Сафар е мъж на 31 години. За първи път пристига в България през 2013 година и подава молба за статут на бежанец. След 2 години получава отказ по молбата си. Тогава губи надежда, че може да уреди живота си в България и напуска страната нелегално. Стига до Австрия. След седем месеца в Австрия, обаче, го връщат в България по силата на т.нар. Дъблински регламент [1]. Още на аерогарата в София е задържан и отведен в СДВНЧ [2] – Бусманци.
– Когато дойдох на Аерогарата, двама души ме заведоха в полицейски участък на самата Аерогара. Там ме питаха въпроси на английски език, който аз владея слабо: как си излязъл от България и чрез кого. Около три часа по-късно ме закараха в Бусманци.
– Този човек, който говори с Вас на английски, задава ли Ви въпроси дали можете да живеете на външен адрес, дали сте търсещ закрила. Изследва ли възможността да Ви наложи по-лека мярка от задържането?
– Такива въпроси нямаше и не чувствах той да търси нещо по-леко за мен.
– Когато Ви връщаха от Австрия в България, знаехте ли, че ще бъдете задържан в България?
– Не.
– Каква беше целта на задържането Ви в Бусманци?
– Честно Ви казвам, не знам каква беше целта да ме държат там. От това, което съм чувал, знам, че някои от хората, които връщат по Дъблин от друга държава, ги пращат в отворен лагер, а други ги задържат. Аз имах мал-шанс да бъда сред тези, които ги задържат.
След връщането му от Австрия, Сафар е задържан в СДВНЧ-Бусманци от 04.11.2015г. до 25.03.2016г. Продължителност на задържане: 4 месеца и 20 дни. Това обаче е второто му имиграционно задържане в България – за първи път е бил в СДВНЧ през 2013г. Общата продължителност на двете му имиграционни задържания надвишава 6 месеца. Освободен е, след като на 07.03.2016г. чрез адвоката си по проекта HEAR подава иск в съда поради изтичане на повече от 6 месеца сумарно имиграционно задържане [3].
При повторното му задържане в СДВНЧ през 2015 година, Сафар не получава никакви документи за наложената му мярка:
„Нищо не ми дадоха. Даже не ми обясниха“.
Сафар няма никаква информация как може да се защити и колко време ще прекара в имиграционно задържане. Той не успява да подаде жалба в съда срещу повторното си задържане.
– Когато пристигнах В Бусманци ми казаха „Ти трябва да се върнеш в Иран“. Казах им, че не мога да се върна в Иран, защото там имам много проблеми. Тогава много нервно и ядосано ми отговориха „Тогава ще стоиш в Бусманци 2 и повече години“.
– На какъв език беше този диалог?
– На български език.
– Какво беше очакването Ви в Бусманци?
– Моето очакване беше да ми отговарят, да ме слушат поне, но за съжаление нямаше кой.
– Защо, обяснете.
– До преди ние да се срещнем с Вас, ей така ни бяха изоставили, никой не ни обръщаше внимание.
В СДВНЧ-Бусманци Сафар подава последваща (втора) молба за статут на бежанец. Тъй като молбата не е регистрирана, с помощта на адвоката си по проекта HEAR на 22.12.2015г. Сафар завежда иск в съда срещу бездействието на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). На 19.02.2016г. Сафар е регистриран от ДАБ, а на 22.02.2016г. му е издадена регистрационна карта на търсещ закрила. Въпреки това, той е оставен задържан в СДВНЧ. С Решение от 02.03.2016г. Съдът [4] осъжда председателя на ДАБ да изпълни задължението си по член 29, ал.4 от Закона за убежището и бежанците като настани г-н Сафар в свой център по време на производството.
По време на повторното си задържане в СДВНЧ- Бусманци Сафар става свидетел на полицейско насилие върху задържаните чужденци. Разказва, че в една стая са настанени 36 човека от различни националности (иранци, иракчани, алжирци, палестинци и сирийци) и е нормално като има толкова много мъже от различни държави и култури на едно място да има напрежение.
„Ако станеше побой, полицията влизаше и много лошо биеше. Затова пазехме да не се стига до побой.“
Веднъж, като отишли да се хранят в стола, един афганистанец от тяхната стая казал нещо във връзка с показването на баджа си на по-висок тон. Полицаите се приближили до него. Той само вдигнал ръцете си да се пази. Четирима полицаи го нападнали и го били така лошо, че четири дни не можел да става от мястото си.
