Изображението е използвано според лиценз CC BY-NC-SA 2.0. Автор: Greenmonster.
Мусаб[1] е мъж на 36 години, гражданин на Иран, несемеен. Направил опит за самоубийство по време на наказание в изолатора на СДВНЧ[2]. Задържан е в СДВНЧ със заповед на председателя на ДАНС[3], докато е бил в процедура по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) по втора молба за закрила, допусната до общо производство. В България е от 2011г., има един отказ от ДАБ. През 2011г. е бил 4 месеца в СДВНЧ-Любимец, през 2014г.- около 70 дни в СДВНЧ-Бусманци, след което има заповед за ежеседмично явяване в полицията и посочен в заповедта адрес на пребиваване. От 22.05.2015г. до 22.12.2015г. е задържан за трети път, в СДВНЧ – Бусманци. Продължителност на задържането през 2015г.: 7 месеца.
Мусаб страда от синузит и постоянно главоболие (мигрена). Имал е вече една хирургическа интервенция през 2012-2013г., но е необходима още една.
„Нужна е хирургическа операция, но такава не мога да направя, докато съм в Бусманци“.
„Всеки път споделя за здравословни проблеми – свързани най-вече със затруднения с дишането, заради което неколкократно е посещавал лекарския кабинет.“[4]
Мусаб е задържан, когато добросъвестно се е явил на интервю във връзка с молбата му за закрила в Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
„На 21.05.2015г. преводачката от фарси на ДАБ ми се обади да отида на интервю на следващия ден, в 9 часа. Когато отидох в ДАБ, взеха ми синята карта[5] и ми казаха „Ти вече нямаш шанс в България. Депортация или Бусманци!“ Питаха ме „Ти какво правиш 4 години вече в България, защо още не си отишъл в друга държава, Франция?“ Отговорих им, че защото нямам пари. Нямаше преводач. Аз говоря малко български.“
Отвеждат го от центъра на ДАБ в Овча купел в СДВНЧ-Бусманци. Чувства се измамен и излъган, защото е отишъл с нагласата за бежанско интервю, а го задържат без предизвестие. Живеел е под наем на външен адрес, защото молбата му за закрила е втора поред. Докато е задържан в СДВНЧ, приятелят му продължава да плаща наема. Има валиден договор за наем. Адресът е заявен пред ДАБ и вписан в регистрационната му карта. Регистрационната му карта на търсещ закрила е била валидна и в срок към датата на задържането му. Все още не е имал отказ по настоящата молба за закрила.
Мусаб успява да подаде жалби, както срещу заповедта на ДАНС за експулсиране, така и срещу заповедта на ДАНС за имиграционно задържане. Относно заповедта за експулсиране, Върховният административен съд (ВАС) прекратява делото, тъй като в 7-дневен срок Мусаб не е внесъл държавна такса и не е поискал освобождаване от заплащането й. Мусаб казва, че е дал пари за заплащане на такса на служител на СДВНЧ, където е задържан, но е платена само таксата по делото срещу имиграционното задържане, не и тази по делото срещу експулсирането.
Относно заповедта за имиграционно задържане, служител на Дирекция „Миграция“ внася държавната такса от името на Мусаб и представя с молба квитанцията в съда. С Решение от 28.12.2015г. Съдът[6], обаче, отхвърля жалбата. Според съда, тъй като длъжностни лица на ДАНС са събрали доказателства и данни, които са класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), правилно „на чужденеца не е дадена възможност да ги преглежда, да си прави извадки, бележки или копия по член 34, ал.1 АПК, нито да изразява по чл.34, ал.3 АПК становището си“. В касационната си жалба срещу това решение Мусаб възразява, че това противоречи на чл.39а ЗЗКИ[7] и на правото му на защита, но с Решение от 11.05.2016г. по адм. дело С-23/2016 ВАС оставя в сила решението на АССГ.
