Изображението е използвано с лиценз от Shutterstock.com
Мехмуд е мъж на 33 години, гражданин на Пакистан. Има съпруга и дъщеря, които са в Пакистан. Учител по професия. Много уважаван от всички задържани сънародници – говори английски и им служи като преводач и съветник. Подава молба за закрила при задържането му, но молбата е регистрирана от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) около 7 месеца по-късно. Напуска Пакистан, тъй като е преследван от терористична организация[1], понеже като учител г-н Мехмуд преподава и на момичета, в противоречие с крайния ислям, изповядван от терористичната организация. Не споделя и политическите й възгледи за обединението на Кашмир под пакистанска власт и крайните средства, с които това следва да бъде извършено. Групировката е отрязала едната ръка на брат му.
Г-н Мехмуд е освободен от СДВНЧ[2]-Бусманци на 08.12.2015г., след определение на съда от 02.12.2015г.. Продължителност на задържане: 9 месеца и 12 дни.
По време на продължителното му имиграционно задържане, здравословното състояние на г-н Мехмуд се влошава.
„Не се чувствам добре със здравето. Имам високо кръвно, боли ме ръката, ходя при лекаря в дома, но той ни дава по едно хапче, от което няма ефект.
Тук когато хората искат да видят лекаря, охраната им отговаря “Doctor is not free”[3]
На 30.10.2015г. адвокатът на г-н Мехмуд по проекта HEAR входира официална молба за консултативен преглед и изследвания в лечебно заведение извън СДВНЧ: „От три месеца г-н Мехмуд има схващания в лявата част на тялото. Бил е три дни в медицинския стационар в СДВНЧ, където му е обяснено от медицинското лице, че показателите на кардиограмата му не са добри и е препоръчан допълнителен преглед от специалист извън СДВНЧ„. До датата на освобождаването на г-н Мехмуд, 8.12.2015г., молбата не е удовлетворена и няма отговор по нея. На 25.11.2015г. фелдшерът в СДВНЧ му изписва рецепта за Milgamma (2 пъти по 2 таблетки дневно). Адвокатът на г-н Мехмуд му закупува и предоставя лекарството, но количеството му бързо се изчерпва.
На въпрос „Преди да ви доведат в СДВНЧ, казахте ли защо не трябва да бъдете задържан/депортиран? Имахте ли възможност да дадете обяснение, да бъдете изслушан?“, г-н Мехмуд отговаря:
„Бяхме в полицейски участък, Нищо подобно не са ни питали. Питаха ни само за име, дата на раждане, каналджия, пари“.
Задържан e на 26.02.2015г. от гранични полицаи на ГПУ-Калотина. В регистъра на СДВНЧ г-н Мехмуд е записан и воден през цялото време като гражданин на Индия, въпреки че и писмено и устно посочва, че е от Пакистан и доброволно предава на българските власти валиден национален паспорт на Пакистан.
Заповедта за имиграционно задържане не е обжалвана. Към датата на срещата си с адвоката по проекта HEAR през октомври 2015г., г-н Мехмуд няма копие от заповедта. Попитан каква информация има за тази заповед, г-н Мехмуд отговаря, че всичко, което са му казали е: „This is your six-months detention. Sign here“[4].
Попитан дали с него е разговаряно по време на продължилото над 9 месеца задържане в СДВНЧ, г-н Мехмуд отговаря:
„Не. Дори и когато сам съм се опитвал да отида при някой служител и да говоря – директно ми казват, че няма смисъл, защото пакистанците нямат шанс.“
„Осем месеца сме тук. Никой не ни е питал за нищо.“
„Няма смисъл. Просто пишете, че искате да се върнете. Новите – по-добре веднага да се връщат, да не чакат задържани. (…) Сега за първи път идва преводач, който да говори с нас. Преди едно момче знаеше български език и сега аз от английски се опитвам да служа за преводач.“
Официалната информация за проведените с г-н Мехмуд разговори по време на престоя му в СДВНЧ се намира в „Анкетна карта за проведено интервю с настанен в СДВНЧ чужденец“. Съгласно анкетните карти, в периода от 26.02.2015г. до 08.12.2015г. с г-н Мехмуд са провеждани следните срещи:
1) На 04.03.2015г. В писмена декларация от г-н Мехмуд той собственоръчно е написал като отговор на въпроса за неговата националност – „Пакистан“. В Анкетната карта, попълнена на 4.3.2015г., при въпрос „Местопребиваване на семейството“ е отбелязан отговор на г-н Мехмуд – „Пакистан“.