– Те го биха в столовата и ние, 4-5 човека, го взехме и го занесохме до лекаря. Но близо един час човекът изобщо не беше на себе си. Беше около 60 годишен. После го занесохме обратно в стаята и няколко дни го обгрижвахме докато се съвзе.
– Оплакахте ли се на ръководството в Бусманци за това, че са го били?
– Не можехме да се оплакваме. Нямаше на кого.
– А той не се ли оплака на някого?
– На кого може да каже?! Полицията не ти дава да отиваш в първи блок. Ключът е в ръцете на полицаите, които са го били.
Вторият път, когато Сафар става свидетел на полицейско насилие: Един ден храната не била хубава и един афганистанец решил да скрие малко хляб под дрехата си, за да яде по-късно в стаята. Полицаят го видял и му казал да спре, а той тръгнал да бяга.
„Трима полицаи го биха така, все едно са хванали убиец. В коридора, пред очите на другите. С палки, юмруци и ритници.“
Отново никой на никого не се е оплакал.
„Там по принцип няма кой да ти обръща внимание, няма кой да те чуе.“
Коментар:
Най-голямата пречка пред упражняването на правото на защита от Сафар е, че той не само не е изслушан във връзка с релевантните за издаването на заповедта за имиграционно задържане обстоятелства, но и не получава никакъв акт или документ за имиграционното му задържане след връщането му по Дъблинския регламент от Австрия. Той не знае дали и кога спрямо него е издадена нова заповед за задържане или при повторното му задържане се прилага заповедта от 2013 година.
Сафар е търсещо закрила лице, но повторният му достъп до системата за убежище е изключително труден. Последващата му молба за международна закрила е регистрирана едва след завеждане на съдебен иск[5] срещу бездействието на председателя на ДАБ, а Сафар е оставен задържан в СДВНЧ и след регистрацията му като търсещ закрила.
От друга страна, ако административният орган беше взел под внимание изразеното от Сафар становище, че не може да се върне в Иран поради риск от преследване там, той би следвало да прекрати задържането му поради липсата на разумна възможност за връщане в страната на произход. Известна е практиката на посолството на Иран в България да не издава документи за пътуване на граждани, нежелаещи завръщането си.
По време на повторното си задържане в СДВНЧ- Бусманци Сафар става свидетел на полицейско насилие и на липсата на механизъм за подаване на оплакване или защита срещу него.
Из разговорите със Сафар:
– В българския закон този център в Бусманци се казва „Специален дом за временно настаняване на чужденци“. Вие как бихте го нарекли?
– Бусманци наистина е страшно място. Място за разбиване на психиката. Даже не може да се нарече затвор, защото в затвора има някои привилегии, които в Бусманци няма. В затвора има курсове, компютри, телевизия, можеш да готвиш, максимум са 5-6 човека в стая. В Бусманци видях много хора, които за един месец бяха разбити психически.
– Какво според Вас може да се направи от ръководството, така че на хората – макар и задържани – да не им се разбива психиката?
– През 2013г. там имаше щанги, тенис за маса, имаше библиотека. Тогава беше по-добре от сега.
– Какво правите сега, след като от 20 дни сте на свобода?
– Ходя на курс по български език и търся работа.
– Какво изпитахте при освобождаването Ви?
– От една страна е много хубаво чувство, защото излизаш на свобода. От друга страна, се притеснявах, защото не знаех какво ще се случва навън. Да живееш като бежанец е труден живот. Когато излезеш навън, не можеш да кажеш, че всичко вече е по мед и масло. Навън започват други грижи и проблеми. Имаш разходи, от никъде не идват пари. Нямаш право да работиш…
[1] Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство
[2] Специален дом за временно настаняване на чужденци
[3] Искът е подаден на основание член 46а, алинея 4 от Закона за чужденците в Република България, който предвижда, че след изтичане на всеки 6 месеца от принудителното настаняване в СДВНЧ, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на имиграционното задържане.
[4] Административен съд – София град (АССГ), адм. дело 191/2016. Председателя на ДАБ обжалва решението на АССГ и е насрочено дело във Върховния административен съд за 05.06.2017г., адм. дело 4897/2016.
[5] На основание член 257 АПК.