, съгласно която се произнася с решение в срок до 1 месец от образуването на делото. При касационното обжалване ВАС трябва да спазва срока за произнасяне до 2 месеца. Бързината на съдебния процес не е за сметка на неговата справедливост: задържаният чужденец трябва да бъде изслушван от съда посредством преводач и при наличие на правна помощ от адвокат.

Обратно към съдържанието

**3.Изслушване по време на имиграционното задържане**

3.1. Условия на задържане

В СДВНЧ съществуват следните формуляри на документи, които всички задържани чужденци подписват:

1) „Протокол за приетите на съхранение вещи, пари и ценности на настанено лице в СДВНЧ“[59], който задържаните чужденци подписват на датата на пристигането си в СДВНЧ. На втора страница от протокола, най-долу, чужденците поставят подпис под текст „Запознах се с правилата на вътрешния ред и получих информационни материали за пребиваването си в СДВНЧ. Получих екземпляр от протокола.“. По този начин формално изглежда изпълнена разпоредбата на член 14 от Наредбата за СДВНЧ, която гласи: „Длъжностно лице запознава чужденеца с правата и задълженията му съгласно правилника за вътрешния ред.“. В изследваните 30 случая по проекта HEAR, обаче, чужденците бяха подписали цитираната декларация без преводач и в действителност не бяха запознавани от длъжностно лице с правилника за вътрешния ред и съответните права и задължения.

2) „Идентификационен формуляр“ на български и английски език, който чужденците попълват при възможност саморъчно. В него се отразяват основни идентификационни данни като имена и гражданство на лицето.

3) „Анкетна карта за проведено интервю с настанен чужденец в СДВНЧ“ – в нея се отбелязват езиците, които чужденецът владее (има и графа „степен на владеене“, която обикновено остава непопълнена) и се отбелязват датите на преведените разговори със задържания чужденец.

Както беше посочено в предишния раздел, обаче, в СДВНЧ няма преводачи:

„Само ни бутат документи да подписваме. Не се представят. (…) Най-големият проблем за нас е, че всички документи, които получаваме, са на български език. Някои хора вече поназнайват български език, но не могат да четат.“ – Парвез

„Сега за първи път идва преводач, който да говори с нас.[60] Преди едно момче знаеше български език и сега аз от английски се опитвам да служа за преводач.“ – Мехмуд

„На срещата ми с интервюист от Бусманци, г-н Мехмуд превежда за нас от английски.“ – Парвез

„На следващия ден от пристигането ни в Бусманци имах интервю от хората в Бусманци – кой съм, откъде съм. Казах им, че съм от Пакистан и че търся закрила. Нямаше преводач. Дадоха ми документ на английски език – половината го попълни служителката, половината аз“. – „Имахте ли въпроси, искахте ли да кажете нещо?“ –„Да, исках да попитам колко дълга ще бъде процедурата тук, но не ми беше дадена възможност. Няма време – като попълниш документа, казват „отивай си““. – „Разбрахте ли защо сте тук?“ – „Не, никой не ми обясни. Не съм разговарял с никой друг.“ – Али, пакистанец, който в регистрите на СДВНЧ е воден за сириец

„В началото дойдоха три жени и ме накараха да подпиша едни документи. Аз само се подписах, нищо не съм писал. Нямаше преводач.“ – Файсал

Задържани чужденци от различни националности споделят, че за преводачи в оскъдната комуникация между длъжностни лица и задържани в СДВНЧ се използват задържани чужденци. Затова сред чужденците се носят слухове, че ако човек говори повече езици го задържат за по-дълго време:

„Хората, които говорят повече езици, ги държат по-дълго, защото ги ползват за преводачи. Аз говоря кюрдски, арабски и малко английски и турски“ – Халил

„В Бусманци няма преводач. Преводачът съм аз. Те ме използваха. Понякога полицаят ме събуждаше от леглото и казваше „Ела, имаш интервю!“. Но като отивах, това беше интервю на други хора, а мен ме викаха да превеждам.“ – Маджид

Като цяло, усещането в задържаните чужденци е, че няма към кого да се обърнат в центъра за имиграционно задържане (за информация или друга нужда). Липсва комуникация с длъжностните лица:

„Не се чувствам сигурно, защото нямам представа ще ни върнат ли или не. От посолството не ни чуват. Тука [в СДВНЧ] няма към кого да се обърнем.“ – Имран

„С никого не говорим. Понякога успявам да намеря начин някой да се обади у дома да каже, че сме добре.“ – Навийд

„До преди ние да се срещнем с Вас, ей така ни бяха изоставили, никой не ни обръщаше внимание“ – Сафар

„Не гледат на теб като на човек. Гледат на теб като на престъпник“ – Маджид

„Ако отидех да поискам вестник, например, те ни гонеха, сякаш се пазят да не се заразят от някаква опасна болест от нас – така ни унижаваха“ – Фарамарз

Липсата на комуникация с другия води до неговото обезличаване като човешко същество. Неслучайни са неколкократните споделяния от различни задържани, че усещат, че длъжностните лица и охраната гледат на тях като на животни. В този вакуум по-слабият изпитва страх, а по-силният лесно намира повод за произволна агресия. В пропастта от мълчание в центъра за имиграционно задържане израства полицейско насилие:

„Има едно момче, Первез, преди месец и половина си купуваше нещо от столовата. Жената, която продава там, крещи на хората всеки път. Нормално е. Но този път дойде един полицай, нищо не каза, хвана го със сила само него. Видях как полицаят го изкарва извън столовата, на стълбите. Той знае къде камерите нямат обхват. Хвана го през врата и го удряше с юмруци. Близо 10 минути го би като животно. Много охранители и ние видяхме това. Тъй като състоянието на Первез беше доста лошо, служителите се опитаха да покрият случилото се. Пакистанците решихме, че няма да се храним. Данчо попита какво става, а охранителите му отговориха, че нищо необичайно не става. После попитахме Данчо разбрал ли е защо е бит Первез. Той каза „Ако не прекратите стачката, ще бъдете депортирани“. Казахме на Данчо „Добре, но поне кажете на полицая да се извини“. Казаха ни „Ако още веднъж повдигнете въпроса – депорт“.“ – Мехмуд

„Опитах се да го попитам: „За какво съм виновен, какво съм направил“. Удряйте ме колкото искате. Само ми кажете защо.“ – Первез

За съжаление, единствената добра практика на изслушване на чужденец по време на задържането, която срещнахме в проекта HEAR – изслушването на Первез, отразено в „Докладна записка за проведена беседа“ – най-вероятно се е състояла заради побоя над Первез и стачката на гражданите на Пакистан. В докладната записка до началника на СДВНЧ е посочено, че г-н Первез е споделил за преследването спрямо него в Пакистан, „разяснени са му срокове за извеждане“, „желае да бъде преместен в Любимец, тъй като смята, че оттам ще бъдат предаден по-бързо на ДАБ“; „има нужда от дрехи“.

Посоченото свидетелство за полицейско насилие не е единичен случай.[61] В проекта HEAR станахме свидетели и на рани от твърдяно полицейско насилие срещу непридружено дете в СДВНЧ.[62] В тези случаи полицейското насилие е незаконно, тъй като не отговаря на условията за използване на физическа сила и помощни средства при абсолютна необходимост съгласно член 85 и следващите от Закона за МВР. Физическата сила и помощните средства се използват само след предупреждение и използването се преустановява незабавно след постигане на законната цел.[63]

Основен източник на информация в центъра за задържане са другите задържани чужденци, които от своя страна черпят информация от своя опит и наблюдения. Понякога в слуховете има различна доза истина. Сред задържаните чужденци се разпространява информацията, че „Почти всички хора, които ги интервюират с компютър/лаптоп, ги освобождават после“. Затова, например, Али и неговият приятел изготвят писмена молба на английски език, която не успяват да подадат сами и молят адвоката по проекта HEAR да я внесе. В нея пишат, че те не са сирийци, а пакистанци; че през времето на задържането им са имали две интервюта, но нито едно от тях не е било с лаптоп. В молбата те пишат (вж снимката по-долу): „Ние искаме интервю с лаптоп и да завършим нашата процедура. Имаме много проблеми в Пакистан. Молим Ви, чуйте нашите проблеми, искаме да отидем в отворен лагер. Искаме да останем в България. Молим Ви, позволете ни да останем в България. Много Ви благодарим“.

19_image

На въпроса защо иска да подаде писмена молба, Али отговаря:

„За да ни се придвижи процедурата, да имаме интервю, да ни чуят. Не знаем как да достигнем до директора. Опитахме се да я дадем на охраната, но не ни разрешиха дори да слезем долу от нашия етаж, за да я дадем.“

В срещите си с адвокат и преводач, задържаните чужденци виждат възможност да бъдат чути от властите. Вниманието от страна на адвоката до някаква степен възвръща надеждата им, че се намират в правова държава. Но друга все по-задълбочаваща се тенденция, която трайно се наблюдаваше в проекта HEAR, е ограничаването на пространствата за адвокатски свиждания в СДВНЧ-Бусманци. Предвидените три стаи за адвокатски свиждания в СДВНЧ-София са трайно заети от административните органи: съответно, ДАБ, ДАНС и Дирекция „Миграция“. Поради това срещите с адвокат често се случват на едно място с друго свиждане в общата зала, или в стаята за снемане на пръстови отпечатъци, или в отделението на охраната, или в коридора … Така обичайна практика е адвокатските свиждания да бъдат прекъсвани от длъжностни лица, които се нуждаят от съответните помещения. Прекъсването често става грубо и немотивирано, като проекция на отношението към самите чужденци.