2) На 27.08.2015г. – записано, е че г-н Мехмуд ще предостави паспорта си чрез куриер. Видно от Протокол за това, на 11.09.2015г. г-н Мехмуд доброволно е предал в СДВНЧ валиден и оригинален национален паспорт от Пакистан, получен от него чрез куриер.
„Има едно момче, Первез, преди месец и половина си купуваше нещо от столовата. Жената, която продава там, крещи на хората всеки път. Нормално е. Но този път дойде един полицай, нищо не каза, хвана го със сила само него. Видях как полицаят го изкарва извън столовата, на стълбите. Той знае къде камерите нямат обхват. Хвана го през врата и го удряше с юмруци. Близо 10 минути го би като животно. Много охранители и ние видяхме това. Тъй като състоянието на Первез беше доста лошо, служителите се опитаха да покрият случилото се. Пакистанците решихме, че няма да се храним. Данчо попита какво става, а охранителите му отговориха, че нищо необичайно не става. После попитахме Данчо разбрал ли е защо е бит Первез. Той каза „Ако не прекратите стачката, ще бъдете депортирани“. Казахме на Данчо „Добре, но поне кажете на полицая да се извини“. Казаха ни „Ако още веднъж повдигнете въпроса – депорт“.
На 26.08.2015г. директорът на Дирекция „Миграция“ издава заповед за продължаване на имиграционното задържане на г-н Мехмуд с шест месеца. В заповедта г-н Мехмуд пак е записан като гражданин на Индия. В предложението на Дирекция „Миграция“ за продължаване на задържането е записано, че депортирането на г-н Мехмуд не е извършено поради липса на документ за пътуване и затруднена идентификация на лицето. С г-н Мехмуд е проведено интервю на следващия ден СЛЕД издаването на заповедта – 27.08.2015г.
При разглеждането от съда[5] на заповедта за продължаване на задържането на г-н Мехмуд, той участва в производството пред съда и е изслушан с помощта на преводач, въпреки че Дирекция „Миграция“ е представила декларация, подписана от г-н Мехмуд, че „не желае да се явява в съдебно заседание и да му бъде назначен преводач от съда“. В съдебно заседание пред съдията г-н Мехмуд изразява воля да се явява лично в съдебно заседание и да му бъде назначен преводач от езика урду.
„Съдията ме попита на английски дали искам да идвам на делото и какъв преводач искам. Казах й, че искам да участвам и че предпочитам преводач на урду.“
Г-н Мехмуд има адвокат по проекта HEAR. На следващото съдебно заседание, чрез преводач от езика урду, г-н Мехмуд успява да каже на съдията за здравословните си проблеми в СДВНЧ. Той споделя за заплахата за живота му в Пакистан и защо не желае да се върне там. Г-н Мехмуд уведомява Съда, че представител на пакистанското консулство в България е казал, че на 3.12.2015г. българските власти подготвят принудителното му връщане в Пакистан, въпреки че той е търсещ закрила, и моли да бъде прекратено задържането му, тъй като то го прави уязвим да бъде нарушено спирането по силата на закона на изпълнението на връщането му. Г-н Мехмуд също така казва, че ако бъде освободен може да живее при приятели или да бъде настанен в център от отворен тип на ДАБ. С Решение[6] от 2.12.2015г. Съдът прекратява задържането на г-н Мехмуд и той е освободен. Съдът се позовава на това, че г-н Мехмуд е търсещ закрила и изпълнението на извеждането му от страната е спряно по силата на закона. Съдът също отбелязва, че „няма данни какви действия са предприети от Дирекция „Миграция“ за връщане на чужденеца в държавата на произход“, считано от датата на изготвяне на документно-техническото изследване (8.10.2015г.), което потвърждава валидността на националния паспорт.
