29 септември 2016 година, 10:00 часа
Говорители:
– Валерия Иларева, Главен адвокат във ФАР и автор и ръководител на проекта HEAR;
– Светла Енчева, Социолог и експерт в проекта HEAR.
За проекта HEAR (www.hear.farbg.eu)
Проектът HEAR: Hearing Entails Awareness and Rights (в превод от английски език: „ЧУЙ: Слушането води до разбиране и права“) има за цел да насърчи прилагането на правото на изслушване на задържаните имигранти като повишава разбирането и знанието в тази област. Проектът HEAR се осъществява от Фондация за достъп до права – ФАР, неправителствена организация в България, в периода от септември 2015г. до септември 2016г. При осъществяването му проведохме интервюта със задържани имигранти в България и документирахме практиките относно прилагането на правото на изслушване в контекста на имиграционното задържане. Мултидисциплинарен експертен екип, включващ юристи, психолог, социолог и специалист по Международни отношения, обобщи и анализира събраните доказателства и изследва подробно признатите стандарти и съдебна практика по темата. На тази основа създадохме Наръчник (алгоритъм на действие) за правото на изслушване на задържаните имигранти, Аналитичен доклад за практиките в България и Изследване на индивидуални случаи, обединени в издадената по проекта книга „Правото на изслушване на задържаните имигранти“.
Всички продукти – резултати от проекта са достъпни онлайн на адрес www.hear.farbg.eu.
Oсновни находки на теренното изследване и съответни препоръки
Като предварителна бележка, следва да се има предвид, че става дума за задържане, което няма наказателно-правен характер, а се постановява на административно основание с цел извеждане на имигрантите от територията на България. Максималната продължителност по закон на това имиграционно задържане е 18 месеца. Правото на изслушване е същностна част от правото на защита на всеки човек при лишаването му от свобода.
- Изслушване преди да се вземе първоначално решение за имиграционно задържане
– В близо 2/3 от изследваните случаи по проекта HEAR, в заповедите за извеждане и за имиграционно задържане са допуснати съществени грешки в имената, датата на раждане и/или гражданството на чужденците;
– В 7-те случая на задържани непридружени деца, изследвани по проекта HEAR, законовата забрана за задържане е заобиколена от властите чрез надписване на възрастта на децата;
– В нито един от изследваните случаи по проекта HEAR не са спазени процесуалните гаранции за упражняване на правото на изслушване[1]. Често няма преводач или чужденците не разбират езика на преводача. За „преводачи“ понякога се използват други задържани чужденци.
– В нито една от издадените заповеди за имиграционно задържане, изследвани по проекта HEAR, административният орган не е отчел принадлежността на чужденеца към уязвима група.
Таблица: Видове и брой уязвими лица, задържани в България[2]
[table id=3 /]
Препоръките във връзка с теренните находки са подробно разписани на стр.77-79 от книгата „Правото на изслушване на задържаните имигранти“.
- Правото на жалба срещу заповедта за имиграционно задържане.
Като предварителна бележка, следва да се има предвид, че в България достъпът до съдебен контрол на издадената заповед за имиграционно задържане не е автоматичен, а зависи от подаването на жалба от задържания чужденец в срок до 14 дни от датата на фактическото настаняване в СДВНЧ. Ако в посочения срок чужденецът не подаде жалба, правото на жалба се преклудира.
Основни находки в тази връзка:
– В общия случай, правото на жалба не се упражнява от задържаните чужденци в България. Това е обусловено от липсата на процесуалните гаранции за достъп до това право: липсва незабавна информация за причините за задържането и средствата за защита на език, който чужденецът владее, и липсва ефективен достъп до адвокат.
– В преобладаващата част от случаите, изследвани по проекта HEAR, заповедта за имиграционно задържане е връчена без преводач срещу подпис на чужденеца под бланкетен текст „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“. По този начин са връчени заповедите, издадени от началника на сектор „Миграция“ на СДВР и от директора на Дирекция „Миграция“ на МВР.