По време на задържането му в СДВНЧ, Мусаб е наказван с най-тежкото дисциплинарно наказание, поставяне в „Индивидуална стая с мерки за сигурност“ (ИСМС) – стая, която задържани и служители в СДВНЧ наричат „изолаторът“. Първият път Мусаб престоява в изолатора от 29.06 до 10.07.2015г. Наказанието е наложено въз основа на „Докладна записка за нарушаване на Правилника за вътрешния ред от чужденци“, изготвена от служител на длъжност „КО“. Върху нея началникът е сложил резолюция за налагане на „ИСМС“, без да изслуша тримата засегнати чужденци. В докладната записка КО се е оплакал на началника, че един от чужденците е убедил „на арабски“ Мусаб и още едно лице да не се подчинят на полицейско нареждане за преместване и е говорил на висок тон. Тримата са наказани с ИСМС, където Мусаб престоява 12 дни. На Мусаб не е връчен никакъв писмен акт за налагане на наказанието. Не е бил изслушван и не е имал възможност да се защити нито преди, нито след налагането на наказанието. За посочените по-горе мотиви за наказването му той разбира чрез адвоката си по проекта HEAR, от материалите по делото в съда относно искането за продължаване на задържането му с още шест месеца. В искането, директорът на Дирекция „Миграция“ се позовава на обстоятелството, че Мусаб е нарушавал дисциплината в центъра.
Във връзка с изложените в докладната записка твърдения на служителя, Мусаб посочва, че не владее арабски език. Както е отбелязано в неговата Анкетна карта в СДВНЧ, той владее „фарси, английски, турски и български“.
На 10.07.2015г., в Докладна записка, инспектор-психолог докладва на началника на СДВНЧ, че е провела събеседване с Мусаб, настанен в ИСМС: „Чужденецът показа искрено съжаление за извършеното. Извиняваше се. Писмено декларира, че ще спазва реда и изискванията в СДВНЧ-София“. Психологът предлага да бъде преустановена наложената мярка „настаняване в ИСМС“ на Мусаб.
На 22.10.2015г. Мусаб отново е поставен в ИСМС и „по-късно същия ден прави опит за самоотравяне“, според отбелязаното в документацията на СДВНЧ. На въпроса защо е опитал да се самоубие, Мусаб отговаря, че наказването му е било несправедливо. На въпроса дали е бил изслушан, той отговаря:
„Да, слушат ме – подслушват ми телефона.“
След изтичане на първоначалните шест месеца от имиграционното задържане на Мусаб през 2015г., директорът на Дирекция „Миграция“ внася искане в съда за продължаване на задържането с нови шест месеца. В Предложението на Дирекция „Миграция“ е посочено: „Дирекция „Миграция“ на МВР намира, че съществува разумна възможност иранският гражданин да бъде изведен от страната, след издаване на пасаван от посолството на ИР Иран“. В документа, обаче, не пише дори да е изпратено искане за това до посолството. В писмото от Дирекция „Миграция“ до съда, с което се иска продължаване, има два аргумента за искането: 1) Мусаб „категорично отказва да съдейства за връщането“, „не притежава документ за самоличност и отказва да съдейства за издаването на такъв“ и 2) „Многократно е нарушавал реда и дисциплината“ и са налагани „мерки спрямо него“. Мусаб не е изслушван преди Дирекция „Миграция“ да изготви искането до съда.