„На 16.10.2015г. първо ни бяха настанили в тази стая. Вероятно е била на служителка. Тя дойде и се скара „Кой ви настани тук? Преместете се, говорете с някого другиго“. Когато се качихме горе, настани ни някакъв служител. Не сме се настанили сами. Тъкмо седнахме, друг служител – изобщо не ни попита – направо нахлу в стаята. „Това е моята стая“. Аз не разбирам езика, но от поведението, тона – разбирам, че е ядосан. Попита ме „Кой ти е разрешил да седнеш?“. Адвокатката се опита да обясни, че ни е настанил служител, не сме влезли сами. Тогава служителят също седна в стаята. Започна да шуми с мишката на компютъра и да ни пречи. Продължи предполагам около 10-20 минути. После отново ни изместиха в друга стая. И цялото време, което имах с адвоката, премина в местене. Чувствам се все едно, че се отнасят към животни, а не към хора.“

Демонстрацията на неуважение към адвоката внася допълнително ниво на унижение и лишаване от глас на задържаните чужденци. Затова тук е мястото да чуем и адвоката:

„В първия момент си помислих, че е някаква нелепа шега като видях миграционният полицай да се приближава бързо и да казва „Хей, ти, защо си ми седнал на мястото, бе, това е моето място!“. Но после … Двамата души, с които провеждах адвокатското свиждане в СДВНЧ, бързо се изправиха на крака и замръзнаха, а „полицаят“ с яко телосложение продължи да вика „Ти си мръсен! Тук сядам аз! Ти не можеш тука да сядаш! Ти ще стоиш прав! Тя (за мен, адвокатката) може да е седнала, но вие ще стоите прави!“ Усмивката ми замръзна. Промълвих „Няма как те да са прави, а аз да седя“. Полицаят, с още по-висок тон: „Как няма как! Тук седя аз! Аз се къпя, те са мръсни! Като искаш, води си ги у вас да ти сядат!“

– Това не е Вашият дом!

– Не е моят дом, но е моето работно място!

Страх беше сковал отвътре сърцето ми, но, без изобщо да мисля, се видях да се изправям и се чух да казвам на достатъчно висок глас, точно пред лицето на полицая с телосложение близо 2м/над 100 кг.:

– Не, сега тук е МОЕТО работно място, защото тук сега се провежда адвокатско свиждане! Вашите колеги ме доведоха тук. Ако имате нещо против, отидете и разговаряйте с Вашия началник.

Изненадващо и за мен самата, огромният мъж направи крачка назад и излезе от стаята.

Двамата души, с които имах адвокатско свиждане, все още стояха прави и мирно. Аз също.

– Седнете, не се притеснявайте. Да продължим.

След малко същият полицай отново влезе в стаята. Видя, че и тримата сме седнали, седна на бюрото си и започна нервно да тропа с мишката на компютъра. Поглеждахме към него, а той седеше и ни гледаше с неотклоняващ се поглед, право към нас, заплашително. Около 20-та минута като че ли вече свикнахме с този начин на работа и вече леко се отпуснахме и го игнорирахме. Полицаят стана от мястото си и за втори път излезе от стаята. Настъпи облекчение. Мир. Няма заплахи или непосредствена опасност от физическа саморазправа. Промълвих: „Страх ли Ви е? Може ли да Ви направи нещо, когато аз си тръгна?“. Г-н К., учител в своята страна на произход, отговори: „Не. Тук сме от осем месеца. Свикнали сме.“ …“[64]

Пълната откъснатост на властимащите от образа на задържаните чужденци като човешки същества, които си заслужава да бъдат чути, се проектира и върху битовите условия, в които задържаните са поставени. Те се характеризират с много лоша хигиена и липса на занимания, както за възрастни, така и за деца.

„Тук нищо не е наред – храна, бани, тоалетни. Не знаем какво се случва. И живеем в постоянно напрежение.“ – Навийд

„Има дежурни за чистене сред нас. Те имат една метла, но няма препарат. Охраната има камери, но не налага дисциплина срещу тези, които не пазят.“ – Акмал

„Не ни дават самобръсначки. Преди даваха и ги прибират, а сега – не. Така не можем да се храним, защото не сме измити.“ – приятел на Акмал, който е задържан от 17 месеца

„През 2013г. тук имаше щанги, тенис за маса; имаше библиотека. Тогава беше по-добре от сега.“ – Сафар

„Тук е много мръсно“. „Има дървеници, хлебарки и въшки. Одеалата миришат – с тях си завиваме само краката.“ „Топла вода има по 2 часа на ден. 80 души разполагаме с 2 бани.“ „Банята е отворена, без врата, и когато се къпя, съпругът ми закрива с одеяло.“ „Перем на чешмата. Няма леген. Сапун трябва да си купуваме сами.“ – Хафизех, задържана заедно с 9-годишното си дете и съпруга си

„Стяга ме сърцето. Имам високо кръвно. Не ме пускат на чист въздух. Малко да се държат с възрастните хора като човек. Има много добри хора, но и много лоши хора тук“ – Христоф

Файсал сравнява Софийския затвор, където е бил задържан под стража 55 дни, и СДВНЧ, където е от близо 2 месеца

„За мен и двете места са лоши. Но в затвора много добре се отнасяха с мен, бяха мили, въпреки че бяхме 5 човека в малка стая. Тук е по-зле от затвор. Тоалетната е много мръсна. Леглата имат дървеници. През нощта ставаме по 2-3 пъти да изтръскаме, но не може да се спи.“

В четири от случаите адвокатът по проекта HEAR съдейства на задържаните чужденци за достъп до медицинското лице в СДВНЧ-Бусманци. Изслушването от лекаря в центъра за задържане зависи от преценката на охраната:

„Боли ме главата в дясната страна, но полицаят не позволява да отида до лекар. Старшината ми даде хапче от джоба си, но не му се доверявам да го изпия.“ – Али, непридружен непълнолетен, жертва на насилие в страната си на произход

„Тук когато хората искат да видят лекаря, охраната им отговаря “Doctor is not free”^[65]– Мехмуд

Мехмуд също така споделя, че сутрин и вечер е започнал да взема лекарства от медицинския кабинет поради задълбочаване на проблемите със сърцето му. Един от служителите от охраната упражнява върху него тормоз:

„Казва ми „Махай се“. Дори влиза в лекарския кабинет и ми казва „Shut up“. Всеки път се опитва да ме удари. Тук за мен няма място.“

Попитан дали желае адвокатът му по проекта HEAR да подаде официално оплакване до началника, Мехмуд отговаря, че не желае, защото няма кой да го чуе или защити от ответни по-лоши репресии. В центъра за задържане няма ефективен механизъм за подаване и разглеждане на оплаквания.

Едно от най-честите оплаквания на задържаните чужденци в СДВНЧ-Бусманци е липсата на телефон (стационарният телефон е развален и не работи) и това, че не им се разрешава да ползват собствените си телефони. Позволени са само телефони без камера.

„Въпреки това, зависи от полицая и пак може да ти създава проблем и да ти вземе телефона. Телефонът е инструмент, с който ти имаш контакт с външния свят. Ако го нямаш, ти нямаш никакъв контакт с отвънка“ – Сафар

Така, например, Имран се оплаква, че са му взели телефона без обяснение, въпреки че телефонът няма камера. Има екземпляр от „Протокол за доброволно предаване“. Той не знае какво пише на този документ, но като го е подписвал е написал саморъчно на урду: „Това е моят телефон. Като отида в София, моля да ми върнете телефона.“

„Преди около месец ни взеха телефона. Бяхме го купили от по-старите пакистанци. Като модел има камера, но е счупена. Притесняваме се, че нямаме връзка със семействата си.“

„Не ни разрешават да си използваме телефона. На „черно“, 5 минути струват 25 лева. Свързваме се със семействата ни чрез интернет.“

„Не знам защо ни вземат телефона. Тук и без това няма какво друго да правим. 1 минута разговор струва 5 лева. Полицаите казват само „Сори“.“

Съгласно член 30, алинея 5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. От аргумент на по-силното основание, предвид това, че имиграционното задържане има административен характер, тази разпоредба следва да се прилага и по отношение на задържаните чужденци с цел извеждане.

Във връзка с правилата за вътрешния ред в центъра за имиграционно задържане, следва да обърнем внимание и на правото на изслушване при налагане на дисциплинарни наказания за неспазването им. Един от интервюираните по проекта HEAR чужденци, Мусаб, беше наказван два пъти с най-тежкото дисциплинарно наказание, поставяне в „Индивидуална стая с мерки за сигурност“ (ИСМС) – стая, която задържани и служители в СДВНЧ наричат „изолаторът“. Първият път го освобождават от изолатора след 12 дни. Вторият път Мусаб прави опит за самоубийство още през първия ден на наказанието. Не е изслушван, не му е връчен наказателен акт, който да може да обжалва.[66] Случаят на Мусаб не е първият в историята на СДВНЧ.[67] Мусаб е наказван на основание член 14, алинея 3 от Наредбата за СДВНЧ, който гласеше: „Чужденец, който грубо нарушава правилата за вътрешния ред на дома, се премества в отделно помещение – индивидуална стая с мерки за сигурност (ИСМС), за срок не по-дълъг от 15 дни.“. С Решение № 164 от 7 януари 2016г. по адм. дело № 973/2015г. ВАС отменя като незаконосъобразна уредбата на дисциплинарното наказание в разпоредбата на член 14, алинея 3 от Наредбата за СДВНЧ, тъй като в ЗЧРБ не е предвидено реализирането на дисциплинарни мерки при извършени нарушения на вътрешния ред.

