Фарамарз е мъж на 51 години. Той е жертва на изтезание в страната си на произход[1] и човек с увреждания (болест на Бехтерев и деформация на гръбначния стълб). Страда и от „кумулативен стрес“, натрупан през годините на неговото изгнание. От 9 години е извън държавата си на гражданство, Иран. Върнат е от Дания в България по силата на т.нар. Дъблински регламент[2] на 20.01.2016г., като на същия ден е задържан в СДВНЧ[3]-Бусманци. По първата му молба за закрила в България има отказ от 2007г., след което Фарамарз е пребивавал няколко години в Гърция, а след това е отишъл в Дания.
В Докладна записка от Медицинския институт на МВР до Началника на СДВНЧ-София от 23.02.2016г. е записано, че чужденецът е в „увредено общо състояние“ с множество диагнози, бил е хоспитализиран в кардиологията на МИ на МВР, понастоящем е настанен в „медицински изолатор“ на СДВНЧ и „не е уместен продължителен престой в СДВНЧ-София поради риск за здравето и живота му“.
„Изписаха ми лекарства за сърцето. Две седмици стоя рецептата и не ми купиха и не ми дадоха.“
Фарамарз е освободен от СДВНЧ на 01.03.2016г.. Период на задържане: 1 месец и 10 дни.
„На 23.02.2016г. чужденецът отказва прием на храна и медикаменти. С цел запазване живота и здравето му, отдел СДВНЧ-София създава организация по отвеждането на чужденеца до Медицински институт на МВР. Пред медицинското лице от Медицинския институт чужденецът отказва да бъде хоспитализиран, поради което същият ден е върнат в Дома“[4]
За деня на пристигането си от Дания в България, Фарамарз споделя:
„Когато пристигнах (на аерогарата) никой не говори с мен. Само ме биха. В стаята имаше пепелник и цигари и си извадих една цигара, за да пуша. Полицаят влезе в стаята, удари мe по лицето, по един шамар от двете страни, и ми каза: „Тук е България. Understand?”
Удари ме по ръцете. Цигарата ми падна. (…) Не посмях да кажа нищо след това.
Страхувах се да говоря.“
Заповедта за имиграционно задържане е издадена от директора на Дирекция „Миграция“ на МВР 2 дни преди Фарамарз да пристигне на българска територия, без изслушване. Заповедта е издадена на 18.01.2016г., а той пристига в България на 20.01.2016г. В нея като мотиви единствено е посочено, че се издава „предвид обстоятелствата, че е необходимо да се създаде организация за осигуряване транспортна връзка и билет на лицето до страната на произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ“. При първоначалния медицински преглед на 20.01.2016г. длъжностното лице към Медицинска служба към СДВНЧ-София е документирало, че чужденецът е с деформация на гръбначен стълб и болест на Бехтерев, но мярката по задържане не е променена.
„Когато пристигнахме, първо ни претърсиха, дори взеха някои неща от багажа ми. След това ме пратиха на етажа и никакви обяснения не ми дадоха.
Заради проблема ми с гръбначния стълб, за да ме претърсят, ме накараха да се съблека изцяло. Казах им, че съм минал през две летища и там съм прегледан с рентген, но въпреки това ме накараха да се съблека. Спомних си филмите за Съветския съюз от 50-те години – по какъв начин са унижавали хората. Атмосферата, начинът, по който ме посрещнаха, бяха плашещи. Тяхното отношение някак вкарва стреса в теб. Когато влезеш там, чувстваш се така, сякаш обратен път навън няма. Само на Божие чудо се надявах. У мен оживяха спомените (за предишно насилие, преживяно преди да дойда в България), преживях онези неща отново.“
Със съдействието на адвокат по проекта HEAR, Фарамарз подава жалба срещу заповедта за имиграционно задържане в 14-дневния срок за това, въпреки че не му е даден екземпляр от заповедта. Екземпляр от заповедта не му е предоставен, тъй като, при липса на преводач, Фарамарз е отказал да сложи подпис под бланкетния текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“. Отказът той да се подпише е удостоверен с подписите на двама свидетели.
„Съдията няма ли да се ядоса, ако й кажа, че задържането е нечовешко за мен?“
По съдебното дело за обжалване на заповедта за принудително настаняване, Фарамарз чрез адвоката си узнава и за заповедта за принудително отвеждане до границата, издадена през 2008г., когато той вече е бил в Гърция. Заповедта не му е съобщавана и е без негов подпис. Той подава жалба и срещу нея. С решение от 26.07.2016г., Съдът[5] уважава жалбата на Фарамарз и отменя заповедта за принудителното му отвеждане до границата и забраната да влиза в страната за 10 години. Съдът посочва:
„Липсват и данни изобщо да са събирани доказателства, като само в акта е отразен крайния извод, посочен и като основание в закона, което е незаконосъобразно. В този аспект се споделя съображението в жалбата, че е съществено процесуално нарушение неизслушването на лицето, съобразно чл.34 от АПК. Не са иззети сведения от същото от къде има данни, че може да си подсигури издръжка, за да може да се направи обратната констатация, че липсват средства за издръжка.“
По отношение на заповедта за принудително настаняване, с Решение от 12.07.2016г. АССГ[6], 3 с-в, отхвърля жалбата. Фарамарз обжалва пред Върховния административен съд като посочва, че АССГ не е отчел, че чужденецът не е бил уведомен за започнатото административно производство по издаване на заповед за имиграционно задържане, за да може да се възползва от правото си да изложи съображения. Вместо това, решаващият състав на АССГ е приел, че „(н)е са налице данни в хода на административното производство оспорващият да е изисквал документи, които да са му отказани или за представени от лицето доказателства пред административния орган, които да не са взети предвид при издаване на заповедта.“; „в хода на административното производство оспорващият не е декларирал адрес, на който би могъл да пребивава в България. При тези данни обоснован се явява изводът, че за оспорващия е налице опасност да се укрие„; „не се установява пред ответния административен орган да са представени доказателства за това, че чужденецът принадлежи към уязвима група, за да се приеме, че това обстоятелство не е отчетено при издаване на оспорената заповед“.