– Въпреки че в закона има предвидено право на обжалване на имиграционното задържане, упражняването му се среща изключително рядко. Така, например, през 2015г. процентът на обжалваните заповеди от общия брой издадени заповеди от Директора на Дирекция „Миграция“ на МВР, директора на СДВР и началника на сектор „Миграция“ на СДВР е 0,2 % (7 обжалвани заповеди от 3780 издадени заповеди).
МВР[3] предоставя следните данни от Главна дирекция „Гранична полиция“:
[table id=5 /]
Изслушване по време на имиграционното задържанеПрепоръките във връзка с теренните находки са подробно разписани на стр.88-89 от книгата „Правото на изслушване на задържаните имигранти“.
3.1. Условия на задържане
– Няма назначени преводачи на граждански/трудов договор в СДВНЧ-София, СДВНЧ-Любимец и РЦ-Елхово.[4]
– В пропастта от мълчание в центъра за имиграционно задържане израства полицейско насилие.
– Основен източник на информация в центъра за задържане са другите задържани чужденци, които от своя страна черпят информация от своя опит и наблюдения.
– Все по-задълбочаваща се тенденция, която трайно се наблюдаваше в проекта HEAR, е ограничаването на пространствата за адвокатски свиждания в СДВНЧ-Бусманци.
– Битовите условия, в които задържаните са поставени, се характеризират с много лоша хигиена.
– Едно от най-повтарящите се оплаквания на задържаните чужденци в СДВНЧ-Бусманци е липсата на телефон и невъзможността да се свържат с близките си.
Препоръките във връзка с теренните находки са подробно разписани на стр.99-101 от книгата „Правото на изслушване на задържаните имигранти“.
3.2. Изслушване във връзка с надлежната подготовка или изпълнение на извеждането
Като предварителна бележка следва да се подчертае, че имиграционното задържане следва да обслужва законовата цел на подготовка и изпълнение на заповедта за извеждане. Поради това държавните власти имат интерес и следва да заемат активна роля в изслушването на чужденците във връзка с процеса на извеждане.
Основни находки в тази връзка:
– Липсва дължима грижа и демонстрирана заинтересованост на властите да изслушват чужденците и да предприемат активни действия за извеждането им. Така, например, допуснати грешки при гражданството на задържаното лице, не се поправят по време на първоначалния шестмесечен период на задържане. Тоест, продължават практиките, поради които има поредица осъдителни решения срещу България на Европейския съд по правата на човека.[5]
Препоръките във връзка с теренните находки са подробно разписани на стр.104 от книгата „Правото на изслушване на задържаните имигранти“.
3.3. Периодично преразглеждане на задържането
Става дума за изпълнение на правното задължение на задържащия орган да освободи задържания чужденец незабавно, ако основанията за задържане са отпаднали или когато вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца.
Основни препоръки, свързани с находките в този раздел:
- Вместо психически натиск и изнудване за подписване на документи за „доброволно“ връщане против волята и вътрешното убеждение на чужденците, властите могат да се ангажират в истинска комуникация с тях, в която да им предоставят достоверна информация относно действителната правна и фактическа обстановка в случая им и да чуят обратната връзка от чужденците. Отношенията на взаимно доверие могат да бъдат много по-резултатни от психическата манипулация и принуда.
- Задържаните чужденци следва да бъдат системно информирани за условията и реда за замяна на задържането с по-лека мярка (ежеседмична подписка). В случай, че трето лице – „гарант“ подаде молба за освобождаването на чужденеца с по-лека мярка, задържаният чужденец следва да бъде изслушан от административния орган и да участва в производството по разглеждане на молбата.
- Директорът на Дирекция „Миграция“ следва да спазва разписаното задължение в член 20, точка 2 от Наредбата за СДВНЧ[6] и да освобождава незабавно чужденците, когато е подадена първоначална молба за международна закрила и когато последващата молба за международна закрила е допусната за разглеждане по реда на ЗУБ.
