Маджид е мъж на 37 години. Той е кюрд, гражданин на Ирак, има иракска лична карта. Семеен с деца, които не са с него в България. Върнат е от Австрия в България по силата на т.нар. Дъблински регламент[1] (заминал е, без да обжалва отказ на закрила от Държавната агенция за бежанците от април 2015г.). От връщането му в България на 21.10.2015г. до 11.04.2016г. е задържан в СДВНЧ. Продължителност на имиграционно задържане в България: 5 месеца и 20 дни.
„Загубих 22 килограма в Бусманци. Бях 103 кг, а излязох 81. Беше депресиращо. Нямаше място, където да правим някакви спортни упражнения. Нямаше правила за пазене на чистота там. Хората трябва да се молят, за да им позволят достъп до свеж въздух. Общо взето, един човек, който прекара и един месец в Бусманци, определено се нуждае от лекар.“
Когато Маджид пристига на летището в София, полицейска кола го очаква и го отвеждат направо в СДВНЧ[2]-Бусманци. Той питал защо го водят там, след като имат пръстовите му отпечатъци и могат да го заведат в отворения бежански център, но не получава отговор за целта на задържането. Заповедта за имиграционно задържане е издадена на 21.10.2015г. от Директора на Дирекция „Миграция“ на основание член 8, ал.2 от Наредбата за отговорността и координацията[3] и „предвид обстоятелствата, че е необходимо да се създаде организация за осигуряване транспортна връзка и билет на лицето до страната на произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ“. Не е имало изслушване на Маджид и не са обсъждани по-леки мерки от задържането. Маджид не е обжалвал задържането си. Заповедта му е връчена без преводач, срещу подпис под текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“.
„Проблемът е, че когато ме доведоха в Бусманци, нямаше никаква информация. Не ти дават информация, например, защо си там и кога ще те освободят. Получих основна информация от други задържани.
Казаха само „Sign and Go!”[4] Много хора бързат и подписват. Казват ни „Go! Go! Go!”[5] Не знам защо се нуждаят от нашия подпис. Ние искаме да знаем защо сме тук.“
В СДВНЧ Маджид подава втора (последваща) молба за международна закрила.
„Отне ми доста време, около 2 месеца, да ме регистрират като търсещ закрила. Преди това, един служител на Дирекция „Миграция“ ме пита дали ще се връщам в Ирак. Казах му, че не мога да се върна там, че той не знае какви проблеми имам там. Тогава той се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще остана тук много дълго, една година… Чувствах се объркан.“
Държавната агенция за бежанците (ДАБ) регистрира Маджид, но той е оставен задържан в СДВНЧ. На 05.02.2016г. единствено му дават „бяла бележка“, в която е отбелязано, че е регистриран като търсещ закрила. Впоследствие разбира, че от 10.02.2016г. е имал издадена регистрационна карта на „чужденец в производство по общия ред за предоставяне на статут“. В нея е записан адрес „с.Бусманци, Военни общежития, No.65А“. Когато го освобождават на 11.04.2016г., записват адреса на РПЦ[6] на ДАБ. Тогава му дават и картата.
„Искат да държат по-дълго хората, за да направят разсъдъкът им изморен, така че човек да избере да се върне в страната си. Това е планът за Бусманци. Ако нямаш добра помощ и добър адвокат, след 2-3 месеца избираш депортацията.“
На снимката: Регистрационната карта на търсещ закрила на г-н Маджид
Друга причина, поради която Маджид счита, че е държан по-дълго време в СДВНЧ, е че той знае английски, арабски, кюрдски и персийски езици и е използван за преводач в центъра.
„В Бусманци няма преводач. Преводачът съм аз. Те ме използваха.“
Без заплащане, Маджид превежда на служителите в СДВНЧ-Бусманци за осъществяване на основна комуникация със задържаните чужденци. Маджид споделя, че се е съгласил да бъде използван по този начин, за да помага на задържаните. Например, придружавал е задържани до лекаря, както и до болницата на МВР.
„Понякога полицаят ме събуждаше от леглото и казваше „Ела, имаш интервю!“. Но като отивах, това беше интервю на други хора, а мен ме викаха да превеждам.“
Докато е задържан в СДВНЧ, Маджид прави няколко неуспешни опита да подготви документите за замяна на мярката по задържане с по-лека, ежеседмична подписка. Всеки път, обаче, така наречените „гаранти“, които по закон трябва да декларират, че ще му предоставят адрес на пребиваване и издръжка, и на които той заплаща за услугата, не изпълняват в цялост ангажимента си.
„Платих на един имигрант да ми намери гарант, така че да мога да предоставя адрес. Той ми каза „Мога да го направя за теб“. Платих 500 долара. Но този, на когото имигрантът плати отвън, не изпълни обещаното и не ми върнаха парите. Никой не го интересуваше.