По делото Съдът призовава и изслушва Мусаб. Той е представляван и защитаван от адвокат по проекта HEAR. Съдебното заседание е на 11.12.2015г, а с Определение от 14.12.2015г. Съдът[8] заменя задържането с ежеседмична подписка. Пред съда Мусаб заявява:
„От 4 години съм в България. Не мога да разбера защо една година от тези 4 години съм прекарал в затвора.“
Мотивите на Съда да не продължи задържането на Мусаб са следните: „В съдебно заседание лицето заяви, че желае да остане в България, защото е подал молба за закрила по ЗУБ (…) Представят се доказателства, че е материално осигурен, има къде да живее и представя договор за наем“. Съдът се позовава на делото Conka срещу Белгия[9] и приема, че е в доказателствена тежест на Дирекция „Миграция“ да представи доказателства, че чужденецът ще се укрие. Съдът обсъжда принципа на пропорционалност. Посочва и изискването за разумни усилия от административния орган за подготовка на извеждането. В конкретния случай, от една страна, чужденецът е доказал, че прямо него е приложима по-лека мярка. От друга страна, директорът на Дирекция „Миграция“ „не представя по делото никакви доказателства, че идентифицира чужденеца и затова досега няма издаван документ, с който същият да пътува до страната си на произход„. „След като органът не е предприел такива действия за времето, през което лицето е задържано за период повече от 12 месеца[10] и не е успял да установи необходимите му данни, то продължаване на задържането се явява неоправдано спрямо положените от органа усилия и несъразмерно на целта му спрямо ограничаването на правата на чужденеца. Целеното с него изпълнение на ПАМ може да се осигури и с по-малко засягане правата на чужденеца чрез по-лека от задържането мярка“.
На 22.12.2015г., в навечерието на Рождество Христово, Мусаб е освободен след 7-месечно задържане през 2015г.. Освобождаването е в изпълнение на решението на съда от 14.12.2015г. за замяна на задържането с по-лека мярка – спрямо него е издадена нова заповед за ежеседмично явяване в полицията. Въпреки че ДАБ съдейства за задържането му и местонахождението на Мусаб е служебно известно на органа, на 24.11.2015г. адвокатът на Мусаб подава молба в ДАБ, че настоящият му адрес е в СДВНЧ, а на 29.12.2015г. Мусаб лично подава молба, че отново адресната му регистрация е в наетото от него жилище.
Коментар:
Мусаб е поставян два пъти в изолатора на СДВНЧ, „ИСМС“. Вторият път прави опит за самоубийство още през първия ден на наказанието. Знае, че е безсилен да се защити, а времето в изолатора е непоносимо. Предишният път го освобождават след 12 дни. Сега не може да издържи. Не е изслушван, не му е връчен наказателен акт, който да може да обжалва. При затворниците, които са лишени от свобода за извършено престъпление, дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ е уредено в закон[11] и е разписана процедура, при която „преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят“[12]. Такива гаранции срещу произволно прилагане на дисциплинарните наказания спрямо административно задържаните чужденци в СДВНЧ няма. С Решение № 164 от 7 януари 2016г. по адм. дело № 973/2015г.[13] ВАС отменя като незаконосъобразна уредбата на дисциплинарното наказание в разпоредбата на член 14, алинея 3 от Наредба № Iз-1201 от 1.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци, издадена от министъра на вътрешните работи[14].
Начинът, по който Мусаб е задържан, противоречи на член 5 от ЕКПЧ: адресът му е известен и регистриран от властите и приложената тактика на злоупотреба с доверието на търсещия закрила е напълно недопустима.[15]
Решението на съда за замяна на задържането на Мусаб с по-лека мярка е на висотата на приложимите европейски и международни правни стандарти: Съдът правилно разпределя доказателствената тежест относно дължимата грижа за изпълнението на заповедта за експулсиране и прилага принципа за пропорционалност, отчитайки целта на имиграционното задържане.
Коментар на психологическата интервенция[16]
- За използвания език в документите в СДВНЧ
В събраната документация за г-н Мусаб в СДВНЧ фигурира и доклад на психолога на институцията. Прави впечатление, че този психолог е инспектор. Дали това е сигнал, че полицейските му функции имат превес над психологическата му работа. Срещата на този специалист с наказания с изолатор се нарича събеседване. Буквалното значение на думата сочи към беседа/разговор, споделен между двама или повече човека. Иначе това е дума, която е останка от езика на институциите на тоталитарната държава. Тя е заимствана от съветските практики. Събеседването е инструмент на политическите офицери, за да следят и налагат „идеологически правилното мислене на своите колеги”. Интересно е, че този „дървен език” господства в СДВНЧ.