Изображението е използвано с лиценз от Shutterstock.com
Г-н Мехмуд подава молбата си за закрила на 09.03.2015г. чрез СДВНЧ, с изходящ номер от 11.03.2015г. по описа на Дирекция „Миграция“, а е регистрирана от ДАБ едва на 30.09.2015г.. Междувременно, с писмо от 23.07.2015г. е била стартирана процедура по реадмисия чрез Гранична полиция (това е видно от документите по делото пред съда по продължаване на задържането). В производството по разглеждане на молбата за закрила, в СДВНЧ с г-н Мехмуд са проведени две лични интервюта от служители на ДАБ: на 30.09.2015г. (регистрация и установяване на маршрута на пътуване, без да се обсъждат мотивите на молбата за закрила) и на 23.11.2015г.
„По време на интервюто с мен преводачът беше от английски. Казваше ми да давам отговори кратко, в едно изречение. Така, например, тя обобщаваше ‚Имаш религиозен проблем‘.“
С решение на интервюиращия орган от същата дата, 23.11.2015г., молбата за закрила на г-н Мехмуд е отхвърлена в ускорено производство като явно неоснователна. Г-н Мехмуд обжалва отказа пред съда, но с окончателното решение АССГ оставя без уважение жалбата. Съдътприема, че г-н Мехмуд е бил информиран за правата и задълженията си с писмени указания, които са му били връчени при регистрацията на 30.09.2015г.: „Мястото на провеждане на интервюто в случая не влияе … върху достоверността и обективността на дадените от интервюирания отговори. Дори да е било проведено в РПЦ-София или в ТЦ-Пъстрогор интервюто не би следвало да има различно съдържание. (…) След като е извършено от компетентно длъжностно лице, лично с подалия молбата чужденец и при липса на комуникативни пречки между интервюиращ и интервюиран, същото е проведено правилно и при спазване на административнопроизводствените правила. (…) Провеждането под организацията на ДАБ на ускорени производства в СДВНЧ е едно решение по целесъобразност на решаващия орган, при липсата на задължително нормативно изискване на това къде точно да се проведе, под страх от недействителност, процедурата по разглеждане на молбата за закрила.“ [7]
Коментар:
Г-н Мехмуд е търсещ закрила, но в СДВНЧ посланието към него е, че „пакистанците нямат шанс“, молбата му за закрила е регистрирана близо 7 месеца след подаването й и разгледана и отхвърлена, докато той е задържан. Единственото бежанско интервю с него по съществото на молбата му не е на езика урду, а на английски език, като е предупреден да отговаря кратко, а преводачът „обобщава“ отговорите му в превода. Това единствено интервю е проведено след 9 месеца имиграционно задържане, през които властите стартират процедура за връщане на г-н Мехмуд.
Друг е въпросът, че властите не успяват да отчетат писмените и устни декларации от г-н Мехмуд, че той не е гражданин на Индия, а на Пакистан. Без да са положили минимума дължима грижа да отбележат правилно гражданството на задържания от тях чужденец, властите предлагат удължаване на задържането му с още шест месеца, тъй като „има затруднения в идентификацията му“.
Въпреки че Дирекция „Миграция“ представя пред съда декларация за самоотказ от право на изслушване от г-н Мехмуд, съдът призовава чужденеца в съдебно заседание и непосредствено възприема волята на г-н Мехмуд да упражни правото си на защита. Вследствие на изслушването на г-н Мехмуд, Съдът достига до извода, че имиграционното задържане не обслужва законова цел и следва да бъде прекратено.
И в случая на г-н Мехмуд, се открояват проблемите за липса на преводачи и комуникация със задържаните в СДВНЧ и съществуващото вместо това физическо насилие от страна на служителите на реда.[8]
[1] От съображения за сигурност, не споделяме името й
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[3] От английски език, „Докторът не е свободен“
[4] В превод от английски език: „Това е за твоето шестмесечно задържане. Подпиши тук.“
[5] Съгласно българския закон, съдебният контрол е автоматичен и решението дали задържането да бъде продължено се взема от съда.
[6] Административен съд – София град, 4 състав, адм. дело 8571/2015
[7] Решение от 11.03.2016г. на Административен съд – София град, 15 състав, адм. дело 12045/2015
[8] По случая на г-н Мехмуд е налице и свидетелство от страна на неговия адвокат за начина на протичане на едно от адвокатските свиждания: „Безстрашие“, 16.10.2015г., http://blog.farbg.eu/безстрашие/