Препоръки

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки във връзка с условията на задържане и правото на изслушване по време на имиграционното задържане:

Служителите в СДВНЧ следва да бъдат обучени относно умения за междуличностна комуникация, отчитане на междукултурните различия и разпознаване на принадлежност към уязвими групи.
В центровете за имиграционно задържане следва да има служители и преводачи, които да позволяват комуникация на основните езици, които задържаните говорят.
На задържаните следва да бъде предоставяна достъпна информация за правата и задълженията им по време на задържане, на език, който разбират.
В СДВНЧ следва да бъде въведен механизъм за подаване на оплаквания срещу полицейско насилие. Жалбоподателите и свидетелите следва да бъдат защитени от последващо лошо отнасяне или заплахи.[68]
Задържаните чужденци следва да имат осигурен достъп до адвокат (в това число възможност да провеждат свижданията насаме) и до лекар.
Помещенията, в които се настаняват принудително чужденците в България, следва да бъдат адекватно оборудвани, обезпаразитени и почистени. Достъпът до свеж въздух следва да бъде гарантиран.
Трябва да има осигурена възможност за дневни дейности, подходящи за деца и възрастни, които са задържани. Задържаните чужденци следва да имат достъп до телефон.
Началният етап на процеса на принудително връщане, „подготовка на връщането“ (pre-retun), който подлежи на наблюдение по смисъла на член 8, параграф 6 от Директивата за връщане, следва да започва не едва от издаването на пасаван от дипломатическото представителство на страната на произход на лицето[69], а от издаването на заповедта за принудително връщане, за изпълнението на която чужденецът е задържан. Имиграционното задържане е допустимо само с цел да се подготви или извърши процесът на извеждане, поради което следва да е част от наблюдението на принудителното връщане.
Центровете за имиграционно задържане следва да бъдат редовно наблюдавани и от съдии, народни представители и други държавни комисии с оглед разделението на властите. Следва да се разработят прозрачни унифицирани правила за достъпа на неправителствените организации до центровете за задържане.
Дисциплинарните наказания и редът за прилагането им следва да бъдат уредени в закон. Уредбата следва да е недискриминационна и да има за минимален стандарт уредбата на дисциплинарните наказания в член 100 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Обратно към съдържанието

3.2. Изслушване във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането

Имиграционното задържане следва да обслужва законовата цел на подготовка и изпълнение на заповедта за извеждане. Поради това държавните власти[70] имат интерес и следва да заемат активна роля в изслушването на чужденците във връзка с процеса на извеждане.[71] Изследването, обаче, показа, незаинтересованост на властите и в тази насока:

„Най-големият проблем е, че дори и служителите никакви въпроси не ни задават. За пакистанците процедурата е еднаква: връщане. Just deport. Тогава, ако и без това е депорт, защо не го правят? Чакаме 8 месеца задържани. И без това не ги интересува съгласието ни.“ – Навийд

„Осем месеца сме тук. Никой не ни е питал за нищо“ – Мехмуд

„Три месеца никой нищо не ме пита, нито ми обяснява. Приятелите ми тръгнаха към отворения лагер (…) Един и половина месеца мина. Става ми тежко. Майка ми плаче, че съм в затвор. Каза ми да се връщам. Искам депорт, но никой не ме чува.“ – Гиамодин, на 19 години

Изследването по проекта установи и противоречие между изискването в закона[72] за ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция „Миграция“ за наличието на основанията за имиграционно задържане и указанията на административния орган на практика в издадените заповеди. Така, например, заповедта за имиграционно задържане на г-н Фарамарз, издадена от Директора на Дирекция „Миграция“ на 18.01.2016г., гласи: „В срок до шест месеца началник отдел „ПНМ“ да предприеме необходимите действия, съобразени с изискванията за преодоляване на пречките по изпълнението на принудителните административни мерки. След изтичане на посочения срок, извършеното от служителите да се изложи по хронологичен ред в докладна записка до заместник-директора или директора на Дирекция „Миграция“.“ Тоест, вместо предвиденият в закона едномесечен срок, административният орган намалява интензитета на контрола и предоставя на длъжностните лица срок от цели шест месеца, за да докладват за предприетите действия по подготовка и изпълнение на извеждането.

Има случаи, в които дори и след първоначалния шестмесечен престой на имиграционно задържане, властите не поправят погрешното определяне на държавата на гражданство на задържания чужденец. Така, например, в заповедта за имиграционното му задържане г-н Мехмуд е погрешно записан като гражданин на Индия, вместо гражданин на Пакистан. Той е задържан на 26.02.2015г. и, до изтичането на първите шест месеца на задържането му, с него е проведена една среща от длъжностните лица на Дирекция „Миграция“ на 04.03.2015г. (видно от Анкетната му карта). В собственоръчно попълнения от г-н Мехмуд „Идентификационен формуляр“ от март 2015г., той е написал като отговор на въпроса за неговата националност – „Пакистан“. В Анкетната карта, попълнена на 4.3.2015г., при въпрос „Местопребиваване на семейството“ е отбелязан отговор на г-н Мехмуд „Пакистан“. Въпреки това, той продължава да бъде воден за гражданин на Индия, в това число и в заповедта за продължаване на задържането му с нови шест месеца, издадена на 26.08.2015г. В случая, задържаният чужденец не само казва, но и записва правилното си гражданство, но властите не полагат надлежна грижа дори да отчетат това. Ако държавата по местоназначението не е правилно определена, извеждането логично е обречено на неуспех, а имиграционното задържане с цел извеждане е произволно.[73]

Подобно е и положението на Христоф, лице без гражданство, който е записан като гражданин на Босна и Херцеговина в заповедите за принудително връщане и имиграционно задържане.

„Аз живея тук от 24 години. Те не са 24 часа или 24 месеца, а години.“

Още от самото начало на задържането на Христоф липсва разумна възможност за извеждането му, тъй като той няма гражданство и държава, където да бъде върнат. Въпреки това, преди задържането му да бъде заменено с алтернативна по-лека мярка (с правната помощ на адвоката по проекта HEAR), той прекарва четири месеца от живота си в имиграционно задържане:

„Тук броим дори часовете и минутите и секундите, защото е много тежко. Защото не си престъпник.“[74]

Г-н Имран желае да се върне в страната си на произход. Установил, че в СДВНЧ няма към кого да се обърне, той полага усилия да съдейства за връщането си като комуникира направо с посолството на Пакистан в България:

„Вчера се обадихме в посолството на Пакистан. Един човек, втори или трети секретар, всеки път нещо различно ни казва.“ – Защо говорите с посолството? – „Защото от Бусманци ни казаха да дадем паспорти. От посолството ни казаха, че е незаконно да се пращат паспорти. Моят паспорт ми го пратиха по DHL, но пратката беше спряна в Карачи (Пакистан). От Бусманци пак казват: вземете outpass от посолството. Посолството отговаря „Добре, дай ми имената и ще дам в Бусманци.“ На следващия ден му се обадих и тогава ми каза друго „Чакате решение“ … Затвори ми телефона. (…) Почнаха да се разнасят слухове, че през декември ще има полет за Пакистан, но на 30 пакистанци, само 12 ще имат verification. Следващия път: Министърът бил казал, че пакистанците вече няма да ги депортират. Вчера последно съм говорил с него. Скарахме се. Казах му: „Защо ни лъжете? Всеки път различно. Не се чувствам сигурно, защото нямам представа ще ни върнат ли или не. От посолството не ни чуват. Тука [в СДВНЧ] няма към кого да се обърнем.“

Г-н Имран се нуждае от информация и яснота за движението на подготовката за връщането му. Той може активно да съдейства на българските власти за връщането си, ако му бъде дадена такава действителна възможност.

Препоръки:

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки относно изслушването във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането:

Директорът на Дирекция „Миграция“ следва да спазва изискването на член 44, алинея 8 от ЗЧРБ за ежемесечни служебни проверки за наличието на основанията за имиграционно задържане като указва този срок на своите служители за предприемане на необходимите действия за преодоляване на пречките по изпълнението на извеждането и за писменото им докладване до ръководството.
Властите трябва да полагат целенасочени активни усилия за изслушване и отчитане отговора на чужденците относно тяхното гражданство, за да могат правилно да определят държавата по местоназначение на извеждането на най-ранен етап от подготовката на връщането. Република България следва да изпълни указанието в Решението на ЕСПЧ по делото Ауад срещу България „да посочва винаги в правния обвързващ акт страната на местоназначението“; „промяната на местоназначението трябва да подлежи на обжалване по съдебен ред“.[75]
Задържаните чужденци следва да бъдат информирани за движението на процеса на връщането им. Те могат активно да съдействат на българските власти за връщането си, ако им бъде дадена такава действителна възможност посредством комуникация с тях. Това ще подобри ефективността на изпълнението на заповедите за извеждане от България.

Обратно към съдържанието

3.3. Периодично преразглеждане на задържането

Посоченият в член 44, алинея 8 от ЗЧРБ едномесечен срок се отнася до служебните проверки за наличието на основанията за имиграционно задържане. Ако тези основания са отпаднали или „когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно“[76].

На българските власти е служебно известно, че отказът на задържания чужденец да подпише документи за доброволно връщане често води до отказ на дипломатическото представителство на държавата на гражданство да издаде документи за пътуване/влизане обратно в страната. Така например, по случая на г-н Фарамарз, началникът на СДВНЧ пише в докладна записка до директора на Дирекция „Миграция“: „Известна е практиката на посолството на Иран в град София да не издава документи за пътуване на граждани, нежелаещи завръщането си“. Това е един допълнителен аргумент, който ръководителят на СДВНЧ представя, за освобождаването на този задържан чужденец.[77]

Чужденците споделят за оказан спрямо тях психологически натиск да подпишат документи за връщането си, под заплаха от продължително задържане:

„Когато пристигнах В Бусманци ми казаха „Ти трябва да се върнеш в Иран“. Казах им, че не мога да се върна в Иран, защото там имам много проблеми. Тогава много нервно и ядосано ми отговориха „Тогава ще стоиш в Бусманци две и повече години“ – Сафар

„Отне ми доста време, около два месеца, да ме регистрират като търсещ закрила. Преди това, един служител на Дирекция „Миграция“ ме пита дали ще се връщам в Ирак. Казах му, че не мога да се върна там, че той не знае какви проблеми имам там. Тогава той се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще остана тук много дълго, една година… Чувствах се объркан.“ – Маджид

„Никой не ни слуша за причините, поради които сме напуснали Пакистан. Ние имаме много сериозни проблеми в Пакистан. Ако ни върнат, ще умрем или ще бъдем убити.“ „Осем месеца сме тук. Никой не ни е питал за нищо. Няма смисъл. Просто пишете, че искате да се върнете. Новите – по-добре веднага да се връщат, да не чакат задържани.“ – Мехмуд

„Искат да държат по-дълго хората, за да направят разсъдъкът им изморен, така че човек да избере да се върне в страната си. Това е планът за Бусманци. Ако нямаш добра помощ и добър адвокат, след 2-3 месеца избираш депортацията.“ – Маджид

Основанията за налагане на задържането могат да отпаднат поради възможност за прилагане на по-лека от задържането мярка, алтернатива на задържането. Поради липсата на информация, често срещана практика в България е т.нар. „гаранти“ за предоставяне на адрес на пребиваване и издръжка на чужденците да подават от свое име съответната молба и декларация в Дирекция „Миграция“ на МВР. За гарантите това изглежда логично, тъй като чужденците са задържани и физически не могат да отидат да подадат молбата за замяна на задържането с по-лека мярка. След като получат молбата от гаранта, администрацията на Дирекция „Миграция“ обикновено му изпраща писмо с искане за допълнителни документи. Писмото се изпраща с куриер, който посещава адреса в работно време и може да не открие никого. Тогава писмото с указанията се връща в Дирекция „Миграция“ и дотук на практика приключва движението по молбата. Въпреки че чужденецът се намира задържан в СДВНЧ и административният орган може да го изслуша и да получи съдействието му във връзка с подадената молба за замяна на задържането, административният орган не комуникира със заинтересования чужденец.

