Изображението е използвано с лиценз от Shutterstock.com
Случаите на Мухамад Хусайн, Билал Али и Ясар [1]
Те са три непридружени деца. Граждани на Пакистан. Мухамад Хусайн е на 12 години; Ясар е на 13 години; Билал Али е на 16 години. Майката на Мухамад Хусайн е пострадала в конфликт между шиити и сунити в Пакистан. Майката на Билал Али е починала, той не познава баща си, за него се е грижела сестра му. Ясар има две сестри и няма братя, майка му е болна (има два сърдечни удара). Родителите на Ясар го изпращат да работи в Европа, за да изкара пари за зестрите на сестрите си.
Тримата са задържани на 03.09.2015г. Нямат документи за самоличност поради възрастта си. Продължителност на задържане на Мухамад Хусайн и Билал Али: 3 месеца и 5 дни. Продължителност на задържане на Ясар: 4 месеца и 8 дни.
Преди да бъдат доведени в СДВНЧ [2]-Бусманци, първоначално са били задържани за 24 часа в 5-то РУП на СДВР за „установяване на самоличност“. Ясар има копие от заповедта, подписана е от него, без преводач. Вместо на 13 години, в заповедите за задържане (до 24 часа и до 6 месеца) той е записан на 18 години.
– Как Ви записаха за роден на 01.01.1997г.? – питам го аз.
– Нямаше преводач. Афганистанецът така ни записа.
Мухамад Хусайн е роден през 2003г., но в заповедите за задържането му също е записан, че е роден на 01.01.1997г. (тоест, вместо на 12 години го водят за 18-годишен). Също така, в заповедта му за имиграционно задържане в СДВНЧ е записано, че той е придружител на непълнолетния Билал Али (на 16 години):
„Нямаше преводач, когато ни задържаха. Бяхме пакистанци и афганистанци. Имаше един афганистанец, който записа годините на всички ни. От два месеца той вече е в отворен лагер. Той нищо не ни попита, защото не се разбираме, ние не говорим пащу. Само попита как се казвам и сам записа годините. Когато се опитах да кажа, че съм на 12, служителят каза „Не ми приличаш на 12.“ (…) В СДВНЧ има още деца, които са записани на 18 години, а са на 12 години и на 13 години“
Заповедите за имиграционно задържане са издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР към МВР. В заповедите има препратка към Докладна записка на началник-група „Контрол по пребиваването на чужденци“ при сектор „Миграция“ – СДВР.
Заповедите за имиграционно задържане не са обжалвани от децата – те са връчени без преводач срещу подпис под бланкетен текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“.
„Не сме се срещали с адвокат. Дойде един човек от отворения лагер преди около 2 седмици и каза, че ще се опита да ни прехвърли за около седмица. Мисля, че беше от ООН, но каза „идвам от отворения лагер“.
В центъра за задържане те са настанени в една стая заедно с пълнолетни лица – афганистанци. Мухамад Хусайн споделя, че в стаята са 45 човека:
„Всички други в стаята са афганистанци. Ние не говорим пащу и не се разбираме с тях. Два пъти подавах молба да ни преместят при пакистанци: преди 2 дни и преди около 15 дни. Господин Мехмуд ни помогна да я напишем на английски. Но няма резултат“.
На 17.11.2015г. (за Мухамад и Билал) и на 01.12.2015г. (за Ясар) адвокатът на децата по проекта HEAR подава молба в Дирекция „Миграция“ те да бъдат освободени поради забраната за задържане на непридружени деца и моли за назначаване на експертиза за установяване на възрастта им. Прилага Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от децата и от преводач от урду. Не получава отговор от Дирекция „Миграция“. На адвокатското свиждане на 26.11.2015г. Мухамад Хусейн и Билал Али разказват:
„Преди 2-3 дни дойде човек, пита ни на колко сме години и каза „finish“. Не знаем кой е и от къде е.“
На 22.12.2015г. адвокатът на Ясар по проекта HEAR подава жалба в съда срещу мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Миграция“ детето да бъде освободено. От материалите на последвалото дело в съда става видно, че Дирекция „Миграция“ е изготвила, но не е изпратила до адвоката, писмо с изходящ номер от 15.12.2015г., в което посочва, че „приложената към молбата декларация от чужденеца не е попълнена в присъствие на служител от СДВНЧ, не е изведена в деловодството на Дирекция „Миграция“ и не е заверена нотариално, за да се удостовери, че положеният подпис е на лицето.“ [3]
На 12.01.2016г., с Определение по дело 149/2016, Административен съд – София град, 18-ти състав, приема упълномощаването на адвоката на малолетния Ясар за недействително и назначава особен представител на детето като иска от Софийска адвокатска колегия да определи адвокат от Националния регистър за правна помощ. В съдебно заседание на 27.01.2016г. Съдът назначава за процесуален представител на Ясар друг адвокат – адвокат, който не се е срещал и не е говорил с детето и на съдебното заседание не знае къде се намира то. Съдът отхвърля направеното в жалбата искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза за определяне на възрастта със следните аргументи: „лицето не е представило документ за самоличност, влязло е нелегално на територията на Република България и е декларирало, че е пълнолетно към момента на задържането си„.
