Халил е гражданин на Сирия, кюрд, на 26 години, несемеен, студент. Със себе си има сирийска лична карта, военна книжка и документ от университета.
„Имах дилема: да завърша следването си или да остана жив. Имам братовчед – отиде на изпит за стоматолог и беше отвлечен от ДАЕШ за два месеца. Там е пълна липса на сигурност. В Сирия, ако си кюрд, те възприемат, че си член на ПКК. Убийствата в Сирия са на основа на етническия ти произход.“
Задържан е на 04.09.2015г. Освободен е на 08.01.2016г. Продължителност на задържане в СДВНЧ[1]: 4 месеца и 4 дни.
Халил разказва, че на българо-сръбската граница български полицай хваща него и спътниците му и им взема парите и телефоните. След това с полицейската кола ги оставя на българската граница. По-късно идва друга полицейска кола и ги водят в полицейския участък.
„Първите 24 часа бях много притеснен. Разпитваха ме, „кои те спряха, взеха телефона и парите и те пуснаха“. Много ме е страх от полицията и всичко им казах.“
Българските власти започват разследване, а Халил има качеството на свидетел. Той счита, че затова го държат дълго време в СДВНЧ. От СДВНЧ-Бусманци веднъж са го закарали до Централния затвор в София и три часа са водели разпит.
„Притеснявам се да не се удължи срокът на задържане и да не се удължат процедурите.“
Напрежението и неизвестността в условия на задържане се отразяват много негативно на психиката на Халил.
„Сънувах много кошмари и преди да ме задържат. Тук се влошава.“
На срещите с него, адвокатът по проекта “HEAR” вижда, че ръцете му треперят, той е много напрегнат, но отказва насочване към психолог.
„Просто искам да се махна оттук. И знаете ли, искам да се махна не просто от затвора в Бусманци, но и от всичко тук.“
В заповедите, издадени срещу Халил, има грешки в имената му – имената са записани от полицая, преди да дойде преводач от арабски език в полицейския участък. Заповедта за задържане на лице за срок до 24 часа в Драгоман е връчена с преводач. В заповедта за имиграционното задържане на Халил като мотиви за издаването й е записано, че е издадена във връзка със съществуващи пречки за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата, изразяващи се в това, че „чужденецът не притежава необходимите средства да напусне страната, а в страната му на произход има въоръжен конфликт, което възпрепятства изпълнението на заповедта“. Заповедта за имиграционно задържане е издадена от началника на Гранично полицейско управление – Калотина и има подпис и личните данни на преводач. Въпреки това, не е обжалвана от Халил.
Халил подава молба за международна закрила на третия ден от задържането му в СДВНЧ, за което му помага неправителствена организация. След това обаче Държавната агенция за бежанците (ДАБ) бездейства да го регистрира. Чрез адвоката си по проекта HEAR, Халил подава молба за регистрация пряко в деловодството на ДАБ на 27.10.2015г. В отговор на молбата от 27.10.2015г., началникът на Регистрационно-приемателния център на ДАБ в квартал Овча купел отговаря с писмо от 11.11.2015г., че към молбата за регистрация е приложена саморъчно написана молба, която не е придружена с превод на български език: „След като се позовавате на документ на чужд език, осъществявайки правно представителство съгласно така представеното пълномощно на заинтересованата страна, е необходимо да осигурите легализиран превод на молбата на български език“. На 17.11.2015г. Халил завежда иск в съда срещу бездействието на ДАБ. С Решение по административно дело 11445/2015, Административен съд – София град, 42 състав, осъжда председателя на ДАБ „да регистрира и открие лично дело на г-н Халил (…), както и да го настани в териториално поделение на ДАБ и да му издаде регистрационна карта“. Междувременно, Халил е регистриран от ДАБ на 26.11.2015г. и освободен от СДВНЧ 1 месец и 14 дни по-късно, на 08.01.2016г.
По време на задържането си в СДВНЧ Халил е объркан и притеснен от липсата на правна сигурност:
„Аз тук изобщо не се чувствам сигурно. Защото тук няма закон. Защото съм тук вече три месеца задържан, а аз самият бях жертва на престъпление. (…) Всеки вижда България като нещо, през което да премине възможно най-бързо.“
Той не знае кой разговаря с него при интервютата с властимащи в СДВНЧ. Запитан от кого е бил изслушван, той си припомня, че около 2 седмици след задържането му „някакви хора, които работят тук“ провеждат с него интервю. „Не се представиха.“ На въпроса „Вие как се чувствахте по време на това интервю?“, Халил отговаря:
„Исках да си тръгвам. Бях доста притеснен, защото ме питаха доста неща за Сирия, а аз не исках да си спомням. Те ме натъжават и се чувствам зле. Аз съм задържан и това допълнително ме потиска. Не предполагах каква е целта на това интервю. Мислех, че са от бежанския лагер, но оттам дойдоха и ме регистрираха чак на 26.11.2015г.“
„Нямам права. Даже не знам какъв ми е случаят. Аз знам, че съм тук по дело за статут на бежанец. Допусках, че след това интервю ще ме пуснат. Само ги питах кога ще изляза оттук и те ми казаха „Скоро“.“
Изображението използвано според лиценз CC BY 2.0. Автор: ciocci
Халил има различни предположения за продължителното му задържане и възпрепятстването на достъпа му до системата за убежище:
„Хората, които говорят повече езици, ги държат по-дълго, защото ги ползват за преводачи. Аз говоря кюрдски, арабски и малко английски и турски.“
Докато е задържан, Халил става свидетел и на специализирана полицейска операция на територията на СДВНЧ, чиято цел е „проверка и установяване на лица с рисков профил, недопускане и евентуално пресичане на нерегламентирани действия от настанени в дома“[2]. На адвокатското свиждане след спецакцията Халил споделя, че два часа са лежали на земята и полицейско куче ги е душело. Огорчен е, че при акцията са му взели бележника, който неговият най-добър приятел в СДВНЧ (освободен малко преди това) му е подарил.
Коментар:
Макар и бежанец от Сирия, Халил е задържан с цел извеждане в продължение на 4 месеца и 4 дни, през което време достъпът му до системата за убежище е възпрепятстван. Имиграционното задържане не може да има за законна цел подсигуряването на разположение на свидетели по наказателни дела. Имиграционното задържане не може да има за законна цел и предоставянето на безплатен езиков превод от страна на задържания. Затова отворен остава въпросът каква е била законната цел на имиграционното задържане на Халил, след третия ден, в който той успява да подаде писмена молба за международна закрила. Бездействието на ДАБ да го регистрира няма законово обяснение, а полученият писмен отговор до адвоката на Халил, че е необходим „легализиран превод на молбата на български език“ е административен произвол.
В резултат, СДВНЧ „произвежда“ един повторно травматизиран човек (след първоначалната травма на войната и бягството), който няма доверие в приемащото общество.
Ако Халил беше добросъвестно изслушан в административното производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане, той трябваше да бъде настанен в отворен приемателен център на Държавната агенция за бежанците като търсещ закрила.
Из разговорите с Халил:
„Роднините ми са в Сирия. Не мога да говоря с тях. Натъжавам се. Вбесявам се. Предпочитам да забравя, тъй като нищо не мога да направя. Баща ми е починал, майка ми е сама. Да не я притеснявам. Тя знае, че съм добре.“
[1] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[2] Според информацията, публикувана от Пресцентъра на МВР на 4.12.2015г.