Докато е задържан в СДВНЧ, г-н Маджид прави няколко неуспешни опита да получи замяна на задържането му с по-лека мярка (ежеседмична подписка). Всеки път той заплаща на „гаранти“ да подготвят необходимите документи, но той остава задържан. С помощта на адвоката си по проекта HEAR, г-н Маджид обжалва последния мълчалив отказ на директора на Дирекция „Миграция“ да замени задържането му с по-лека мярка. Съдът изслушва г-н Маджид и изпраща преписката на директора на Дирекция „Миграция“ за изрично произнасяне по молбата. Видно от определението^[78] на Съда, при ненадлежно направено искане за замяна на мярката (каквато е практиката „гарантите“, а не чужденците, да подават молбите), административният орган следва да изисква потвърждаване от чужденеца, който е задържан в СДВНЧ, а не де факто да оставя молбата без разглеждане.[79]

Когато задържан чужденец подаде молба за международна закрила, изпълнението на извеждането се спира по силата на закона[80] и задържането с цел извеждане престава да бъде оправдано. Затова чужденецът трябва да бъде освободен.[81] Съгласно член 20, точка 2 от Наредбата за СДВНЧ, „чужденецът се освобождава от СДВНЧ, когато е подадена молба за закрила по ЗУБ и не са налице основанията на чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ“. Съгласно член 44, алинея 12 от ЗЧРБ, имиграционното задържане не се прекратява, когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на връщането си; в тези случаи продължаването на имиграционното задържане подлежи на обжалване.

По реда на ЗДОИ, попитахме МВР „Какъв е настоящият брой на задържаните чужденци в СДВНЧ-гр. София и в СДВНЧ-Любимец, които са подали първоначална молба за международна закрила и са регистрирани като търсещи закрила от Държавната агенция за бежанците (ДАБ)?“. Получихме отговор[82], че към 18.07.2016г. броят на чужденците в СДВНЧ-София е 409 човека, от които с подадени молби за закрила са 337, а броят на чужденците в СДВНЧ-Любимец е 222, от които с подадени молби за закрила са 53. Видно от отговора, властите нарушават закона и не изпълняват разписаното задължение в член 20, точка 2 от Наредбата за СДВНЧ да освобождават чужденците, когато е подадена първоначална молба за международна закрила. Тази практика е видна и от изследваните случаи по проекта HEAR.

На първо място, въпреки измененията в ЗУБ[83] и въвеждането на шестдневен срок за регистрация на търсещите закрила по подадена молба в СДВНЧ, продължава дългогодишната практика[84] на произволно забавяне на регистрацията на търсещите закрила от ДАБ.

В 23 от 30-те изследвани случая по проекта HEAR, задържаните чужденци бяха с подадена за първи път молба за международна закрила в СДВНЧ.[85] Сред тези 23 случая, 16 човека бяха регистрирани от ДАБ, едва след като лицата бяха завели иск в съда по член 257 от АПК срещу бездействието на председателя на ДАБ. Средната продължителност на периода от време между подаването на молбата за международна закрила и регистрацията от ДАБ е както следва:

– за интервюираните 12 граждани на Пакистан: 4 месеца и 5 дни. Сред тях 4 души са непридружени непълнолетни, които изчакват задържани средно 3 месеца за регистрацията си от ДАБ след подаването на молбите си за международна закрила;

– за интервюираните 2 граждани на Сирия: 2 месеца и 12 дни;

– за интервюирания гражданин на Ливан: 1 месец;

– за интервюирания гражданин на Турция: 3 месеца;

– за интервюираното семейство с 9-годишно дете от Иран: 1 месец;

– за изследваните 2 случая от Ирак, единият от които включва самотен баща със 7-годишно дете: 1,5 месеца;

– за интервюирания гражданин на Мароко: 1 месец;

– за интервюираните 3 граждани на Афганистан, двама от които са непридружени непълнолетни: 2 месеца.

Бездействието на ДАБ се изразява не само в липса на регистрация, но и в поставяне на изрични условия за регистрация на търсещия закрила. Така, например, чрез адвоката си по проекта HEAR, г-н Халил от Сирия подава пряко в деловодството на ДАБ молба за регистрацията му и прилага саморъчно написана молба за закрила. В отговор, с писмо от 11.11.2015г. началникът на РПЦ – кв. Овча купел на ДАБ посочва: „След като се позовавате на документ на чужд език, осъществявайки правно представителство съгласно така представеното пълномощно на заинтересованата страна, е необходимо да осигурите легализиран превод на молбата на български език“[86]. Независимо от становището в писмото от служителя на ДАБ, по заведения от г-н Халил иск по член 257 от АПК, Съдът осъжда председателя на ДАБ „да регистрира и открие лично дело на г-н Халил (…), както и да го настани в териториално поделение на ДАБ и да му издаде регистрационна карта“[87].

Посочената по-горе средна продължителност от време се отнася до периода за регистрация на лицето по подадената молба за международна закрила. В допълнение към този период от време, след регистрацията им от ДАБ чужденците понякога остават задържани в СДВНЧ още допълнително време. Така, например, в случая на г-н Халил от Сирия, той е освободен 1 месец и 14 дни след регистрацията му от ДАБ. Ахмад от Сирия е освободен около 10-ина дни след регистрацията му от ДАБ. До тогава, задържаните чужденци понякога получават така наречената „бяла карта“ от ДАБ, на която е посочено чужденецът да се яви в ДАБ за получаване на регистрационна карта, а за „настоящ адрес“ пише: „Бусманци“ (виж снимката). Тази „бяла карта“ няма правно основание в закона.

20_image

На снимката: „Бялата карта“ на г-н Ахмад, дадена му от ДАБ в СДВНЧ

В СДВНЧ остават задържани след регистрацията им от ДАБ и непридружени деца. Така, например, Милад от Афганистан е регистриран от ДАБ 1 месец и 10 дни след подаването на молбата за закрила, а е освободен от СДВНЧ след още допълнителни 2 месеца на задържане.

Докато са задържани, ДАБ издава на чужденците и предвидените по закон регистрационни карти на търсещи закрила, но не им ги предоставя, докато чужденците не излязат на свобода. Така, Тарек от Мароко е освободен от СДВНЧ 2 месеца и 10 дни след регистрацията му от ДАБ. Той излиза на свобода на 23.03.2016г. и получава регистрационна карта на търсещ закрила в общо производство, издадена на 20.01.2016г. Първоначално в нея е бил вписан адреса „с. Бусманци, Военни общежития 65А“[88]. Няколко дни преди освобождаването му, на 18.03.2016г., в СДВНЧ с Тарек е проведено и интервю по същество на молбата за закрила.

9_image

На снимката: Регистрационна карта на търсещ закрила, издадена, докато той продължава да бъде задържан с цел извеждане

Провеждането на производство по разглеждане на молбата за закрила в условия на задържане с цел извеждане по същество лишава търсещите закрила от правото им на изслушване. От една страна, задържаните чужденци са под реален риск да бъдат изведени[89] и скоро разбират, че властите използват различни средства с цел да ги върнат:

„Дадохме си паспортите, за да се движи нашият случай. Казаха „Ако ми дадеш паспорт, тогава ще мога да ти кажа“. Служителката ми каза: „Дай ми паспорта си, за да имам възможност да те изведем в отворен лагер“. Още отначало сме дали молби за закрила, а не ни приемат.“ – Зайн.

Същевременно, в СДВНЧ, когато някой, макар и рядко, извика задържаните чужденци, за да разговаря с тях, длъжностното лице обикновено не се представя и чужденците не знаят с кого говорят. Например, запитан от кого е бил изслушван, г-н Халил от Сирия си припомня, че около 2 седмици след задържането му „някакви хора, които работят тук“ провеждат с него интервю. „Не се представиха.“ На въпроса „Вие как се чувствахте по време на това интервю?“, г-н Халил отговаря:

„Исках да си тръгвам. Бях доста притеснен, защото ме питаха доста неща за Сирия, а аз не исках да си спомням. Те ме натъжават и се чувствам зле. Аз съм задържан и това допълнително ме потиска. Не предполагах каква е целта на това интервю. Мислех, че са от бежанския лагер, но оттам дойдоха и ме регистрираха чак на 26.11.2015г.“[90]

Това свидетелство се среща при много от интервюираните чужденци:

„Имах интервю с лаптоп, но не знам с кого.“ „Питам човека със зелените очи, той работи тук, за тази бяла карта. Но имам чувството, че тях не ги интересува. Това е нещо чуждо за тях.“– Тарек

„Не знам с кого беше интервюто. Само ме питаха „Asylum” или “Deport”[91]. Казах им, Asylum.“- Гиамодин

„Имал съм две интервюта в СДВНЧ, но не знам с кого. На второто само ме питаха „Ирак или тук“.“ – Арас

„Дойдоха служители, писаха на компютър, накараха ни да се подпишем и казаха, че това са молби за статут. Не знам кои са. Вече месец след това още сме задържани.“ – Фуад

„Те не се представиха, но от въпросите, които задаваха, разбрах, че това е ДАНС.“ – Сафар

„Чувам толкова много за тази сива зона – разузнавателната агенция.“ – Абдел

„Преди 2-3 дни дойде човек, пита ни на колко сме години и каза „finish“. Не знаем кой е и от къде е.“ – непридружени деца от Пакистан

На следващо място, задържаните сигнализират за формално провеждане на интервютата от ДАБ, без задълбоченост и ясно разбиране на превода[92]:

„Попита ме „Do you speak English“. Отговорих “No”. Казаха „Нямаме урду“. Питаха ме основни неща. Записаха, че в Пакистан има „проблеми с шиити и сунити“. Повече не ме питаха за подробности. Искат с едно изречение да кажеш.“ – Умар

„По време на интервюто преводачът беше от английски. Казваше ми да давам отговори кратко, в едно изречение. Така, например, тя обобщаваше „Имаш религиозен проблем“.“ – Мехмуд

Други двама задържани чужденци са регистрирани от ДАБ със същите погрешни имена и гражданство, с които неправилно са записани в СДВНЧ. Те не са „чути“, въпреки че преди регистрацията им адвокатът по проекта HEAR подава пряко в деловодството на ДАБ писмени молби за регистрацията им, в които обръща внимание, че в СДВНЧ идентификационните им лични данни са неверни.