Друг път платих 360 евро на един арабин от Алжир. Друг път платих 300 евро на едни момчета от Иран. Всички бяха в Бусманци.
Тези гаранти са сбъркан закон … Сбърканото е, че бежанците идваме от война, от други държави, как можем да намерим някой от България да гарантира за нас, докато сме задържани. Например аз – ако не платя, аз не познавам хора в България. Това е много тежко бреме за бежанците. А от Мариялуиза[7] казват, че ако не дадеш документ от гарант, трябва да се връщаш в твоята държава.“
В случая на Маджид, той не се нуждае друг човек да му предоставя подслон и издръжка, тъй като самият той разполага с достатъчно средства.
На 27.11.2015г. в Дирекция „Миграция“ е входирана молба и нотариална декларация за осигуряване на жилище и издръжка[8] от човек, на когото Маджид заплаща за тази услуга. Липсва отговор от Дирекция “Миграция“. На 22.12.2015г., чрез своя адвокат по проекта HEAR, Маджид обжалва пред съда мълчаливия отказ да бъде променена мярката му по задържане с по-лека. В съдебното заседание[9] Маджид и адвокатът му подчертават, че административният орган, ако не е успял да връчи указанията до лицето, подписало нотариалната декларация, е следвало да изслуша Маджид, който се намира в СДВНЧ, което не е сторено:
„В условията на задържане за него е трудно, без той да познава хора отвън, да намери човек, който да изпълни в цялост изискванията на ЗЧРБ и да гарантира неговото жилище и издръжка. Той сам може да се издържа и да си намери жилище. До сега е направил четири неуспешни опита да намери така наречения гарант, който да изготви нотариално заверена декларация за осигуряване на жилище и издръжка, но му е трудно в условия на задържане, а има възможност сам да се издържа.„
С Определение от 26.02.2016г. Съдът изпраща преписката на директора на Дирекция „Миграция“ за изрично произнасяне по молбата, ведно с потвърждаването й от Маджид, направено в хода на съдебното производство. Съдът посочва, че след като подалият молбата „гарант“ не е открит, административният орган е следвало да изиска потвърждаване на молбата от Маджид.
Коментар:
В хода на административното производство по издаване на заповедта за имиграционно задържане органът не е изслушал Маджид В случая чужденецът разполага с достатъчно средства за издръжка и, ако е на свобода, ще намери адрес на пребиваване. Заповедта за имиграционно задържане на Маджид е класически пример за прилагане на задържането като първа мярка, без обсъждане на пропорционалност и излагане на мотиви защо по-лека мярка е неприложима или неефективна. Във връзка с обжалването на мълчаливия отказ на Директора на Дирекция „Миграция“ да замени задържането с по-лека мярка, делото пред АССГ може да се определи като стратегическо. Съдът посочва, че при ненадлежно направено искане за замяна на мярката (каквато е практиката, поради липса на информация, „гарантите“ да подават молбите, а не заинтересованите чужденци), административният орган следва да изисква потвърждаване от чужденеца, който е задържан в СДВНЧ, а не де факто да оставя молбата без разглеждане.
Случаят на г-н Маджид е показателен за липсата на щатни преводачи в СДВНЧ. Освен въпросът за трудовата експлоатация при полагане на труд без заплащане, следва да бъде поставен и въпросът за професионализма на превода и достоверността на получаваната информация от двете страни в комуникацията (държавен орган и задържани чужденци).
Накрая, имиграционното задържане на г-н Маджид след допускането му до общо производство по разглеждане на молбата му за закрила, е незаконосъобразно[10]. Регистрационната карта в това производство е издадена на 10.02.2016г., а Маджид е освободен едва на 11.04.2016г. Съмнения относно добросъвестността на властите буди и съзнателното записване от страна на административния орган на адресната регистрация „с.Бусманци, Военни общежития, No.65А“. Тези бивши „Военни общежития“ са изоставена сграда, която се намира в непосредствена близост до СДВНЧ-Бусманци, където чужденецът е задържан (виж снимката по-долу).
На снимката: Бивши Военни общежития до СДВНЧ, село Бусманци
[1] Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[3] Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак
[4] От английски език: „Подпиши и тръгвай“.
[5] От английски език: „Тръгвай! Тръгвай! Тръгвай!“
[6] Регистрационно-приемателен център
[7] „Мариялуиза“ е название на Дирекция „Миграция“, използвано от чужденците в България
[8] Съгласно член 72, алинея 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, „(л)ице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, попълва декларация по образец съгласно приложение № 7 и представя доказателства за достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия за страната“.
[9] Административно дело 176/2016 по описа на Административен съд – София град (АССГ)
[10] Г-н Маджид е следвало да бъде освободен на основание член 20, точка 2 от Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци, издадена от министъра на вътрешните работи