- Провеждането на бежански интервюта в условия на непосредствена заплаха от принудително връщане и задържане в СДВНЧ трябва да бъде прекратено. В тези условия задържаните търсещи закрила не могат ефективно да упражнят правото си на изслушване.
- Правото на изслушване при продължаване периода на имиграционното задържане
След изтичане на всеки шест месеца имиграционно задържане, административният орган издава заповед за продължаване на имиграционното задържане, която подлежи на автоматичен съдебен контрол.
Основни препоръки, свързани с находките в този раздел:
- Преди да издаде заповед за удължаване на срока на имиграционно задържане, административният орган трябва да проведе изслушване на чужденеца със съдействието на професионален преводач.
- В актовете за удължаване на срока на имиграционно задържане административният орган трябва да посочва какви надлежни усилия са предприети от него за изпълнение на принудителното връщане през изминалия шестмесечен период на задържане.
- Когато необходимостта от продължаване на задържането се обосновава с наличие на забавяне на идентификацията на чужденеца, в акта си административният орган трябва да посочи какви разумни действия в тази насока е предприел през изминалия шестмесечен период на задържане.
- Член 46а, алинея 4 от ЗЧРБ трябва да бъде изменен в съответствие с правото на ЕС и международното право и да предвижда изслушване на задържания чужденец в съдебното производство относно решението за продължаване на имиграционното задържане.
- Дирекция „Миграция“ на МВР трябва да прекрати практиката да представя в съда подписани от задържаните чужденци декларации, че не желаят да присъстват на съдебно заседание, не желаят преводач и адвокат. Доколкото тези декларации са подписвани без разяснение и без професионален превод, те са недействителни и не следва да бъдат кредитирани от съда.
- За да може задържаният чужденец ефективно да упражни правото си на защита и изслушване в съдебното производство, съдът следва да му предостави необходимите за това процесуални гаранции. В съдебния процес чужденецът има право на езиков превод; уведомяване за насроченото съдебно заседание и за правото на изслушване; право на съдействие от адвокат или друг защитник; право на достъп до документите по преписката; осигуряване на възможност за изразяване на становище от чужденеца и изясняване на всички релевантни факти и обсъждане на становището на чужденеца от решаващия съд.
За контакт:
Валерия Иларева, Фондация за достъп до права – ФАР
тел.: 028793280 ; e-mail: valeria.ilareva@farbg.eu
[1] В контекста на административното производство по издаване на заповед за имиграционно задържане, процедурните гаранции за ефективно изслушване на заинтересования чужденец са следните: назначаване на преводач от езика, който чужденецът владее, уведомяване за започнатото производство по издаване на заповед за задържане, предоставяне на възможност за ползване на защитник или адвокат, осигуряване на възможност за запознаване с документите по преписката, осигуряване на възможност за изразяване на становище по събраните доказателства, за правене на писмени искания и възражения, изясняване от административния орган на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на направените обяснения и възражения на заинтересования чужденец. По този начин се спазва изискването на Директивата за връщане решенията да се вземат „индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се вземе предвид.“
[2] Източник: МВР, Решение No.212164-54 от 21 юни 2016г. за предоставяне достъп до обществена информация
[3] МВР, Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Решение No.812104-75/21.07.2016 относно предоставяне на достъп до обществена информация
[4] МВР, Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Решение No.212164-54/21.06.2016г. относно предоставяне на достъп до обществена информация
[5] Решение от 11 февруари 2010г. по делото Раза срещу България, жалба № 31465/08; Решение от 26 юли 2011г. по делото M. и други срещу България, жалба 41416/08; Решение от 11 октомври 2011г. по делото Ауад срещу България, жалба 46390/10; Решение от 12 февруари 2013г. по делото Амие и други срещу България, жалба № 58149/08; Решение от 12 март 2013г. по делото Джалти срещу България, жалба 31206/05
[6] Наредба № Із-1201 от 1 юни 2010г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци
[kad_youtube url=“https://youtu.be/9AwAYtRlW4Y“ ]