Задържаните с цел извеждане търсещи закрила също така са в невъзможност да набавят необходимите доказателства, за да обосноват молбата си за закрила. Например, г-н Навийд е лично застрашен в страната си на произход: по него е стреляно с оръжие от лица, които са убили 5 души от семейството му. „Всички документи мога да представя“, казва той, но вече в СДВНЧ му е връчено решение, с което молбата му е отхвърлена като явно неоснователна.

В два от случаите адвокатът по проекта HEAR съдейства на задържаните чужденци да обжалват в 7-дневния срок решенията, с които молбите им за закрила са отхвърлени като явно неоснователни в ускорено производство. За съжаление, оплакванията за несправедливостта на бежанското производство в условията на задържане с цел извеждане остават нечути и в съда. Съдът приема, че „мястото на провеждане на интервюто в случая не влияе … върху достоверността и обективността на дадените от интервюирания отговори. Дори да е било проведено в РПЦ-София или в ТЦ-Пъстрогор интервюто не би следвало да има различно съдържание. (…) След като е извършено от компетентно длъжностно лице, лично с подалия молбата чужденец и при липса на комуникативни пречки между интервюиращ и интервюиран, същото е проведено правилно и при спазване на административнопроизводствените правила. (…) Провеждането под организацията на ДАБ на ускорени производства в СДВНЧ е едно решение по целесъобразност на решаващия орган, при липсата на задължително нормативно изискване на това къде точно да се проведе, под страх от недействителност, процедурата по разглеждане на молбата за закрила.“[93] В другия случай, на г-н Навийд, Съдът отхвърля оплакванията на чужденеца за това, че основните лични данни (имена и гражданство), а още по-малко бежанската история, изобщо не са изяснени. Съдът се позовава на подписаните от чужденеца декларации по образци, предоставени от ДАБ на английски език, както и че е налице собственоръчно написана молба за закрила на английски език (всъщност, Съдът не знае, че молбата е написана от сънародник-„преводач“ и подписана от чужденеца – практика, често срещана, когато чужденците подават писмена молба в СДВНЧ). В жалбата чужденецът се оплаква, че липсата на възможност за общуване довежда до неправилно възприети от административния орган факти. В конкретния случай, чужденецът е роден в Индия, но е гражданин на Пакистан. Когато е бил бебе, семейството му се е преместило от Индия в Пакистан и оттогава той никога не е бил в Индия. Според чужденеца, той не е заявил, че е напуснал Индия и е отишъл в Пакистан, където е останал 10 дни (така е записано в Решението на ДАБ). Той е обяснил, че е напуснал Пакистан и е отишъл в Иран, където е останал 10 дни. Интервюиращият орган на ДАБ се позовава на констатирани „противоречия“ в бежанската история, а всъщност те се дължат на липсата на ясна комуникация с търсещия закрила. ДАБ прилагат справка за страна на произход „Индия“ и приемат, че чужденецът е бил само 10 дни в Пакистан. В действителност, г-н Навийд е лично застрашен в Пакистан. Съдът обаче приема, че г-н Навийд съзнателно е дал неверни данни. Относно мястото на провеждане на интервютата и производството, съдът приема, че „провеждането на интервюто и процедурата по ускорено производство в СДВНЧ-Бусманци, не е засегнало права на жалбоподателя, и не може да се твърди, че съставлява съществено нарушение. Това е така, тъй като няма каквито и да са данни по делото, че би се стигнало до друг резултат, ако би се провело на друго място. На първо място, защото жалбоподателят не твърди, че е искал да представи каквито и да са доказателства, за да обоснове молбата си, и на второ място, не твърди, че е искал да изтъкне каквито и да са допълнителни съображения, свързани с личното му положение и предоставянето на исканата закрила от българската страна“. Съдът се позовава на „трайната съдебна практика по националното право и на Съда на ЕС по тълкуването на правото на Съюза, например, Решение на Съда от 10 септември 2013г., дело M.G. и N.R. дело С-383/13, в диспозитива и т.37“.[94] Позоваването на Решението на СЕС по делото M.G. и N.R. С-383/13 е признаване, че правото на изслушване на търсещия закрила е било нарушено – нарушение, което в бежанското право, обаче, е недопустимо предвид член 4 от Директива 2011/95/ЕС.[95] В ускорено производство решението на Съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Административната и съдебната практика в България относно провеждането на интервюта по разглеждане на молба за международна закрила в условия на задържане с цел извеждане показва колко много работа все още трябва да бъде свършена в България.[96]

Препоръки:

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки относно изслушването във връзка с периодичното преразглеждане на задържането:

Вместо психически натиск и изнудване за подписване на документи за „доброволно“ връщане против волята и вътрешното убеждение на чужденците, властите могат да се ангажират в истинска комуникация с тях, в която да им предоставят достоверна информация относно действителната правна и фактическа обстановка в случая им и да чуят обратната връзка от чужденците. Отношенията на взаимно доверие могат да бъдат много по-резултатни от психическата манипулация и принуда.
Задържаните чужденци следва да бъдат системно информирани за условията и реда за замяна на задържането с по-лека мярка (ежеседмична подписка). В случай, че трето лице – „гарант“ подаде молба за освобождаването на чужденеца с по-лека мярка, задържаният чужденец следва да бъде изслушан от административния орган и да участва в производството по разглеждане на молбата.
Директорът на Дирекция „Миграция“ следва да спазва разписаното задължение в член 20, точка 2 от Наредбата за СДВНЧ[97] и да освобождава незабавно чужденците, когато е подадена първоначална молба за международна закрила и когато последващата молба за международна закрила е допусната за разглеждане по реда на ЗУБ.
Провеждането на бежански интервюта в условия на непосредствена заплаха от принудително връщане и задържане в СДВНЧ трябва да бъде прекратено. В тези условия задържаните търсещи закрила не могат ефективно да упражнят правото си на изслушване.

Обратно към съдържанието

4.Правото на изслушване при продължаване периода на имиграционното задържане

4.1. Правото на изслушване от административния орган преди вземане на решението за продължаване периода на имиграционното задържане

В България член 46а, алинея 4 от ЗЧРБ предвижда „след изтичане на всеки шест месеца от задържането“ Съдът да се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на имиграционното задържане на чужденците. За да не се допуска априори продължаване на срока на първоначално задържане над допустимите 6 месеца, след Решението на СЕС по делото Mahdi, C-146/14, директорът на Дирекция „Миграция“ на МВР започна да издава заповеди за продължаване на имиграционното задържане с нови 6 месеца, които автоматично предоставя на съда за контрол на тяхната законосъобразност. По проекта HEAR изследвахме мотивите в заповедите на директора на Дирекция „Миграция“ и съответстват ли те на задължението за надлежно изслушване на задържания чужденец в хода на изготвянето им.[98]

От 30-те изследвани случая по проекта HEAR, 7 чужденци бяха задържани за период, надвишаващ 6 месеца. В един от случаите чужденецът беше освободен, след като чрез адвоката си по проекта HEAR подаде иск в съда за изтичане на повече от 6 месеца сумарно задържане в СДВНЧ през 2013г. и през 2015-2016г.. В останалите 6 случая директорът на Дирекция „Миграция“ беше издал заповед за удължаване периода на имиграционно задържане с 6 месеца.

Мотивите на административния орган да удължи срока на задържане са напълно идентични в случаите на четирима чужденци. Според органа, продължаването на задържането се налага, тъй като заповедта за принудително връщане „не е изпълнена поради липса на документ за пътуване и затруднена идентификация на лицето“. Същевременно, в заповедите за удължаване срока на задържането административният орган не посочва какви разумни действия в насока идентификация на лицето са предприети от властите през изминалия шестмесечен период. Нещо повече, в случаите на тези четирима чужденци административният орган пропуска да поправи допуснатите грешки в гражданството на лицата. И в четирите случая чужденците са попълнили собственоръчно „Идентификационен формуляр“ в СДВНЧ, в който са записали, че са граждани на Пакистан. В два от случаите, чужденците предоставят на българските власти оригиналните си пакистански паспорти. Въпреки това, в заповедите за удължаване на задържането им отново е посочено, че са граждани на Индия. Тези пороци са логична последица от липсата на изслушване на чужденците, не само при вземане на решение за удължаване на задържането им, но през целия период на задържане преди това.

В случая на г-н Мусаб, като мотив при продължаване срока на имиграционно задържане първо е посочено, че „Дирекция „Миграция“ – МВР намира, че съществува разумна възможност иранският гражданин да бъде изведен от страната, след издаване на пасаван от посолството на ИР Иран“. Същевременно, директорът на Дирекция „Миграция“ посочва два аргумента за удължаване срока на задържането: 1) чужденецът „категорично отказва да съдейства за връщането“, „не притежава документ за самоличност и отказва да съдейства за издаването на такъв“ и 2) „многократно е нарушавал реда и дисциплината“, поради което спрямо него са налагани дисциплинарни мерки.[99] Административният орган не посочва фактa, че посолството на Иран не издава документи за пътуване на свои граждани, които отказват да се завърнат. В административния акт не се обсъжда и обстоятелството, че г-н Мусаб отказва да подпише декларация за „доброволно завръщане“, тъй като е в производство по разглеждане на молбата му за международна закрила. Административният орган не е изслушал г-н Мусаб.

В шестия изследван случай, на г-н Хамид, мотивите в заповедта на Директора на Дирекция „Миграция“ за продължаване на задържането са че има опасност чужденецът да се укрие и че той представлява заплаха за националната сигурност. Тоест, не са посочени основания за продължаване на имиграционното задържане съгласно член 15, параграф 6 от Директивата за връщане.[100]

Както бе посочено по-горе в доклада, Дирекция „Миграция“ на МВР не разполага с преводачи (щатни или на граждански договори). Същевременно, събеседникът, когото административният орган трябва да изслуша, е задържан, и създаването на условия за изслушване зависи от създадената от властимащия организация.

