Христоф [1] е мъж на 55 години. Той е без гражданство, от бивша Югославия, но в заповедите за принудително отвеждане до границата и за имиграционно задържане е записан като гражданин на Босна и Херцеговина.
„Аз само един акт за раждане съм имал. Друго не съм имал в този живот.“ „Искам да живея ден за ден. Нямам друго за живота ми.“
Напуска страната си на произход през 1992г., след като съпругата и двете му малки деца са убити във войната в Босна (1992-1995г.). Показва рани от куршуми на крака си.
„Не знам защо живея този живот.“
През 1992 година пресича пеша българската граница, без да бъде спрян от някого. Оттогава, вече в продължение на 24 години живее в България. Говори български, чувства се напълно вписан в България и няма никакви контакти със страната си на произход.
„От 24 години живея в България. Най-големият ми страх е да не ме изгонят оттука. Аз вече на тази възраст не мога да изградя нов живот. Аз търся български гражданин да стана. 24 години не са 24 часа или 24 месеца, а години.“
В СДВНЧ[2]-Бусманци е задържан от 04.12.2015г. до 04.04.2016г. Продължителност на задържане: 4 месеца.
„(В България) той е имал ‘свой дом’, ‘работил е, за да се изхранва’ и ‘се чувства българин’. Задържането извиква към живот най-трудните моменти от биографията му и е преживяно като повторна травматизация“.[3]
Христоф има здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане, които се влошават по време на имиграционното му задържане:
„Стяга ме сърцето. Имам високо кръвно. Не ме пускат на чист въздух. Малко да се държат с възрастните хора като човек. Има много добри хора, но и много лоши хора тук.“
Първоначално Христоф е задържан за срок до 24 часа на 3.12.2015г. на основание член 72, ал.1, т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи: „лице, на което не може да се установи самоличността му„. В декларацията към заповедта за задържане е отбелязано, че той има здравословни проблеми – високо кръвно. На следващия ден са издадени заповеди за принудителното му извеждане и за имиграционното му задържане. В заповедта за имиграционно задържане на Христоф е посочено, че тя е издадена „имайки предвид факта, че лицето е влязло нелегално в страната, без документи и има опасност да осуети изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата“. Не е отбелязано, че става дума за нелегално влизане в страната, случило се преди 24 години. Няма обсъждане на приложимост на по-леки от задържането мерки.
„Не съм престъпник. В този живот не съм правил лошо, само съм работил да изкарвам хляба.“ „Нека да ми дадат възможност и срок да си оправя документите“. „Аз искам да живея свободно. Да работя, да дам нещо от себе си. Не да стоя затворен и да ям на гърба на другите.“
Христоф не е успял да подаде жалба срещу заповедта за имиграционното си задържане. Не знае, че е имал право на жалба и на правна помощ. Когато разбира, че не се е възползвал от право на адвокат, което е имал, той възкликва:
„Как е възможно да не искам адвокат? Никой не ми е казал, че имам право!“
„Никога през живота ми не съм мислил, че ще имам толкова голямо наказание. Долно наказание!“
Около месец след задържането му, Христоф е насочен към адвокат на Фондация за достъп до права – ФАР от друг задържан чужденец. Тъй като Христоф е задържан, събирането на необходимите документи, доказващи наличие на адрес на пребиваване и лице, което поема ангажимента да гарантира за издръжката на Христоф, отнема близо два месеца. Въпреки това, приятел на Христоф подписва необходимата нотариална декларация[4] със съответните доказателства, а кметът на селото, в което Христоф живее, изготвя специална препоръка, че няма опасност Христоф да се укрие. Междувременно, служител от СДВНЧ казва на Христоф, че не могат да намерят нищо за неговото гражданство. В отговор на подадената на 7 март 2016г. молба за освобождаването му, на 4 април 2016г. задържането на Христоф е заменено с „ежеседмично явяване в районното управление на полицията“.
Коментар:
Случаят на Христоф е пример за налагане на имиграционно задържане като първа мярка, без обсъждане на възможност за прилагане на по-леки мерки, въпреки че лицето живее в България от 24 години, има свой дом и адрес на пребиваване и подкрепа от местната общност.
Още от самото начало на задържането на Христоф липсва разумна възможност за извеждането му, тъй като той няма гражданство и държава, където да бъде върнат. Административният орган, обаче, не го е идентифицирал като лице без гражданство, а формално е записал Христоф като гражданин на Босна и Херцеговина.
Четирите месеца на имиграционно задържане на Христоф не са нито необходими, нито пропорционални на преследваната цел – връщането му като незаконнопребиваващ чужденец. По време на срещите с него, Христоф все повтаря, че не е престъпник – той възприема имиграционното си задържане като наказание за нещо лошо, което властите са счели, че е направил.
„Тук броим дори часовете и минутите и секундите, защото е много тежко. Защото не си престъпник.“
„За кокошка, няма прошка. За милиони, няма закони. Аз ако имах милиони, нямаше да съм тук.“
В хода на административното производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане органът не е изслушал Христоф. Въпреки че Христоф владее български език, той не е получил информация относно правото да подаде жалба срещу заповедта за имиграционно задържане и законосъобразността на тази заповед не е била обект на съдебен контрол.
С правна помощ по проекта HEAR, Христоф успява да постигне замяна на задържането с по-лека мярка, ежеседмична подписка.
Из разговорите с Христоф:
– Имате ли вяра?
– Вярвам само на Господ. И на моята глава и на моите ръце.
– За какво мечтаете?
– Мечтата ми е да имам свобода и да имам документ за самоличност.
– Какво бихте променили, ако можехте?
– Документите. Но те зависеха от постоянна работа и пари. Нямаше да работя за по 5-10 лева, а за нормално заплащане. Но като нямаш документ, те използват.
– Имате мартеници на ръката.
– Да, полицайките, жената от стола и докторката ми вързаха мартеници. Най-добрите жени.
– Как Ви се отрази задържането?
– Много лошо. Да живееш на това място означава да си умрял и, като излезеш оттук, да се родиш наново.
[1] Името е псевдоним, избран от интервюирания човек
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[3] Експертно становище от независим психолог, който се среща с Христоф в СДВНЧ
[4] Съгласно член 72, алинея 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, „(л)ице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, попълва декларация по образец съгласно приложение № 7 и представя доказателства за достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия за страната“.