Изображението e използвано според лиценз CC BY-NC-SA 2.0. Автор: UN Mission in Mali
На едно от адвокатските свиждания, Билал Али е с рана на крака. Питам го защо. Полицай го е ударил, защото Билал Али (на 16г.) е настоявал Мухамад Хусайн (на 12г.) да отиде на лекар, тъй като трети ден е с болки в гърлото, висока температура и главоболие. Те са настанени на четвърти етаж на блока и „всичко е затворено за даване на молба“. Искал е поне да отиде до третия етаж да помоли г-н Мехмуд от Пакистан да им помогне да напише молба. Полицаят му казва да си отива в стаята и го удря с ритник:
„Не знам какво има в обувките на полицая, но много силен ритник става.“
Мухамад Хусайн бе видян от лекаря мимоходом в коридора, след мое настояване след адвокатското свиждане. Лекарят каза, че може да му даде само антибиотици, ако се влоши. Съгласи се в присъствието на охраната да му дам хомеопатични таблетки за гърло, които случайно носех в чантата си.
Чрез адвоката си по проекта HEAR, на 17.11.2015г. Мухамад Хусайн и Билал Али подават пряка молба за регистрация като търсещи закрила в деловодството на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). На 25.11.2015г. завеждат иск в съда срещу бездействието на Председателя на ДАБ.[4] На 08.12.2015г. двамата са регистрирани от ДАБ и освободени от СДВНЧ.
Ясар завежда иск в съда срещу бездействието на ДАБ на 13.11.2015г. На адвокатското свиждане на 08.01.2016г. споделя, че тази седмица са му направили „интервю с лаптоп“ и очаква да бъде освободен. На 11.01.2016г. е регистриран от ДАБ и освободен от СДВНЧ.
Коментар:
На първо място, случаите на тези деца от Пакистан са показателни за проблема с надписване на възрастта на непридружени деца и задържането им, дори над максимално допустимия тримесечен срок за придружени деца. Съгласно българското законодателство[5], имиграционното задържане на непридружени деца е забранено. Законът допуска задържане в краен случай само на придружени деца, за срок, не по-дълъг от 3 месеца.
Дори след официалния сигнал, подаден до Директора на Дирекция „Миграция“ за това, че задържаните са непридружени деца, няма предприемане на предвидените в закона действия по идентифициране на децата като такива и вземане на мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето. От подготвения от Дирекция „Миграция“ отговор в случая на Ясар личи липса на добросъвестност и шиканиране.
На второ място, особена загриженост буди реакцията на Административен съд – София град (АССГ) да отстрани адвоката на детето, който е съдействал за достъпа му до правосъдие. АССГ се позовава на член 29, алинея 4 от ГПК, който гласи: „При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.“ Не става ясно какво е противоречието между интересите на детето и адвоката му. Възниква сериозният въпрос дали това решение на съда отговаря на най-добрия интерес на детето. Упълномощеният от детето адвокат е изградил отношения на доверие с детето като го посещава ежеседмично в СДВНЧ заедно с преводач от урду. От друга страна, назначеният и явилият се по делото адвокат никога не установява контакт с детето и не знае къде се намира то. Поради изгубване на връзка с детето (отстранявайки адвоката, който има контакт с него), Съдът не изслушва детето – отхвърля искането за назначаване на експертиза за възрастта, позовавайки се изцяло на данните за датата на раждане в заповедта за налагане на задържането, които в жалбата детето оспорва като снети от административния орган, без да бъде надлежно изслушано.
Из разговорите с децата:
Най-големите проблеми, които децата изтъкват на срещите:
„Не сме говорили със семействата ни и сме много притеснени. На 3-ти ще направим три месеца, откакто сме тук“
„Ние сме единствените пакистанци на 4-я етаж, другите са афганистанци на този етаж. Пакистанците иначе са на 3-я етаж.“
„Ние не искаме да се връщаме в Пакистан, но тази неизвестност много ни измъчва.“
[1] Имената са псевдоними, избрани от интервюираните хора
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци (законово название за център за имиграционно задържане в България)
[3] Определение от 23.02.2016г. по адм. дело 149/2016 по описа на Административен съд – София град
[4] На основание член 257 АПК.
[5] Член 44, алинея 9 от Закона за чужденците в Република България гласи: „По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.“