Препоръки

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки във връзка с правото на изслушване от административния орган преди вземане на решението за продължаване периода на имиграционното задържане:

Преди да издаде заповед за удължаване на срока на имиграционно задържане, административният орган трябва да проведе изслушване на чужденеца със съдействието на професионален преводач.
В актовете за удължаване на срока на имиграционно задържане административният орган трябва да посочва какви надлежни усилия са предприети от него за изпълнение на принудителното връщане през изминалия шестмесечен период на задържане.
Когато необходимостта от продължаване на задържането се обосновава с наличие на забавяне на идентификацията на чужденеца, в акта си административният орган трябва да посочи какви разумни действия в тази насока е предприел през изминалия шестмесечен период на задържане.

Обратно към съдържанието

4.2. Правото на изслушване от съда при контрола за законосъобразност на решението за продължаване периода на имиграционното задържане

Разглеждането от съда на заповедта за продължаване на имиграционното задържане е автоматично в България. Директорът на Дирекция „Миграция“ служебно внася издадените от него заповеди в съда. Поради това изследването в проекта HEAR се съсредоточава върху въпроса дали чужденецът участва в съдебното производство.

Българският закон не предвижда участие на чужденеца в съдебното производство относно продължаване на имиграционното задържане. Член 46а, алинея 4 от ЗЧРБ гласи, че съдът „се произнася в закрито заседание“. Въпреки това, Върховният административен съд на Република България оставя без приложение националната правна уредба в ЗЧРБ и изисква насрочване на открито съдебно заседание с участието на задържания чужденец. ВАС се позовава пряко на член 47 от Хартата на основните права на ЕС и посочва, че „неучастието на лицето в съдебното производство поставя под съмнение ефективността на съдебната защита“[101].

Въпреки наличието на прогресивна съдебна практика, която оставя без приложение националния закон и призовава задържания чужденец на изслушване в съдебно заседание, някои съдебни състави все още разглеждат тези дела в закрити заседания, без участие на задържания човек. От шестте случая, изследвани по проекта HEAR, при двама чужденци съдът решава делото без тяхно участие и потвърждава удължаването на срока за задържането им. В останалите четири случая, чужденците участват в съдебното производство и получават правна помощ от адвоката по проекта HEAR: в три от делата съдът постановява освобождаване на задържаните чужденци, а в четвъртото дело чужденецът вече е освободен от административния орган към датата на произнасяне на съда. В следващото изложение ще представим подробности относно тези шест съдебни дела.

Съдебното производство относно решението за продължаване на имиграционното задържане на г-н Навийд се развива без участието и без изслушването на чужденеца, в закрито заседание. Съдът решава делото въз основа на административната преписка, представена от задържащия орган с писмо от 24.08.2015г. Задържането е продължено с шест месеца с Определение на АССГ, 18 състав, от 01.09.2015г. по административно дело 8286/2015: „В преписката не се съдържат данни лицето да се намира на конкретен адрес и да разполага с определена издръжка (парични средства), които обстоятелства да позволяват замяната на настаняването в ежедневно явяване в РУ „Полиция“ по адреса на местопребиваването му, предвидено в чл.44, ал.5 ЗЧРБ. Приложена е декларация от 20.08.2015г., в която чужденецът заявява, че не желае да присъства на съдебно заседание, не желае преводач и адвокат.“ Г-н Навийд не знае, че е подписал декларация, че „не желае да присъства на съдебно заседание, не желае преводач и адвокат“. Напротив, той изразява силно разочарование от това, че други чужденци поне са изслушвани в съда след шест месеца на задържане, а той направо е получил негативно съдебно решение, без да го заведат до съда. Как е разяснена и подписана тази декларация за отказ от права, след като в СДВНЧ няма преводачи, и как е възможно съдът да я кредитира, са въпроси, които си заслужава да бъдат повдигани.

В закрито заседание се решава и делото на г-н Зайн. Заповедта за продължаване на задържането му е връчена без преводач, срещу подпис под следния текст на български език: „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“. С Определение от 11.09.2015г. по административно дело 8572/2015, АССГ, 47 състав, продължава задържането в закрито заседание, без участие и без изслушване на г-н Зайн: „Настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице основанията за продължаване срока на настаняване (…). От представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното му отвеждане, тъй като не може да се идентифицира лицето“. От Определението не става ясно дали на Съда е известно, че чужденецът е предоставил на административния орган оригиналния си национален паспорт – това обстоятелство не се споменава.

В случаите на г-н Навийд и на г-н Зайн няма превод на език, който те разбират, нито на заповедта на директора на Дирекция „Миграция“, нито на съдебното решение относно продължаване периода на тяхното задържане. Така до тях не достигат мотивите на властимащите да ги оставят задържани.

За разлика от горните две дела на сънародниците му, г-н Мехмуд участва в производството пред съда и е изслушан с помощта на преводач, въпреки че Дирекция „Миграция“ е представила декларация, подписана от г-н Мехмуд, че той „не желае да се явява в съдебно заседание и да му бъде назначен преводач от съда“. В съдебно заседание пред съдията г-н Мехмуд изразява воля да се явява лично в съдебно заседание и да му бъде назначен преводач от езика урду:

„Съдията ме попита на английски дали искам да идвам на делото и какъв преводач искам. Казах й, че искам да участвам и че предпочитам преводач на урду.“

Г-н Мехмуд получава правна помощ от адвоката си по проекта HEAR. С Решение от 2.12.2015г. по административно дело 8571/2015, АССГ, 4 състав, прекратява задържането на г-н Мехмуд и на 8.12.2015г. той е освободен. Съдът се позовава на това, че г-н Мехмуд е търсещ закрила и изпълнението на извеждането му от страната е спряно по силата на закона. Съдът също отбелязва, че „няма данни какви действия са предприети от Дирекция „Миграция“ за връщане на чужденеца в държавата на произход“, считано от датата на изготвяне на документно-техническото изследване (8.10.2015г.), което потвърждава валидността на националния му паспорт. Пред съдията, чрез преводач от урду, г-н Мехмуд казва: „Не се чувствам добре със здравето. Имам високо кръвно, боли ме ръката, ходя при лекаря в дома, но той ни дава по едно хапче, от което няма ефект“. На изслушването в съда г-н Мехмуд също споделя за заплахата за живота му в Пакистан и защо не желае да се върне там. Той също така казва, че ако бъде освободен може да живее при приятели или да бъде настанен в РПЦ на ДАБ.

По случая на г-н Парвез също има мотивирано от съда насрочване на открито съдебно заседание, въпреки разпоредбата на националния закон: „Съдът следва да остави без приложение регламентираната в член 46а, алинея 4 ЗЧРБ процедура, като противоречаща на Директива 2008/115/ЕО и вместо нея да проведе спорно, състезателно производство, с равноправно участие на двете страни по правоотношението и осигуряване на правото им на защита в процеса, да събере доказателства за установяване на релевантните факти и да разгледа делото в открито заседание. (…) Препис от постъпилата по реда на член 46а от ЗЧРБ информация, предоставена от директора на дирекция „Миграция“ следва да се връчи на чужденеца, като му се окаже възможността да изрази становище по изложените обстоятелства в информацията и по искането за продължаване срока на настаняването му в СДВНЧ.“[102] Относно представената от ДМ декларация за отказ от права от г-н Парвез, в съдебно заседание пред съдията, той заявява чрез преводача от урду:

„Когато съм подписал Декларация от 20.08.2015г. не съм разбирал езика, там съм заявил, че не желая адвокат, но сега заявявам, че желая да ползвам такъв, тъй като разбирам превода.“

По време на интервюто по проекта HEAR, г-н Парвез споделя:

„Притесняваме се какво подписваме. Хората, които ги депортираха, мислеха, че подписват някакви документи за съда. И вече не подписваме нищо, защото няма преводач. Като отидох пред съдията, тя ме попита защо не съм подписал призовката. Казах й, че защото не знаех какво пише.“

Заповедта на директора на Дирекция „Миграция“ за продължаване на задържането е връчвана без преводач, с подпис на двама свидетели – служители на Дирекция „Миграция“, че „чужденецът е запознат със заповедта, но отказва да я получи/подпише“. Към датата на произнасяне на Съда на 4.12.2015г., г-н Парвез е вече освободен от 27.11.2015г.

В другите два случая, на г-н Мусаб и на г-н Хамид, АССГ, 44 състав, насрочва открити съдебни заседания, в които задържаните чужденци са изслушани със съдействието на преводач и на адвоката им по проекта HEAR. В случая на г-н Мусаб, съдебното заседание е на 11.12.2015г, а с Определение от 14.12.2015г по административно дело 11493/2015, АССГ заменя задържането с ежеседмична подписка[103]. Пред съда г-н Масуд заявява:

„От 4 години съм в България. Не мога да разбера защо една година от тези четири години съм прекарал в затвора.“

Мотивите на Съда да не продължи задържането са: „В съдебно заседание лицето заяви, че желае да остане в България, защото е подал молба за закрила по ЗУБ (…) Представят се доказателства, че е материално осигурен, има къде да живее и представя договор за наем.“ Съдът се позовава на делото Conka срещу Белгия^[104] и приема, че е в доказателствена тежест на Дирекция „Миграция“ да представи доказателства, че чужденецът ще се укрие. Съдът обсъжда принципа на пропорционалност. Посочва и изискването за разумни усилия от административния орган за подготовка на извеждането. В конкретния случай, от една страна, чужденецът е доказал, че прямо него е приложима по-лека мярка. От друга страна, директорът на Дирекция „Миграция“ „не представя по делото никакви доказателства, че идентифицира чужденеца и затова досега няма издаван документ, с който същият да пътува до страната си на произход„. „След като органът не е предприел такива действия за времето, през което лицето е задържано за период повече от 12 месеца^[105] и не е успял да установи необходимите му данни, то продължаване на задържането се явява неоправдано спрямо положените от органа усилия и несъразмерно на целта му спрямо ограничаването на правата на чужденеца. Целеното с него изпълнение на ПАМ може да се осигури и с по-малко засягане правата на чужденеца чрез по-лека от задържането мярка“.

В случая на г-н Хамид, съдът изслушва и двама свидетели, които г-н Хамид довежда за установяване на обстоятелствата относно приложимостта на алтернатива на задържането спрямо него. Десет дни след проведеното съдебно заседание, с Определение от 25.01.2016г. по административно дело 90/2016, АССГ заменя задържането на г-н Хамид с ежеседмична подписка. В изпълнение на решението на Съда, на 29.01.2016г. г-н Хамид е освободен.