Фарамарз подава последваща молба за международна закрила. На 12.02.2016г., обаче, в СДВНЧ му е връчено решение от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за недопустимост на последващата молба.
„Преводачът беше пащун и говореше много малко персийски. Казаха ми, че имам отказ по молбата ми отпреди 10 години, че новата ми молба да бъда регистриран като търсещ закрила, изобщо не важи. Питах ги: „Кой ме е интервюирал?” „Кой е говорил с мен и е разбрал, че моята молба не означава нищо?”“
С помощта на адвоката си по проекта HEAR, Фарамарз подава жалба в съда срещу решението на ДАБ. Междувременно, на фона на гладната и жадна стачка на Фарамарз, ръководството на СДВНЧ, където той е задържан, пише доклад до директора на Дирекция „Миграция“, застъпвайки се за освобождаването му. Молбата за закрила на Фарамарз е регистрирана на 01.03.2016г., когато той е освободен и предаден на ДАБ.
Коментар:
Заповедта за имиграционно задържане на Фарамарз е пример за прилагане на задържането като първа мярка, без предварително изслушване на чужденеца, което да позволи идентификация на неговата уязвимост (жертва на изтезание и лице с физически увреждания). Заповедта е издадена 2 дни преди пристигането на чужденеца в България.
Въпреки че екземпляр от заповедта за имиграционно задържане не е връчен на Фарамарз (след като той отказва да положи подпис под текст, чието съдържание не му е известно), той успява да обжалва заповедта с правна помощ по проекта HEAR. По случая са образувани две стратегически дела:
Едното дело, което Фарамарз печели пред Административен съд – София град (АССГ), е срещу заповедта за принудителното му връщане. Съдът стига до извода, че неизслушването на Фарамарз при издаването на заповедта (например, относно позоваването на обстоятелството, че той не разполага със средства за издръжка) е съществено процесуално нарушение.
По другото дело, срещу заповедта за имиграционното задържане на Фарамарз, решаващият състав на АССГ отхвърля жалбата на Фарамарз, но човекът обжалва пред Върховния административен съд. В решението си АССГ не отчита, че – без да бъде уведомен за започнатото производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане – Фарамарз не би могъл да представи доказателства в своя защита и да изрази ефективно становище. Освен това, правото на изслушване се отнася до изслушване ПРЕДИ приемане на увреждащия акт, а не след това. В Решението на АССГ неправилно е прието, че няма нарушение на правото на изслушване, тъй като „от приложената по делото анкетна карта се установява, че с чужденеца е проведено интервю непосредствено след настаняването му в СДВНЧ“. По касационната жалба на Фарамарз предстои важно решение на ВАС относно правото на изслушване.
Изображението е използвано с лиценз от Shutterstock.com
Из разговорите с Фарамарз:
„Нищо друго не искам. Само да ми дават право да живея тук.“
– За Вас какво е Специалният дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци?
– Място, където събуждат омраза в сърцата на хората: не само към полицаите, но към българите като цяло. Според мен за България е по-добре да няма Бусманци, отколкото да има.
Аз лично не съм бил свидетел на полицейско насилие в Бусманци, но когато съм искал да говоря с полицаите и съм молел някои от задържаните да дойдат и да ми превеждат, са ми отговаряли: „Не, недей, защото полицията тук няма добро отношение към нас и ще ни бият.
Ако отидех да поискам вестник, например, те ни гонеха, все едно имаме някаква тежка болест и се пазят от нас, така ни унижаваха.”
– Как се почувствахте, когато Ви освободиха от СДВНЧ?
– Като дете, което е излязло от утробата на бременна майка с много болести. Можело е всичко да се случи с него, да не се роди живо, но сега се е освободило от всички тези болести. Така се чувствах, когато излязох от Бусманци.
[1] За това е освидетелстван от експертни комисии в България и Гърция
[2] Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство
[3] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[4] Из Докладна записка на Началник Отдел „СДВНЧ-София“ до Директора на Дирекция „Миграция“.
[5] Административен съд – София град (АССГ), 47 състав, адм.дело 3817/2016
[6] Административно дело 1401/2016