Отразеният резултат от това „събеседване” е „искрено съжаление”, извинение и декларация от страна на г-н Мусаб, че ще спазва реда. Не можем да кажем, дали действително г-н Мусаб е казал думи в тази посока по време на събеседването или става дума за униформен, формализиран административен език, който се използва в СДВНЧ при приключване на посещение от страна на психолога при задържани, на които са наложени дисциплинарни наказания.
С една дума, от този документ не научаваме нищо за г-н Мусаб и неговото истинско отношение към наложеното му наказание, а само за функционирането на институцията и груповата менталност на служителите в нея.
- За мястото на психолога в СДВНЧ
Документираното събеседване на психолог от СДВНЧ с г-н Мусаб е наситено с морализаторски категории, които сочат към едно строго и ригидно патриархално – комунистическо възпитание. Този, който е нарушил реда, е сгрешил; тези, които го наказват, са прави и знаят защо го правят; сгрешилият няма думата; сгрешилият има право само да се разкайва и да моли за прошка.
Това показва, че психологът има трудности да изгради свое специфично, професионално място в институцията, а застава на една педагогическа и идеологическа позиция.
- Защо е необходимо психолог на СДВНЧ да събеседва с наказан, за да бъде прекратено неговото наказание?
Нормалната логика предполага, че дисциплинарно наказание се налага за изявени постъпки и поведения, които са в разрез с правилник за вътрешен ред, който важи за всички. Този, който налага наказанието, има отговорност и да прекрати неговото изпълнение.
Какво е мястото на един психолог в дисциплинарната практика на СДВНЧ е въпрос, който си заслужава да бъде повдиган. Можем да направим хипотези, но те рискуват да бъдат спекулативни без събирането на допълнителен материал.
4. Където няма място за слово има правене на актове
Г-н Мусаб прави опит за самоубийство при втория опит да бъде наказан с настаняване в изолационна килия. Това е сериозен акт, който апелира към грижа, включително психологическа, за г-н Мусаб. При този акт няма данни за „събеседване”, нито за насочване на г-н Мусаб към външен специалист, който посещава СДВНЧ. Това е свидетелство за подмяна – там, където няма нужда от психолог, той се изпраща, там където има нужда от истинска психологическа работа, тя се пропуска и спестява.
[1] Името е псевдоним, избран от интервюирания човек
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[3] Държавна агенция „Национална сигурност“
[4] Докладна записка от психолог в СДВНЧ-Любимец за беседа на 16.09.2011г.
[5] „Синята карта“ е регистрационната карта на търсещ закрила
[6] Административен съд – София град, 20 с-в, адм. дело 7592/2015
[7] Член 39а от ЗЗКИ гласи: „(1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита. (2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“.“
[8] АССГ, 44 с-в, адм.д 11493/2015
[9] Решение от 5 февруари 2002г. по делото Conka v. Belgium, жалба 51564/99
[10] Отчита се сумарният период на предишните му задържания
[11] Член 100 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
[12] Член 105 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
[13] Обнародвано ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.
[14] Отменен е член 14, алинея 3 от Наредбата, който гласеше: „Чужденец, който грубо нарушава правилата за вътрешния ред на дома, се премества в отделно помещение – индивидуална стая с мерки за сигурност (ИСМС), за срок не по-дълъг от 15 дни.“
[15] Решение от 5 февруари 2002г. по делото Conka v. Belgium, жалба 51564/99, параграф 42
[16] Коментарът е изготвен от психолог Мимоза Димитрова, директор на Център за подпомагане на хора – преживели изтезание (АСЕТ)