Препоръки

Анализът на обобщената в този раздел информация води до следните препоръки във връзка с правото на изслушване от съда при контрола за законосъобразност на решението за продължаване периода на имиграционното задържане:

Член 46а, алинея 4 от ЗЧРБ трябва да бъде изменен в съответствие с правото на ЕС и международното право и да предвижда изслушване на задържания чужденец в съдебното производство относно решението за продължаване на имиграционното задържане.
Дирекция „Миграция“ на МВР трябва да прекрати практиката да представя в съда подписани от задържаните чужденци декларации, че не желаят да присъстват на съдебно заседание, не желаят преводач и адвокат. Доколкото тези декларации са подписвани без разяснение и без професионален превод, те са недействителни и не следва да бъдат кредитирани от съда.
За да може задържаният чужденец ефективно да упражни правото си на защита и изслушване в съдебното производство, съдът следва да му предостави необходимите за това процесуални гаранции. В съдебния процес чужденецът има право на езиков превод; уведомяване за насроченото съдебно заседание и за правото на изслушване; право на съдействие от адвокат или друг защитник; право на достъп до документите по преписката; осигуряване на възможност за изразяване на становище от чужденеца и изясняване на всички релевантни факти и обсъждане на становището на чужденеца от решаващия съд.

Обратно към съдържанието

IV. Интердисциплинарни изводи

От правна гледна точка, при спазване на правото на изслушване се подобрява качеството на административната процедура и на съдебния контрол, и се създават реални предпоставки за използване на задържането само като мярка в краен случай. Докладът говори за необходимостта от въвеждане и спазване на процесуални гаранции за упражняване на правото на изслушване от задържаните чужденци в България. Важна основа за тези стъпки е осъзнаването, че става дума за задържане, което може да продължи до 18 месеца, а не за „настаняване“ в „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ според заблуждаващите термини, използвани в ЗЧРБ.

Едно от повтарящите се свидетелства от страна на задържаните чужденци в България е, че спрямо тях се постъпва несправедливо и нечовешко:

„Тръгнах да бягам към Европа, защото се надявах, че тук ще бъда ценен повече като човек. Но съм разочарован. Не мога да се свържа със семейството си. Тук няма значение дали говориш истината или лъжеш, всички получават присъди.“

Според експерта-психолог в проекта HEAR, провалите в чуването не са лични проблеми на този или онзи професионалист, който не е „достатъчно обучен” или му липсва информация или няма преводач-посредник в комуникацията, а системен ефект от определени институционални практики. Тези практики се основават на сегрегация. Сегрегацията е практиката, която съпътства глобализацията. От една страна, съвременните технически средства за комуникация и пропускливостта на границите между държавите и културите подсилват тенденцията към унифициране и обединяване на хората във все по-големи групи. Но наред с това действа и другата противоположна тенденция, която цели „да поддържа или възстановява диверсификацията”[106]. През 70-те години на XX век Клод Леви-Строс казва, че човешката цивилизация е коалиция в световен мащаб на култури, които запазват своята оригиналност. Сегрегацията е провал на сепарацията, тоест, на отчитането и държането разделени на тези две тенденции. Мигрантите се възприемат като една маса от „различни“ хора, които искат да проникнат незаконно и да ни дестабилизират. Това, което мигрантите и бежанците казват, и това, което представляват със загубата на корени и стабилна среда, събужда страх в другите, в тези, които ги приемат и се предполага да ги слушат, за да чуят нещо. Този страх води до това, че чужденците трябва да бъдат изключвани – това, което казват, да се оставя настрана като ненужно. Това изключване в случаите на нашите интервюирани взема парадоксални форми. Как да си обясним логично грешките при регистрацията, които са толкова чести в България. Те засягат отбелязването на страната на произход, рождената дата, записването на имената, езиците за контакт с този човек. Това толкова често разминаване между думите на хората и начина, по който са регистрирани, ни кара да търсим друго обяснение извън „прехвърлянето на топката” – те са виновни, защото не са казали в началото или са излъгали умишлено. Тази липса на чуваемост ни води към предположението, че властите ситуират тези хора много често на мястото на този, който не знае какво казва, когато говори по подобие на малките деца или лудите. Тази сегрегация води до това мигрантите толкова често да не са чути, че техните думи са оставени настрана и думата на някой друг – преводач или служител – може да има по-голяма тежест от собствените думи на самите мигранти. От друга страна, когато в институцията доминиращата практика е сегрегационната, то кохезията на групата на персонала се поддържа от изключването на един външен, чужд друг, който става полюс на омразата. Това означава, че върху задържаните чужденци се проектира, че те са източник на заплаха, омраза и лъжи и групата на служителите се сплотява благодарение на този външен полюс. Основната ценност става избягването и предотвратяването на щетите, които идват от този външен враг.

Извеждането на сегрегацията като основен феномен при задържането и третирането на имигрантите и на бежанците показва необходимостта от политически мерки за създаване на процедури и условия за адекватно изслушване в съответствие със съществуващите правни стандарти. Като се вземе предвид, че става дума за държава, в която и институции като училищата, болниците и местата за грижи за изоставени деца и възрастни са засегнати сериозно от практики на сегрегация, то можем да си представим трудностите пред установяването на подходи, основани върху изслушването и диалога. От друга страна, няма друг противовес на съсредоточаването на много сила, власт и доминантност на едно място.

Според експерта-социолог в проекта HEAR, важно е разбирането за социалния контекст, в който задържаните не са чувани. В България традиционно емиграцията е много по-голяма от имиграцията. По време на Студената война, миграцията и мобилността от и към България са стриктно контролирани от държавата.^[107] След края на тоталитарния период през 1989г., около 2 милиона граждани напускат държавата. България няма нито традиция, нито модели на приемане и интегриране на имигранти. Единственото изключение може би са гражданите на бившия Съветски съюз. Според последното официално Преброяване на населението (2011г.), чужденците, които имат постоянно пребиваване в България, са 0,5% от населението.^[108]. Националното миграционно законодателство все още отразява някои от тези нагласи, възприети по времето на Студената война. Така мигрантите са – по подразбиране – заплаха за националната сигурност, особено имигрантите от Близкия изток и Африка. Политиците и медиите обикновено комуникират тези видове тревожно отношение към обществото. Анализът на проведените в проекта HEAR интервюта със задържани чужденци показва следните често срещани практики на неизслушване на задържаните: не-даване на информация при задържането на лицето, липса на комуникация с човека по време на периода на задържане и липса на ясни правила и предсказуемост. Тези практики водят до психически проблеми в задържаните (депресия, гняв, самонараняване, опит за самоубийство), разочарование и липса на доверие във властите. По този начин при освобождаването на човека, опитът с липса на изслушване и уважение може да подкопава социалната интеграция и да доведе до потенциално радикализиране.

„Човек е човек до тогава, докато се държи човечно с хората.“ – Акмал

„Бусманци е място, където събуждат омраза в сърцата на хората: не само към полицаите, но към българите като цяло. Според мен за България е по-добре да няма Бусманци, отколкото да има.“ – Фарамарз.

Обратно към съдържанието

[1] „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ е официалното наименование на центъра за имиграционно задържане в България.

[2] Подробна информация за профила на респондентите вижте в следващия раздел на доклада

[3] При последващо задържане е посочена продължителността само на последното (настоящото) задържане

[4] Вж „Изследване на индивидуални случаи: 5. Случаят на Хафизех, Моджахед и Сетарех.“

[5] Решение за предоставяне на достъп до обществена информация No.812100-12241/16.05.2016г., Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, МВР.

[6] Това са данните за пълнолетните лица. За непълнолетните лица няма разделение на данните по пол и общият им брой е 1073.

[7] Вж параграфи 17-38 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[8] Член 15, параграф 1 от Директивата за връщане

[9] Вж параграфи 39-47 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[10] Съгласно член 44, алинея 6 във връзка с член 44, алинея 1 от ЗЧРБ, заповедите за имиграционно задържане в България могат да се издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно член 46а, ал.1 от ЗЧРБ, заповедите се обжалват пред компетентните съдилища по реда на АПК.

[11] Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство

[12] Грешката не е поправена в регистъра на СДВНЧ, дори и след като г-н Мехмуд предоставя оригиналния си национален паспорт. Вж „Изследване на индивидуални случаи: 8. Случаят на Мехмуд“.

[13] „Синята карта“ е регистрационната карта на търсещ закрила

[14] Член 44, алинея 9 от Закона за чужденците в Република България гласи: „По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.“

[15] За липсата на чуваемост от властите, дори след официалните сигнали до тях за действителната възраст на децата, виж „Изследване на индивидуални случаи: 3. Непридружени деца от Пакистан и 4.Непридружени деца от Афганистан“.

[16] Имиграционното задържане е приложено като първа мярка, без обсъждане на алтернативи на задържането, дори в случая на човек без гражданство, който от 24 години живее в България и няма твърдения, че той заплашва обществения ред или националната сигурност. Вж, „Изследване на индивидуални случаи: 1. Случаят на Христоф“.

[17] Вж параграфи 33-38 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти.

[18] „ПАМ“ (принудителна административна мярка) се отнася до заповедта за извеждане на г-н Фарамарз.

[19] Вж, „Изследване на индивидуални случаи: 7. Случаят на Фарамарз.“

[20] § 1, точка 4б от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ

[21] Решение No.212164-54 от 21 юни 2016г. за предоставяне достъп до обществена информация, Министерство на вътрешните работи на Република България

[22] Член 74, алинея 2, точка 6, буква „е“ от ЗМВР; Член 16 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

[23] Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, член 15.

[24] Пак там, член 15, алинея 7

[25] Вж параграфи 17-38 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[26] Пример за такава практика вж в „Изследване на индивидуални случаи: 9. Случаят на Мусаб.“

[27] Член 44, алинея 5 от ЗЧРБ гласи: „Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане.“

[28] Вж параграфи 48-50 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[29] Член 149, алинея 1 от АПК

[30] Член 61 от АПК урежда правилата на съобщаване на индивидуалните административни актове в България

[31] Отговор от 19.07.2016г. по заявление за достъп до обществена информация вх.No.18532 от 08.07.2016г. на заместник-председателя на АССГ

[32] Писмо с Изх. номер 603/18.08.2016г. на Главния секретар на ВАС

[33] Решение No.3/02.08.2016 по член 28, алинея 2 от Закона за достъп до обществена информация на Председателя на АСХ

[34] Директор на СДВР, Решение No.513000-13711/16.08.2016г. във връзка със заявление за достъп до обществена информация.

[35] МВР, Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Решение No.812104-75/21.07.2016 относно предоставяне на достъп до обществена информация

[36] Публикуваме само пълните данни, където има отговор както за броя на издадените, така и за броя на обжалваните заповеди за имиграционно задържане. Така, например, в отговора на МВР е посочено, че не е водена статистика за обжалваните заповеди, издадени от директорите на ГДГП и на РДГП-Русе. Според отговора, статистика не се води и в дирекция „Миграция“ на МВР.

[37] В превод от английски език: „Това е за твоето шестмесечно задържане. Подпиши тук.“

[38] В превод от английски език: „Подпиши!“

[39] От английски език: „Подпиши и тръгвай“.

[40] От английски език: „Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!“

[41] Вж параграфи 50-53 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[42] Директор на СДВР, Решение No.513000-13711/16.08.2016г. във връзка със заявление за достъп до обществена информация.

[43] Член 44, алинея 7 от ЗЧРБ

[44] Решение No.812104-75/21.07.2016 относно предоставяне на достъп до обществена информация на Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, МВР

[45] МВР, Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Решение No.212164-54/21.06.2016г. относно предоставяне на достъп до обществена информация

[46] Виж по-долу раздел „Право на изслушване по време на задържането“

[47] Омбудсман на Република България, Годишен доклад като национален превантивен механизъм за 2015г., Стр.21, http://www.ombudsman.bg/pictures/file/Report_NPM_2015_Final_Edited.pdf

[48] В Годишния доклад за наблюдение на границите през 2015г. на Български хелзински комитет заповедта е цитирана с година „2016г.“, вж стр.27 от доклада http://www.bghelsinki.org/media/uploads/documents/reports/special/2015_annual_report_access_to_territory_and_asylum_procedure_bg.pdf

[49] Пак там

[50] Вж параграфи 54-56 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[51] Адм. дело 7592/2015 по описа на АССГ

[52] Адм. дело 6879/2015 по описа на АССГ

[53] Адм. дело С-9/2016 по описа на ВАС

[54] Адм. дело 1401/2016 по описа на АССГ

[55] Обсъждане по същество на решенията на Съда се съдържа в „Изследване на индивидуални случаи: 7. Случаят на Фарамарз; 9. Случаят на Мусаб.“

[56] Съгласно Решение No.812104-75/21.07.2016 относно предоставяне на достъп до обществена информация на Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, МВР, „Дирекция „Миграция“ – МВР не поддържа регистър на издадените заповеди за принудително настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането, издадени от органите по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ.“

[57] Съгласно член 44, алинея 6 от ЗЧРБ

[58] Съгласно член 44, алинея 7 от ЗЧРБ

[59] Съгласно член 13 от Наредба № Із-1201 от 1 юни 2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци (Наредбата за СДВНЧ)

[60] Става дума за преводача по проекта HEAR

[61] Вж още свидетелства за полицейско насилие при „Изследване на индивидуални случаи: 2.Сафар“.

[62] Вж подробен разказ при „Изследване на индивидуални случаи: 3. Непридружени деца от Пакистан“.

[63] Наредба № 8121з-1130 от 14 септември 2015г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на Министерството на вътрешните работи, издадена от МВР

[64] Разказът е публикуван за първи път в блога на ФАР: „Безстрашие“, 16.10.2015г., http://blog.farbg.eu/безстрашие/

[65] От английски език, „Докторът не е свободен“

[66] Случаят на Мусаб е разгледан по-подробно в „Изследване на индивидуални случаи: 9. Мусаб“. Там психологът по проекта HEAR прави коментар на психологическата интервенция при дисциплинарното наказване в СДВНЧ.

[67] Вж, Иларева, Валерия, Имиграционното задържане в международното право и практика (В търсене на решения за предизвикателствата в България), списание Правата на човека, брой 1/2008, стр.31-34

[68] Вж параграф 63 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[69] Вж, Център за изследване на демокрацията, Аналитичен доклад. Наблюдение на принудителното връщане в България., юни 2015г., стр.35, http://www.dmp.mvr.bg/NR/rdonlyres/3C8D62B8-E8D0-4920-91A7-7C0B349D2C61/0/Analit_doklad.pdf

[70] Дирекция „Миграция“ на МВР е основният административен орган в България, който подготвя и изпълнява операции по принудително връщане. Вж, Център за изследване на демокрацията, Аналитичен доклад. Наблюдение на принудителното връщане в България., юни 2015г., стр.33-35, http://www.dmp.mvr.bg/NR/rdonlyres/3C8D62B8-E8D0-4920-91A7-7C0B349D2C61/0/Analit_doklad.pdf

[71] Вж параграф 65 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните чужденци

[72] Член 44, алинея 8 от ЗЧРБ

[73] Вж параграф 66 от Наръчника за правото на задържаните имигранти да бъдат изслушвани

[74] Случаят на Христоф е по-подробно разгледан в „Изследване на индивидуални случаи: 1. Случаят на Христоф.“

[75] Решение от 11 октомври 2011г. по делото Ауад срещу България, жалба 46390/10, параграфи 133 и 139

[76] Член 44, алинея 8 от ЗЧРБ.

[77] Основната причина, обаче, началникът на СДВНЧ да иска освобождаването на г-н Фарамарз, са крайните отчаяни мерки на протест, предприети от самия чужденец: „На 23.02.2016г. чужденецът отказва прием на храна и медикаменти. С цел запазване живота и здравето му, отдел СДВНЧ-София създава организация по отвеждането на чужденеца до Медицински институт на МВР. Пред медицинското лице от Медицинския институт чужденецът отказва да бъде хоспитализиран, поради което същият ден е върнат в Дома.“ (Докладна записка на началника на СДВНЧ).

[78] Определение от 26.02.2016г. по административно дело 176/2016 по описа на Административен съд – София град

[79] Случаят на г-н Маджид е разгледан по-подробно в „Изследване на индивидуални случаи: 6. Случаят на Маджид.“

[80] Член 67 от Закона за убежището и бежанците

[81] Вж параграфи 70 и 71 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти.

[82] МВР, Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Решение No.812104-75/21.07.2016 относно предоставяне на достъп до обществена информация

[83] Член 58 (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) ЗУБ: „Когато молбата по ал. 3 е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците, която извършва регистрацията по чл. 61, ал. 2 не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата.“

[84] Вж, например, Ilareva, V., Arbitrariness regarding Access to the Asylum Procedure in Bulgaria. Information Note. 2 January 2012; AIDA Bulgaria Country Report: Fourth Update, October 2015, page 13; Иларева, Валерия (съст.), Сборник по бежанско право, Блег фламинго пъблишинг, 2015г., Раздел 2. Предговор

[85] В 4 случая ставаше дума за последваща молба за закрила. В 1 случай лицето е било задържано, докато е в процедура по разглеждане на молбата му за закрила (когато отива на интервю в ДАБ), в 1 случай задържаният чужденец имаше статут на международна закрила и в 1 случай човек без гражданство не беше кандидатствал за международна закрила, тъй като от 24 години живее в България.

[86] Отговор със същото съдържание получихме и по случаите на пакистански граждани.

[87] Решение по адм. дело 11445/2015, АССГ, 42 с-в

[88] Адресът е на изоставена сграда непосредствено до СДВНЧ. Нейна снимка има при „Изследване на индивидуални случаи: 6. Случаят на Маджид.“

[89] Така, например, Зайн е изведен от България, но операцията по връщане в Пакистан се проваля и той е върнат в СДВНЧ. След това е регистриран от ДАБ и освободен.

[90] Случаят на г-н Халил е разгледан по-подробно в „Изследване на индивидуални случаи: 10. Случаят на Халил.“

[91] От английски език, „Убежище“ или „Депортация“.

[92] Член 15, параграф 3, буква „в“ от Директива 2013/32/ЕС изисква търсещият закрила да може да общува ясно на разбираемия от него език.

[93] Решение от 11.03.2016г. по адм. дело 12045/2015, АССГ

[94] Решение от 24.03.2016г. по а.д.12044/2015 АССГ

[95] Член 4, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС гласи: „Държавите-членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата-членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.“

[96] За сравнение, във Великобритания Съдът вече обяви провеждането на ускорено бежанско производство в условия на имиграционно задържане за противоречащо на стандартите за справедливост. Съдебните прецеденти са представени в: Detention Action, The Legal Challenge: http://detentionaction.org.uk/campaigns/end-the-fast-track-to-despair/legal-challenge

[97] Наредба № Із-1201 от 1 юни 2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци

[98] Вж параграфи 73-78 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните имигранти

[99] Във връзка с дисциплинарните наказания спрямо г-н Мусаб и липсата на изслушване при налагането им, вж „Изследване на индивидуални случаи: 9. Случаят на Мусаб“.

[100] Вж параграфи 73-75 от Наръчника за правото на изслушване на задържаните чужденци

[101] Определение от 27.05.2010г. по адм. дело 2724/2010 по описа на ВАС и последвалата съдебна практика.

[102] Определение на АССГ, 8 с-в, от 2.11.2015г. по административно дело 8284/2015г.

[103] „Ежеседмична подписка“ е популярното название на по-леката, алтернативна на задържането мярка „задължение чужденецът да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването“ съгласно член 44, алинея 5 от ЗЧРБ.

[104] Решение от 5 февруари 2002г. по делото Conka v. Belgium, жалба 51564/99

[105] Отчита се сумарният период на предишните му задържания

[106] По думите на антрополога- културолог Клод Леви-Строс (Claude Lévi-Strauss) от 50-те години на XX век

[107] Вж, например, Кръстева, От миграция към мобилност. Политики и пътища, Издателство на Нов български университет, 2014; Лякова, M., Дебатът за миграционните движения към България – измерения на чуждостта днес, в: По стъпките на другия. Сборник в чест на Майя Грекова, Издателство „Просвета“, 2014.

[108]Източник: Национален статистически институт, стр. 23-24: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf

Обратно към съдържанието